Решение № 710 от 11.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Петър Н. Славчев при участието на секретаря Анна Щ. Т.а в присъствието на прокурора Т. В. Т. като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602109 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивен протест и допълнение към него от прокурор в Софийска районна прокуратура срещу присъда от 03.06.2021 г. на СРС, НО, 101-ви състав по НОХД № 8437/2019г., с която подсъдимият е признат за невинен за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за това, че в периода 03.05.2017 г. — м.септември 2017 г. в гр.Стара Загора и гр.София, в условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, пред надлежен орган на властта - прокурор от Районна прокуратура - гр.Стара Загора и прокурор от Софийска градска прокуратура, звено „АнтиК.“ набедил М. М. М. - съдия от Окръжен съд - гр.Стара Загора в престъпления, като знаел, че набеденото от него лице е невинно, както следва:

На 03.05.2017 г. в гр.Стара Загора пред надлежен орган на властта, а именно прокурор от Районна прокуратура гр.Стара Загора в подаден сигнал, заведен в Районна прокуратура гр.Стара Загора с вх.№ 1666/02.05.2017 г., набедил съдия от Окръжен съд - гр.Стара Загора - М. М. М. в това, че същата, 1 при разглеждането и постановяването на решение по гражданско дело № 12/2016 г., по описа на Окръжен съд - гр.Стара Загора е извършила престъпления по чл. 321, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НК /участва в качеството си на длъжностно лице в организирана престъпна група, създадена с користна цел/; чл. 282, ал. 1 от НК /престъпление по служба/ и чл. 302, т. 1, във вр. с чл.

301, ал. 1 от НК /подкуп, извършен от съдия/, като знаел, че набеденото от него лице е невинно.

През м.септември 2017 г., в гр.София, пред надлежен орган на властта, а именно прокурор от Софийска градска прокуратура, звено „АнтиК.“, в депозирано сведение в хода на извършвана проверка по пр.пр.№ с вх.№ 16060/2017 г., набедил съдия от Окръжен съд - гр.Стара Загора — М. М.

М. в това, че при разглеждането и постановяването на решение по гражданско дело № 12/2016 г., по описа на Окръжен съд - гр.Стара Загора е извършила престъпления по чл.282, ал.1 /престъпление по служба/ и чл. 302, т. 2, във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК /подкуп, извършен от съдия/, като знаел, че набеденото от него лице е невинно.

Във въззивния протест и неговото допълнение се поддържа, че извършването на деянията, инкриминирани в обвинението, е установено по безспорен начин, а оспорената присъда била неправилна. Представителят на обвинението е счел, че при правилно установената фактическа обстановка въз основа на вярна оценка на доказателствените източници, последваща пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, материалният закон не е приложен правилно. Оспорва приетото в мотивите на съда, че твърденията в сигнала до РП Стара Загора били неконкретизирани с време, място и конкретни фактически обстоятелства и непроверими, а инкриминираните фрази и сведения били извадени от контекста, като им е придаден смисъл, който не притежават. Позовава се на трайната практика на ВКС, приемаща позицията за липса на изисквания към субектите на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК за изчерпателност от гледна точка на правна квалификация и цифрово изражение на изявленията им. В това отношение поддържа, че подсъдимият е заявил в сигнала и сведението си за действия, които според него били осъществени от М. и представлявали следствие на получен от нея дар, който не се следвал, които били поръчкови, платени и др. Счел е, че изводите, за това че инкриминираните изрази представлявали лична оценка за действията на съдията и изразено несъгласие с постановеното решение, а не фактически твърдения, поради което не били обхванати от състава на набедяването, са неправилни. В тази връзка е посочил, че при набедяването следвало да се преценят повода за депозиране на сигнала, действителното му съдържание от гледна точка на преследваната цел, както и всички останали елементи на време, място, обстановка, включваща и хронологията на събитията пред и след деянието, при анализа на които обстоятелства се достигало до извод, че подсъдимият е депозирал сигнала и сведенията със съзнанието, че описаните обстоятелства са неверни. Представителят на обвинението намира, че адресирането на сигнала освен до РП Стара Загора и до Висшия адвокатски съвет, във връзка с деяние извършено от свидетелката адв.В., не означавало че подсъдимият 2 нямал намерение да набеди свидетелката М.. Неправилно било и приетото от съда, че по преписката, по която подсъдимият подал сигнала, било образувано производство срещу самия подсъдим, след като в РП Стара Загора е образувана нова преписка по полученото с постановление на СГП копие от сигнала. Следвало да се отчете и обстоятелството, че преди депозиране на сигнала до прокуратурата бил подаден сигнал и до Инспектората на ВСС, по повод на който било получено от подсъдимия становище, в което инспекторатът сочел, че нямало данни за престъпления и нарушения от магистрата и обърнал внимание твърденията да бъдат конкретизирани, тъй като инкриминираният сигнал бил подаден в деня, следващ получаване писмото от инспектората. Въз основа на изложеното извежда заключение, че при подаване на сигнала до РП Стара Загора подсъдимият вече е имал изградена представа, вече бил знаел че в сигнала му нямало данни за престъпление или нарушение на магистрата, като използваните изразни средства не можело да бъдат оценени като добросъвестни. Във връзка с изложеното следвало да се оценят и данните за личността на дееца, който имал юридическо образование и добри познания за естеството на дейността на институциите, към които са обръща. Изтъква наличието на постановление за отказ да се образува наказателно производство срещу свидетелката М..

