Протокол № 130 от 22.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 130 гр. Пловдив, 21.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора Атанас Г. Янков

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600084 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИСКАНОТО ЛИЦЕ И. И. Д. се явява лично с адв. К. Е. и с адв. Е. Й., редовно упълномощени от по-рано.

В залата присъства съпругата на исканото лице - А. Б., упълномощена от него като защитник.

ЗАЩИТНИКЪТ Б.: Само ще присъствам и няма да участвам в днешното съдебно заседание като защитник.

По делото е постъпило, със съдействието на Н. Б. на Б. в Е., писмо на немски език, на което е направен превод на български език. Писмото е от Окръжен съд - В. в Р. А. и с него издаващата държава-членка дава гаранции в съответствие с чл. 5, ал. 3 от Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз относно Европейската заповед за арест и процедурите по предаване между държавите членки от 2002 г., в отговор на направеното запитване от настоящия съдебен състав, че исканото лице И. И. Д. ще бъде предадено на изпълняващата държава при евентуално налагане на наказание лишаване от свобода или на охранителна мярка, състояща се в ограничаване на личната свобода, което ще бъде извършено при изразен интерес от него за това.

1

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.

ИСКАНОТО ЛИЦЕ И. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, както и че към материалите по делото следва да бъде приложено писмото от а.те съдебни власти, ведно с превода му на български език, предвид на което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЛАГА към материалите по делото докладваното по-горе писмо от а.те съдебни власти, ведно с неговия превод на български език.

ПРОКУРОРЪТ: От моя страна нямам искания за доказателства.

АДВ. Й.: Представям и моля да приемете медицинско направление – доверителят ми трябваше днес да постъпи в болница във връзка с **, но го отложи за утре това постъпване, заради делото.

Адв. Е.: Присъединявам се към искането да бъде приет този медицински документ като доказателство по делото за здравословното състояние на нашия подзащитен.

ИСКАНОТО ЛИЦЕ И. Д.: Също моля да се приеме.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения да се приеме.

Съдът счита, че следва да бъде прието като писмено доказателство по делото днес представеното от защитата на исканото лице медицинско направление, издадено от У. от 20.03.2023г. относно И. Д., предвид на което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото посочения документ.

ПРОЧЕТЕ се същото.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания.

АДВ. Й.: Нямам други доказателствени искания.

АДВ. Е.: Също нямам други доказателствени искания.

ИСКАНОТО ЛИЦЕ И. Д.: И аз нямам други доказателствени искания.

2

С оглед становищата на страните и тъй като съдът намира делото за изяснено от фактическа страна,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, поддържам протеста, който е изготвен от страна на Окръжна прокуратура - гр. П., като считам, че са налице предпоставките да бъде допуснато изпълнение на Европейската заповед за арест. В тази връзка считам, че актът на първата инстанция е незаконосъобразен и следва да бъде ревизиран в исканата от нас насока.

Ще започна с това, че на първо място, европейската заповед за арест, включително и след допълнително постъпилата информация по реда на чл.

44, ал. 4 от Закона, съответства с изискванията за форма и съдържание, поради което и считам, че следва да бъде допуснато предаването на лицето на компетентните органи на Р. А.. Същото се иска и да деяние, третирано като изпиране на пари, за което по принцип не се изисква и двойна наказуемост, но следва да се отбележи, че е престъпление и по българския Наказателен кодекс.

Понастоящем, слез изпълнение на Вашите правомощия по смисъла на чл. 44, ал. 4 от Закона, са постъпили в пълен обем и гаранциите, визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от същия нормативен акт.

Това, което е мотивирало първата инстанция да откаже предаване на лицето на чуждата държава, е позоваването на факултативното основание за отказ, произтичащо от нормата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА, като е приел, че част от престъплението е извършено на територията на Република България и по-ефективно щяло да бъде разследването да се извършва в нашата страна.

Аз, на първо място, считам, че в конкретния случай съдът е надхвърлил правомощията си по чл. 44 от ЗЕЕЗА и ще посоча защо. Съдът в мотивите си е отбелязал, че вследствие на събраните в хода на съдебното следствие доказателствени източници е установил, че част от деянието е извършено в България. Следва да се отбележи, че съдът няма правомощия да извършва събиране на доказателства относно съставомерните признаци на дадено деяние, а следва да се доверява на информацията, която е предадена от чуждата държава.

