Решение № 227 от 09.12.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. ХАСКОВО, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ при участието на секретаря Р.П. Р. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20215600500616 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Т. Я. С., Г. Т. С. и И.Х.Л. против решение № 260370/22.07.2021 г. по гр.д. № 2462/2019 г. на Районен съд – Хасково.

С обжалвания съдебен акт на основание чл. 135 ЗЗД е обявена относителната недействителност по отношение на „Тринити – 2010“ ООД на действията, с които длъжниците Т. Я.С. и Г. Т.С. го увреждат, а именно сключената между тях и И. Х.Л. сделка с нотариален акт № *** г. на помощник – нотариус Я.К. по отношение на поземлен имот № *** в землището на село ***, община ***, находящ се в местността ***, целият с площ 17.330 дка с начин на трайно ползване – дървопроизводствени площи, както и сключената сделка между ответниците Т.Я.С. и И.Х.Л., касаеща 1/3 ид.части от описания в нотариален акт № *** г. на нотариус Х.К. поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, с административен адрес град ***, с площ на имота 615 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план: ***, ведно с построената в имота селскостопанска сграда с идентификатор № *** на един етаж със застроена площ от 10 кв.м.

С решението ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищцовото дружество разноските по делото.

Недоволни от постановеното решение са останали ответниците Т.С., Г.С. и И.Л., които го обжалват в законоустановения срок с обща жалба. Твърдят, че постановеното решение е неправилно. Решаващите изводи на съда за наличие на всички законови предпоставки, обосноваващи уважаване на предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД били необосновани и незаконосъобразни, а решението постановено при допуснати съществени 1 процесуални нарушения. По делото не било спорно, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответниците Т.С. и Г.С. и сключените от тях сделките с нотариален акт № *** г. и нотариален акт № *** г. в полза на И.Л. обективно го увреждали, тъй като намалявали имуществото, от което кредиторът можел да се удовлетвори с оглед събиране на присъдена сума по решение № 18/22.02.2018 г., постановено по т.д. № 110/2015 г. на ОС – Хасково в размер на 55 000 евро, по която било образувано изп.д. № 1473/2018 г. на ЧСИ Кавакова. Неправилно обаче съдът приел, че прехвърлителите са извършили разпоредителните сделки с цел да увредят кредитора. Искът по чл. 135 ЗЗД имал за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна сделка, с която длъжникът го уврежда, ако последният е знаел за увреждането. Районният съд не обсъдил възражението на ответниците, че са добросъвестни продавачи. В тази насока следвало да се имат предвид няколко обстоятелства. Поземлен имот с идентификатор № *** е продаден на ищцовото дружество на 16.09.2011 г. за сума, платена по банков път. От друга страна, т.д. № 110/2015 г. по описа на ХОС между ищеца и двамата ответници Г.С. и Т.С. е образувано през 2015 г. и към 2017 г., когато са сключени процесните сделки, все още не е бил ясен изхода от съдебния спор. С решението по спора от 22.02.2018 г. ХОС отхвърлил иска в частта за присъждане на мораторни лихви върху главницата в размер на 32 865.46 лв. Освен това в хода на производството по т.д. № 110/2015 г. същото е било спряно до постановяването на решение по в.гр.д. № 858/2016 г. на Окръжен съд – Бургас, в което се разглеждала искова претенция на ищцовото дружество „Тринити – 2010“ ООД срещу третото лице Д.Д.Р. относно собствеността върху 1/2 идеални части от имот с идентификатор № ***.

Ответниците Г.С. и Т.С. имали убеждението, че предявеният иск е основателен в полза на ищцовото дружество. Отхвърлянето на същия иск не препятствало възможността ищцовото дружество да придобие собствеността върху 1/2 идеални части от процесния имот на основание 5-годишна придобивна давност. По делото е установен факт, че ищецът владее целия имот след доброволното прекратяване на съсобствеността с Р.Р. и това обстоятелство се явявало индиция, че с процесните сделки не се увреждат интересите на кредитора, тъй като е имал възможността да защити собствеността си върху имота в село ***, независимо от съдебната евикция, която е претърпял.

На следващо място се посочва, че не била доказана и третата предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД – знание на третото лице И.Л., че със сключване на процесните сделки се уврежда кредитора, което изискване произтичало от възмездния характер на сделката. Наличието на знание за увреждане у И.Л. съдът обосновал с обстоятелството, че тя живеела на съпружески начала с Т.С., син на ответниците Г.С. и Т.С., в техния апартамент. Освен това по изп.д. № 1473/2018 г. по описа на ЧСИ Кавакова имало данни, че И.Л. е получила книжа по изпълнителното дело на адреса на ответниците **и, както и тяхното изявление, че жилището им е несеквестируемо, тъй като е единствено жилище и живеят в него заедно със сина си Т.С., И.Л. и тяхното дете. Съдът неправилно възприел за недоказано твърдението на Л., че по време на сделките и след това преимуществено е живяла в жилище, собственост на майка си, което се доказвало и от факта, че книжата по настоящото производство били връчени на И.Л. на адрес град *** – адрес на нейните родители, който се явява и неин постоянен адрес. В тази насока били и показанията на свидетелката М.С., снаха на ответниците С., според която „И. повечето време живеела при нейните родители“. Свидетелката твърдяла, че И. и Т. се опитали да живеят заедно, пробвали да създадат общо домакинство, но липсата на разбирателство между И. и Т.С. попречило на това намерение. Важно за спора било, че по делото не се установявало приетото от районния съд наличие на постоянно фактическо съжителство на И.Л. и Т.С. в апартамента на ответниците на С.и. Ето защо следвало да се кредитират показанията на свидетелката М.С. относно незнанието на И.Л. за висящото съдебно дело в ХОС срещу ответниците С.и, както и относно незнанието на самата свидетелка за спорния имот в село ***. Във връзка с изложените съображения се отправя искане въззивният съд да 2 приеме, че по делото не се установява фактическо съжителство на И.Л. със сина на ответниците С.и в едно жилище и този факт не може да послужи като доказателство за знание за увреждане на кредитора. Отправя се и искане, че знанието за увреждане следва да е доказано от ищеца по категоричен начин, а не да почива на предположение, обосновано с обитаването на едно жилище от страните по сделките.

