Решение № 260439 от 11.03.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 770/2020
- Вид
- Решение № 260439
- Подписан
- 11.03.2021
- Състав
- МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.123 · Кодекс на труда
- чл.188, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 189 · Кодекс на труда
- чл.189, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.7 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.221 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.2, т.6 · Кодекс на труда
- Чл.344, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 344, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 358 · Кодекс на труда
- §1, т.1 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260439 11.03.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 770 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Й.А.Щ.
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: адвокат И.И., против „БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Македония“ №2, представлявано от Директора инж. Продан Проданов, за отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 12 – 01-286 от 29.11.2019 година на Директора на ПТП – Пловдив, като незаконосъобразно, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 8 022 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от шест месеца, считано от 05.12.2019 година /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1 327, 14 лева, представляваща обезщетение, платено от ищеца на основание чл.221 от КТ, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Процесуалният представител на ищеца излага, че до 05.12.2019 година доверителят й бил в трудовоправни отношения на длъжност „Ръководител движение, ръководител смята, РТЕ“, Бизнес център Бургас в Поделение за товарни превози – Пловдив към „БДЖ - Товарни превози“ ЕООД. На посочената дата му била връчена заповедта, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
В исковата молба са изложени доводи относно спазване на местната подсъдност за предявяване на иска и допустимостта му с оглед спазване на срока за предявяването му, съгласно чл. 358 от КТ.
Относно основанието на исковата молба е посочено, че заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание е многословна, изпълнена с факти, както и са посочени правилата от Правилата за етично поведение на дружеството, Правилника за вътрешния трудов ред в поделение за товарни превози – Пловдив, както и нормите на КТ, които работодателят е приел, че са нарушени. Посочено е от името на ищеца, че от заповедта не става ясно и конкретно какви точно нарушения на трудовата дисциплина са извършени, за кои нарушения са изискани обяснения, кои конкретни задължения, вменени в длъжностната характеристика на лицето, не са изпълнени. Уточнено е, че е посочен период от време – 01.10.2019 година – 31.10.2019 година и този факт следва да бъде взет предвид с оглед приложение на чл.195, чл.189, ал.2 от КТ и чл.194 от КТ. В тази насока е посочено още, че коренно се различават фактите, изложени в заповедта и писмото за изискване даване на обяснения в процедурата по налагане на наказание. На следващо място са изложени твърдения, че ищецът не е извършил нарушение на трудовата дисциплина. От негово име процесуалният му представител твърди, че повече от 30 години е служител на ответното дружество и няма наложено нито едно дисциплинарно наказание за периода. Посочено е още, че преди налагане на наказанието работодателят не е извършил преценка по чл. 189 от КТ, като не са отчетени тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Предвид конкретно описани факти в заповедта е посочено, че въпросът за наказателната отговорност на лицето, не е тъждествен с въпроса за дисциплинарната отговорност, когато нарушението е подведено под хипотезите на чл.190, ал.1, т.4 от КТ, предложение първо и чл.190, ал.1, т.7 от КТ и е обусловило уволнението като дисциплинарно наказание, в който смисъл ищецът се позовава на практиката на ВКС. Уточнено е, че когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие на работника, това действие следва да бъде установено от обективна страна, следва да бъде установено и авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна отговорност.
По отношение на иска за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение в размер на 6 работни заплати на основание чл.225, ал.1 от КТ е посочено, че към датата на подаване на исковата молба ищецът е безработен.
В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, считано от получаване на препис от исковата молба, от името на ответника
„БДЖ – ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт в ПТП Пловдив Р. Р., е постъпил писмен отговор.
В писмения отговор е направено възражение, че ответникът не е пасивно процесуално правно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като Поделение Товарни превози – Пловдив е работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.
Относно основателността на иска в писмения отговор са посочени правилата, които работодателят е приел, че са нарушени и е описана фактическа обстановка.
От името на ответника е дадено становище по доказателствени искания на ищеца, както и са направи доказателствени искания за установяване на твърденията, посочени в писмения отговор.
Процесуалният представител на ответника е отправил искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат А., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на исковете.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявените искове са със следните материално правни основания: Чл.344, т.1 от КТ за отмяна на като незаконно на дисциплинарно наказание „уволнение“, чл.344, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; с правно основание чл. 344, т.3 вр. чл.225 от КТ за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, както и с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, на отпаднало основание, за осъждане на ответника да плати на ищеца сума, която ищецът му е заплатил на основание чл.221 от КТ.
Настоящият състав приема, че възражението относно липсата на процесуална легитимация на ответника да отговаря по предявения иск е неоснователно, в който смисъл са изложени съображения в определението по чл. 140 от ГПК и в съдебно заседание по повод възражение от процесуалния представител на ответника. Поделение за товарни превози – Пловдив не е правоспособен по смисъла на чл.27 от ГПК, съгласно който процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Не се установява, че посоченото поделение е самостоятелен субект на правото. Видно от приетото като писмено доказателство допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение от 04.07.2013 година, страни по него са „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД и, като работодател и Й. А. Щ., като работник. В споразумението е посочено, че мястото на работа на ответника е „БДЖ - ТП“ ЕООД Бизнес център Бургас. Този извод не се променя и от приложеното писмено доказателства за предприемане на действия по чл.123 от КТ. Поради изложеното и по тази причина настоящият състав приема, че ответникът е работодател по смисъла и на §1, т.1 от ДР на КТ.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност се установява следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, установява се и от посоченото по – горе допълнително споразумение към трудов договор, че ищецът е заемал длъжността на която е бил преназначен „Ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ“ звено Експлоатация Бургас, разпределителна, Владимир Павлов, Дружба, Карнобат в Бизнес център Бургас на БДЖ – Товарни превози“ ЕООД с място на работа „БДЖ - ТП“ ЕООД, като срокът на договора не е определени и месечното трудово възнаграждение е 612 лева, към което се начисляват и допълнителни трудови възнаграждения.
Трудовият договор е прекратен със Заповед № 12-01.286 от 29.01.2019 година на Директор на поделение за Товарни превози Пловдив – поделение към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД с уволнение на ищеца поради грубо нарушение на трудовата дисциплина и на основание чл.195, ал.1, вр. чл. 190, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.197, т.8 и т.10 от КТ, както и на основание чл.188, т.3 от КТ. В заповедта, на страница 7, е описана следната фактическа обстановка Й.А.Щ., като длъжностно лице „Ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ“, като извършител в съучастие с М.М.М. – съизвършител и Н. Р. А. - съизвършител се е възползвал от служебното си положение като от товарен вагон на влак
№ 80622, превозващ гориво по линия Бургас – Русе е отнел чужди движими вещи, а именно 1072 литра гориво на стойност 2 358, 40 лева от владението на П.С.П. – Директор на Поделение за товарни превози – Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като действията, извършени от работника са целели извличане на изгода за себе си или за другиго, при това с умисъл. В заповедта е посочено още, че служителят е задържан на 30.10.2019 година от органите на МВР в село Свобода, област Бургас, в района на гара Дружба. От общо намереното количество 1072 литра гориво в автомобилите на тримата служители на ПТП Пловдив около 200 литра дизелово гориво /по писмени обяснения на А. Щ./ са били намерени в лек автомобил, собственост на сина му, управлява от А. Щ.. В заповедта посочените факти е прието, че осъществяват състава на чл.188, т.8 от КТ - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.
В заповедта е прието още, че е налице и хипотезата на чл. 187, ал.1, т.10 от