Решение № 56 от 03.02.2026, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Несебър, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20252150100232 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.30 от Закона за наследството.

Ищецът В. В. З. с ЕГН **********, с адрес: град Б., улица С. № 3, твърди, че е законен наследник на своя баща В.М.З., починал на **.**.****г., а другият негов законен наследник е другата му дъщеря – Д. В. З.-К., която е сестра на ищцата. Ответникът С. Р. М. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град С.В., кв.И.* *, е син на Д. В. З.-К.. На 01.08.2019г. В.М.З. се е разпоредил с правото си на собственост като е прехвърлил на С. Р.

М. следния недвижим имот: 1500/2000 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 51***.**.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: град Несебър, местност Ю.Б., с площ от 2000 кв. в., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Пасище, категория на земята при неполивни условия: 8 (осма), при съседни поземлени имоти №№ 5**.**.**., ****,**,**,*****,**,**,*****,**,** и *****.**.**. Прехвърлянето е извършено по силата на договор за дарение. След смъртта си В.М.З. не е оставил друго имущество, поради което счита, че с извършеното дарение на описания недвижим имот е накърнена запазената част на ищцата от наследството на починалия й баща, равняваща се на 1/3 съгласно чл.29, ал.1 от Закона за наследството. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде намалено извършеното в полза на ответника дарение на недвижимия имот до размера, необходим за допълване на запазената й част по закон, и да бъде възстановена. Претендира разноски.

1

В отговора на исковата молба от името на ответника се изразява становище, че той – С. Р. М., не е пасивно легитимиран по иска, не се явява надлежен ответник, поради това искът, предявен срещу него, се явява недопустим. Както относно допустимостта, така и по отношение основателността на иска развива тезата, че след като С. Р. М. не е измежду призованите към наследяване наследници на В.М.З., за да упражни наследникът В. В. З. правото си за иска възстановяване на накърнената й запазена част от наследството, е необходимо да е приела наследството по опис, съгласно чл.30, ал. 2 от Закона за наследството, което в случая не е сторено, а то се явява материалноправна предпоставка за реализиране на това нейно право. Като друг довод за неоснователността на иска въвежда твърдението, че след смъртта на В.М.З., същият е оставил в наследство идеални части от шест поземлени имота, находящи се в землището на село П., община А., област Т., които той е притежавал приживе. Моли производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск или искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира разноски.

Ищецът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа исковата молба. Във връзка с твърденията в отговора на исковата молба въвежда довода, че при предявяване на иска ищцата е направила проверка в Имотния регистър, при която установила, че наследодателят й е притежавал само един недвижим имот, който е прехвърлил на ответника, поради което приемане наследство по опис не било необходимо, но съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцата е инициирала нарочно производство по приемане наследство по опис. За наличието на други активи ищцата е узнала от отговора на исковата молба, поради което срокът за приемане на наследството по опис е започнал да тече от този момент. Моли за уважаване на иска, тъй като намира за доказано по делото, че с извършеното в полза на ответника дарение, наследодателят на ищцата е накърнил нейната запазена част.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба. Във връзка с възраженията на ищцовата страна подчертава, че справка в Имотния регистър не е единственият способ за установяване наличие на имущество, поради което за да защити материалния си интерес в пълна степен ищцата е следвало да извърши необходимите проверки и справки за да установи имуществото, оставено в наследство от починалия й баща. В случая, тъй като имотът, предмет на сделката, не е единственият, който и бил притежаван приживе от В.М.З., но последният е оставил в наследство и друго недвижимо имущество, означава, че за да упражни правата си, е било необходимо приемане наследството по опис. Поддържа исканията си за прекратяване на производството или за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 01.08.2019г. е сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***, том VIII, рег.№ *****, дело № 1476/2019г. на нотариус Стоян А. с рег.№ 208 на НК и 2 район на действие Несебърския районен съд, с който В.М.З. е прехвърлил правото на собственост като е дарил на ответника С. Р. М., в качеството му на дарен, следния недвижим имот, а именно: 1500/2000 кв. м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор 51***.**.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със Заповед РД-18-46 от 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: град Несебър, местност Ю.Б., на площ от 2000 квадратни метра, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Пасище, категория на земята при неполивни условия: 8 (осма), съседни поземлени имоти №№ 5**.**.**., ****,**,**,*****,**,**,*****,**,** и *****.**.**, като дарителят си е запазил правото на ползване докато е жив. В договора изрично е посочено, че дареният С. Р. М. е внук на дарителя В.М.З..

В.М.З. е починал на **.**.****г. и е оставил за свои законни наследници низходящите си и негови дъщери Д. В. З.-К. и В. В. З. – ищцата.