3

А чуждата държава в нарочно изисканото от нея допълнение или поскоро уточнение, е отбелязала, че предвид характера на трансакциите, не може да бъде установено къде въпросното деяние е било извършено. И в тази връзка считам, че българският съд не е оторизиран да събира доказателства, посредством които да оспорва информация, предоставена от издаващата държава, защото по този начин се нарушава принципът на взаимно доверие и сътрудничество между държавите членки на Европейския съюз и който е установен с Договора от Маастрихт от 1992 г.

Ако вие все пак приемете, че съдът е действал в рамките на своите правомощия, тоест да събира доказателства и да оспорва сведенията, предоставени от другата държава, то аз ще ви моля да отхвърлите подхода му, при който е приел, че в конкретния случай факултативното основание на чл.

40, ал. 1, т.5 ЗЕЕЗА следва да намери приложение.

Всъщност, окръжният съд сам е посочил един критерий, който е валиден наистина – затова дали следва да намери приложение тази норма или не, а именно къде може да бъде проведено на най-ефективното разследване. И след като съдът е извел на преден план този критерий, веднага го е нарушил и затова ще направя едно съвсем кратко сравнение.

Какво имаме в А. - имаме образувано наказателно производство; имаме установена фактическа обстановка, механизъм на извършване на деянието, самоличност на евентуални извършители, които очевидно са обект на наказателно преследване. Установен е предметът на престъплението и как той се е движил.

Какво имаме в България - нищо, една кръгла нула. И съдът смята, че най-ефективно би било разследването да се проведе там, където има една кръгла нула, при условие, че дори този съд няма никакви правомощия по формиране на наказателно преследване.

А принципът, който е установен със съдебната практика е, че приоритет се дава на тази юрисдикция, където има образувано наказателно производство и в тази връзка ще цитирам две решения на П. апелативен съд - едното е под № 227 от 26.07.2018 г. по ВЧНД № 425/2018 г. и решение № 133/06.10.2022 г. по ВЧНД № 394/2022 г.

Поради изложените съображения, Ви моля от ваша страна да бъде допуснато предаването на господин Д. на компетентните власти в искащата 4 държава.

Ако вие уважите протеста, респективно съобразно изричната законова повеля, следваща от нормата на чл. 44, ал. 7 от Закона, по отношение на него следва да бъде взета и мярка за неотклонение „Задържане под стража“ - в този смисъл Законът е абсолютно изричен и няма друг полезен ход.

АДВ. Й.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение протеста. Смятам, че атакуваното решение на П. окръжен съд е правилно и законосъобразно, въпреки, че с една част от мотивите на този акт не съм съгласен, това, което се установява от приложните по делото документи, е че от самото начало това производство носи в себе си твърде тежки нарушения на закона, допуснати както от австрийската, така и от българската прокуратура.

Законът за екстрадицията и Европейската заповед за арест, както всички знаем, цели провеждане на наказателно преследване срещу лице, извършило престъпление и това е споменато конкретно в чл. 3 и чл. 35 от Закона.

Какво виждаме, обаче, от представената ни Европейска заповед за арест- абсолютно никакво наказателно преследване не е осъществено по отношение на исканото лице. До момента, в който то е задържано, въобще не знае, че срещу него има образувано някакво наказателно преследване в А., нито пък знае за какво е образувано то. Самото задържане на И. Д. на магистралата, по мое мнение е драстично нарушение на чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, който гласи: „Постоянен адрес е адресът в населеното място, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението“. В случая за И. Д. - гр. С., ул. Г. – адрес, отстоящ на 50 метра от М. което не знам защо, не познава Закона за гражданската регистрация към този момент и ал.5 от същата норма: „Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.“

Тоест, ако е трябвало да бъде задържан, той трябваше да бъде задържан именно в С. на постоянния си адрес, където живее и това би било значително по-лесно за органите на МВР, отколкото това да се крият в храстите около магистралата и да спират лек автомобил, който не е собственост на И. Д., а на търговско дружество и интересно как са разбрали, че именно в този автомобил се намира той.

5

В същото време заповедта за задържане на лицето съдържа в себе си мотиви, според които той е задържан заради искане за предаване с посочен вид престъпление – „злоупотреба с обществено доверие“. Какво значи това ми е трудно да кажа. Впоследствие, обаче, въпросният термин „злоупотреба с обществено доверие“, изчезва от документите, които се появяват по делото.