Представителят на обвинението е посочил, че намира за доказана по несъмнен начин и субективната страна на деянието, като използването на израз на предположение в сигнала и сведението имало само формален характер. В обобщение авторът на протеста и допълнението му иска отмяна на присъдата на Софийски районен съд и подсъдимият М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на СГП не е поддържал протеста, но не оттегля същия. Предлага да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Счита, че подсъдимият е упражнил конституционно признатото му право на сигнал до компетентния орган, с което направил интерпретация и съждения, без да излага конкретни факти, с които да припише престъпление, поради което не е осъществил състава на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК.

Защитникът адв. М. е подкрепил становището на представителя на СГП, като поддържа че не са налице основания за отмяната или изменението на присъдата. Счита, че изначално вменените с обвинителния акт деяния били неясни, тъй като следвало да се цитират частите от сигнала, насочени срещу свидетелката М. в техния пълен смисъл, а не извадени от контекста.

Позовава се на приетото от прокурор в звено „Анти К.“ на СГП, че в сигнала липсвали данни за извършени престъпления от магистрат, а се съдържали общи изявления, субективни оценки, квалификации и недоволство от взети решения. Иска да се потвърди присъдата на Софийски районен съд като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият М. е поддържал изложеното от защитника си, като не се признава за виновен, което е заявил и в последната си дума.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на 3 закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК и без да променя изводите на районния съдия намери за установено следното:

К. А. М. е роден на ******* г. в с.Дрангово, обл.Кърджали, българин е, български гражданин е, женен е, с висше образование е, управител е на търговско дружество, неосъждан е, живее на адрес: гр. София, ул.“*******, ЕГН **********.

В Окръжен съд - Стара Загора било образувано гражданско дело № 12/2016 г., по описа на ОС -Стара Загора, ГО, V-ти състав, по депозирана искова молба от „Е.” ООД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Лозенец”, ул.”*******, ап. 3, представлявано от подсъдимия К. А. М. в качеството му на управител и представляващ дружеството, срещу Главно управление „С.И.В.” ЕАД гр.София /„ГУСВ” ЕАД/ ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.

”*******, представлявано от изпълнителния директор П.П. и „Б.И.” ЕООД, ЕИК - ******* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, кв.”Манастирски ливади”, ул.”******* № *******, представлявано от С.С., с правно основание чл. 135, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Делото било разгледано от председателя на V-ти състав при Окръжен съд - Стара Загора, Гражданско отделение - съдия М. М. М.. Процесуални представители на ответниците по горепосоченото дело били адв. Е. В. за „Б.И.“ ЕООД и юрк. Л.П. за „ГУСВ“ ЕАД.

В хода на делото между страните възникнал спор относно воденето на тристранни преговори и постигането на извънсъдебно споразумение между тях.

В открито съдебно заседание на 27 септември 2016 г. по посоченото гражданско дело процесуалният представител на „ГУСВ” ЕАД юрк.П. заявила, че те като цяло не оспорват воденето на преговори, не оспорват и тристранното споразумение между страните. В същото съдебно заседание адв.В. от своя страна направила изявление, че на нея не е известно доверителят да е участвал в такива преговори. Тогава подсъдимият се обърнал към съдебния състав и съобщил, че адв.В. лично е присъствала на такива преговори, като в тази връзка направил искане изрично в протокола от съдебното заседание да се отрази дали същата го потвърждава или не.

На това искане съдът отговорил в свое определение, че въпросът с водените преговори между страните е достатъчно изяснен и не следва да се поставя към пълномощниците на страните. Съдът посочил още в определението си, че ответникът „ГУСВ” не оспорвал участието си в такива преговори, а другата страна е заявила, че не знае за такива преговори, водени от управителя на представляваното от нея дружество.

Подсъдимият отново поискал от съда да се постави въпрос на ответника кой е присъствал на преговорите, както и дали представеното по делото споразумение съответства по съдържание на изпратено по електронен път споразумение с прикачен файл. В случай, че не се даде отговор на тези въпроси подсъдимият заявил пред съдебния състав, че поддържа искането си 4 за назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да изследва водената между страните чрез изпращането на имейли кореспонденция.

Тогава съдът поставил въпрос към процесуалния представител на „Б.И.“ ЕООД - адв.Е. В., свързан с воденето на такива преговори между страните, на което тя отговорила, че в нейно присъствие не са провеждани преговори, че тя не е участвала и не е присъствала на такива.

В следващо открито съдебно заседание, проведено на 19 януари 2017 г., по посоченото гр.д.№ 12/2016 г., по описа на ОС Стара Загора, V-ти гр.състав, подсъдимият се явил лично в качеството си на управител и представляващ ищеца „Е.” ООД и заявил пред съдебния състав, че ответните страни лъжат в съдебна зала, че не е имало тристранни преговори и споразумение, което се виждало от имейлите на ГУСВ и техния имейл. В тази връзка направил искане за издаване на заверени преписи от протоколите от съдебните заседания, за да сигнализира прокуратурата или съдът служебно да направи това. В същото съдебно заседание юрк.П., като процесуален представител на ответника „ГУСВ” ЕАД заявила, че никога не е казвала, че не са водили преговори, но споразумението, което са изпращали към другата страна като прикачен файл, било само проект, но то нито било подписано, нито било станало факт, за да има доказателствена тежест. В заседанието на 19.01.2017 г. съдебното дирене по посоченото гражданско дело било обявено за приключено и бил даден ход на устните състезания, след което съдът обявил на страните, че ще се произнесе с решение.