Приживе В.М.З. е притежавал недвижими имоти, които той е придобил на основание наследство от починалия си баща, а именно 1/3 идеални части от следните земеделски земи, находящи се в землището на село П., община А., област Т., а именно: 1) Имот № 38002, с площ 0,998 дка, начин на трайно ползване: Широколистна гора, в местността „Ридо“, 2) Имот № 39007, с площ 1,000 дка, начин на трайно ползване:

Широколистна гора, в местността „Б.“, 3) Имот № 10005, с площ 6,600 дка, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета), в местността „М.“, 4) Имот № 13012, с площ 14,500 дка, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета), в местността „М.“, 5) Имот № 44, с площ 0,960 дка, начин на трайно ползване: Изоставена нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета), в местността „З.М.“.

В.М.З. е бил собственик съответно оставил е в наследство след смъртта си, следния недвижим имот, а именно 1/3 идеална част от Дворно място, парцел III-126 в кв.1 по плана на село П., община А., област Т., целият с площ от 2 000 кв. м.

По делото е изготвено заключение по назначената съдебно оценителна експертиза, според което стойността на наследствената маса на В.М.З. е в размер на 142 669,13 лева, от която 120 100 лева е стойността на въведения като предмет на спора земеделския недвижим имот – 1500/2000 кв. м. от Поземления имот с идентификатор 51***.**.** в град Несебър, местност „Ю.Б.“. Толкова е пазарната стойност на имота към датата на откриване на наследството – **.**.****г. Запазената част на ищцата от общата маса на наследството е в размер на 1/3 от 142 669,13 лева или 47 556,37 лева. Стойността в парично изражение на размера на накърняване на запазената част на ищцата е в размер на 29 200 лева към датата на дарението – 01.08.2019г., а към датата на откриване на наследството – **.**.****г., е 40 033,22 лева.

В хода на процеса ищцата В. В. З. е заявила приемане наследството по опис, оставено от починалия й баща В.М.З., като въз основа на молбата й е образувано ч.гр.д.№ 1105/2025г. по описа на Несебърския районен съд. В молбата си В. З. е заявила оставени в 3 наследство от баща й идеални части от земеделски земи, находящи се в землището на село П., община А., област Т., а именно: 1) Поземлен имот с идентификатор 57***.**.*, с площ 0,998 дка, начин на трайно ползване: Широколистна гора, в местността „Ридо“, 2) Поземлен имот с идентификатор 57***.**.*, с площ 1,000 дка, начин на трайно ползване:

Широколистна гора, в местността „Б.“, 3) Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 6,600 дка, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета), в местността „М.“, 4) Поземлен имот с идентификатор 57***.**.**, с площ 14,500 дка, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета), в местността „М.“, 5) Поземлен имот с идентификатор 578**.**.**, с площ 0,960 дка, начин на трайно ползване: Изоставена нива, категория на земята при неполивни условия: 5 (пета), в местността „З.М.“. Заявила е и идеална част от Дворно място, парцел III-126 в кв.1 по плана на село П., община А., област Т., целият с площ от 2 000 кв. м., с кадастрален идентификатор 57827.***.*** Тази молба обаче е подадена след 3-месечния преклузивен срок по чл.61, ал.1 от ЗН, поради което въз основа на нея В. В. З. не може да приеме наследството, оставено от починалия си баща, под опис.

От правна страна:

Предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН съдът намира за допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна, при липса на отрицателни процесуални предпоставки.

И това е така, тъй като съгласно чл.28, ал.1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл.30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл.30, ал.1 от ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл.28, ал.1 от ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя.

Съгласно приложимата в настоящия случай разпоредба на чл.29, ал.1 и ал.3 от ЗН, запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, при две деца е 2/3 от имуществото на наследодателя.

В конкретния случай дарението е направено в полза на лице което не попада в кръга на наследниците по закон на наследодателя В.М.З., а именно на неговия внук С. Р. М..

Даренията, които наследодателят е направил, произвеждат правното си действие, независимо дали с тях е накърнена запазената част на наследниците, а за наследника, засегнат от накърнението, възниква правото да иска възстановяване на запазената част чрез отмяна или намаляване на тези дарения.

4

Съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това спрямо спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Под термина „наследници по закон“ по чл.30, ал.2 от ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица, указани в чл.5-10 от ЗН, независимо от това, дали са призовани или не към наследяване (Решение № 28 от 02.04.1962г. по гр.д.№ 21/1962г. на ОСГК на ВС). Съгласно чл.61, ал.1 от ЗН, приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено през районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането се вписва в особена за това книга.