На следващо място в жалбата се посочва, че наличието на знание за увреждане у И.Л. съдът е обосновал с дадените от същата отговори на поставени въпроси по чл. 176, ал.

2 ГПК и показанията на свидетелката М.С., които съдът е приел за противоречиви и не ги е кредитирал. Ответницата Л. заявява, че е закупила процесните имоти с партньора си Т.С., защото имали намерение да се занимават със земеделие по програмата „Млад фермер“.

Свидетелката С. дала показания, че не е запозната с програмата „Млад фермер“, но ответницата Л. споделила с нея, че тя отговаря на изискванията, а не Т.С., затова тя закупила имотите на ответниците С.и, като заплатила продажната цена със свои спестявания и финансова помощ от родителите й. Свидетелката С. твърди, че сключили договор за продажба, а не за дарение, с цел да се подпомогнат ответниците С.и финансово. В тази връзка съдът неправилно направил извод, че финансовите проблеми на ответниците С.и касаели тяхното задължение към ищеца, с който извод съдът се опитвал да обоснове наличие на знание за увреждане у Л.. Всъщност, ставало дума за задължения по банкови кредити, за което се представило извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД за погасяване на вноски по кредит. Неправилен бил извода на съда, основан върху справка в интернет, от която се установявало, че ответницата Л. не е подавала заявление за кандидатстване по програмата „Млад фермер“ през лятото на 2017 г. Според жалбоподателите този извод бил ирелевантен, тъй като кандидатстването по програмата било само намерение на Л. и Т.., които впоследствие се отказали да го осъществят.

Районният съд неправилно не уважил възражението на ответниците, че за спора са ирелевантни заключенията на експертизите за определяне на пазарна стойност на процесните имоти, тъй като съдебната практика била константна, че постигнатото от страните съгласие относно цената на имота е израз на установената свобода на договаряне по чл. 9 ЗЗД. Възможността страните да договорят цена, равна или близка до данъчната оценка на имота, се приема за допустима от закона, тъй като продажната цена можела да бъде и по-ниска от данъчната оценка. Независимо от това, съдът включил сумата от 1400 лв. в присъдените деловодни разноски в полза на ищеца в общ размер 2583.20 лв. и решението се обжалва в тази част на самостоятелно основание, като неправилно. На самостоятелно основание се обжалва и включването в размера на присъдените разноски на заплатени суми по ч.гр.д. № 514/2019 г. на ХОС, които не се явявали деловодни разноски в настоящото производство и липсвало основание за тяхното присъждане. Отправя се искане при неуважаване на въззивната жалба да се намалят разноските от 2583.20 лв. на 1134.80 лв.

Отправя се искане за отмяна на решението като неправилно, отхвърляне на исковите претенции и присъждане на деловодни разноски, алтернативно се отправя искане при неуважаване на въззивната жалба да се намалят разноските от 2583.20 лв. на 1134.80 лв.

В срок е постъпил писмен отговор от ищеца „Тринити – 2010“ ООД, чрез адв. П.П..

Посочва се, че съдебното решение е правилно и законосъобразно, постановено след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и след посочване кои от тях се кредитират и кои – не. Подчертава се, че видно от представените нотариални актове като писмени доказателства по делото, се установява, че ответниците С.и в процесния период са се разпоредили с почти всички свои имоти, като са ги прехвърлили на свои роднини и близки. За недобросъвестността на ответницата Т.С. говорело и обстоятелството, че в нотариален акт № *** г. тя декларирала, че по отношение на прехвърления имот няма вещни тежести, нямало висящи съдебни спорове, изпълнителни дела, че няма публични задължения към държавата и общините. Освен това, ако ответниците били добросъвестни, то щели да 3 погасят част от задължението си по изпълнителното дело с оглед на множеството сделки на разпореждане, които са извършили за процесния период, а такова плащане нямало.

Неправдоподобни се явявали аргументите на ответницата Л., че е сключила сделките с цел да участва в програмата „Млад фермер“, тъй като към датата на закупуване на имотите тази програма била затворена. Освен това имотите нямало съответното предназначение за участие в тази програма – единият имот бил за дървопроизводство, а другият имал вилна постройка. Обстоятелствата, че ответницата Л. не е ползвала закупените от нея имоти, не ги е декларирала в кадастъра от свое име и пред данъчните власти, придобила ги е на изключително занижени цени по данъчни оценки, представлявали верига от косвени доказателства за намеренията да увредят кредитора. Показанията на свидетелката М.С. относно финансовите затруднения на ответниците С.и като причина за продажба на имотите се оборвали от извлечението по банкова сметка, от което се установявало, че към тази дата нямало постъпили суми по продажна цена от сделките.

При постановяването на решението съдът спазил указанията на ТР № 31 от 06.02.1985 г. на ВС, в което не се правело разлика дали един строеж е построен при спазване на изискванията на закона или в негово нарушение. Заповедта за премахване на навеса и оградата, издадена от Кмета на Община ***, била отменена, но на процесуално основание.

Противопоставя се на доказателствените искания на жалбоподателя. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноските по делото.