Решение № 416 от 18.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в заседание при закрити врати на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.я Р. Диева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от В.я Р. Диева Търговско дело №

20231100901747 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба с правна квалификация чл. 625 ТЗ, подаденa о т длъжника „Йес инвест“ ООД, ЕИК 201168218, представлявано поотделно от управителите Д.Л.Д. и А.В.а Д., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Черни връх“ № 206, ет. 4, с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на това дружество.

Съдът е посочил в свое определение от 02.12.2023 г. защо счита, че производството по настоящото дело е допустимо, като се е позовал на определение № 110 от 16.03.2022 г., постановено по ч.т.д. № 2581/2021 г. по описа на ВКС, І т.о. и определение № 284 от 22.06.2018 г., постановено по ч.т.д. № 1602/2018 г. по описа на ВКС, І т.о. В случая по делото се констатира, че е налице противоречиво упражняване на процесуални права от двамата законни представители на „Йес инвест“ ООД, които обаче действат заедно и поотделно.

Трябва да се приеме, че разглеждането на молбата, по която е образувано производството и в която се твърди, че търговското дружество е в състояние на свръхзадълженост и неплатежоспособност, е в интерес както на самото дружество, така и на всеки от неговите управител, който има задължение по закон да заяви това пред съда. При противоречиво упражняване на процесуални права от две лица, явяващи се законни представители на едно търговско дружество, валидността на извършваните от представителите процесуални действия трябва да бъде преценявана с оглед интереса на дружеството и разписаното в чл. 2 и чл. 3 ГПК.

В случая, от една страна, от управителя на „Йес Инвест“ ООД – Д.Л.Д., се твърди в молбата за иницииране на настоящото производство с вх. на СГС № 85729 от 26.09.2023 г., 1 че дружеството е длъжник по заеми, е в неизпълнение на предварителни договори за продажба на недвижими имоти, както и в неизпълнение към доставчици на услуги, стоки и СМР в размер над 5 500 000 лева. Поддържа, че задължения в размер на 2 500 000 лева са обезпечени със залог върху имуществото на дружеството. Дружеството не поддържа редовно водено счетоводство, като отразяванията в счетоводството не отразяват вярно извършваните финансови операции и парични разплащания. Счита, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемите си и безспорни парични задължения, както и че дружеството не разполага с парични средства по банковите си сметки. Освен това дружеството е спряло да упражнява ефективно търговската си дейност и не извърша строителните работи по изграждането на финансирани чрез банкови кредити и другите кредитори проекти. Сочи се, че е налице образувано изпълнително дело № 536/2023 г. по описа на ЧСИ Г. Д., по което са предприети действия по събиране на задълженията на дружеството и осребряване на неговите активи.

Предвид изложеното молителят, чрез управителя Д.Д., счита, че дружеството е свръхзадлъжняло, а при условията на евентуалност – неплатежоспособно. Макар първоначално с молба с вх. на СГС № 97201 от 24.10.2023 г. да е посочено, че дружеството е неплатежоспособно, а при условията на евентуалност – свръхзадлъжняло, то с последваща молба с вх. на СГС № 97646/25.10.2023 г. молителят изрично е посочил състоянието на свръзадълженост като главно основание за откриване на производство по несъстоятелност, както и е заявил, че предявява състоянието неплатежоспособност като евентуално основание, което следва да бъде разгледано само ако се направи извод, че не се доказва осъществяването на главното такова.

От друга страна другият управител на дружеството „Йес Инвест“ ООД – А.В.а Д., счита, че не са налице основанията за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като дружеството не е изпадало и не се намира в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Счита, че дружеството разполага с достатъчно активи така, че да бъде удовлетворено всяко безспорно вземане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец, следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

По искането да се открие производство по несъстоятелност поради наличие на състояние на свръхзадълженост:

Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и дружеството-молител. То е налице тогава, когато всички задължения в пасива на дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му, 2 определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на дълготрайните активи /Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т.д. № 2205/2017 г. по описа на ВКС, I т.о./. При свръхзадължеността възниква специфична заплаха за кредиторите на длъжниците, които представляват капиталови търговски дружества, която се изразява в това, че ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, то последното ще бъде обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството е платежоспособно. Ето защо и при състояние на свръхзадълженост производство по несъстоятелност по отношение на търговеца се открива преди да настъпи моментът, в който поради липса на краткотрайни активи той вече няма да може да изпълни на падежа някое от възникналите в негова тежест изискуеми задължения към негов кредитор. Това означава, че за да се приеме, че е налице състояние на свръхзадълженост, не се изисква по делото да се докаже, че в тежест на длъжника са възникнали и са станали изискуеми задължения, които да са породени от или да се отнасят до търговска сделка, или публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност, или задължения по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Тази предпоставка трябва да бъде установена само когато се изследва въпросът дали търговецът е в състояние на неплатежоспособност.

Видно от изложеното, за да е налице състояние на свръхзадълженост, е необходимо имуществото на дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му задължения /чл. 742 ТЗ/. Въз основа на заключенията на вещото лице /основно заключение на СИЕ, допълнително заключение на СИЕ от 12.03.2024 г., допълнително заключение на СИЕ от 12.11.2024 г. и допълнително заключение на СИЕ от 25.02.2025 г./, които ще бъдат обсъдени подробно по-долу, съдът намира, че състояние на свръхзадълженост не е налице, тъй като имуществото на дружеството-молител през целия изследван период е достатъчно да покрие задълженията му.

По другото заявеното искане да се открие производство по несъстоятелност поради наличие на състояние на неплатежоспособност:

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява 3 трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо, краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

На първо място, следва да се отговори на въпроса дали в тежест на молителя са възникнали публичноправните задължения към държавата, които са уточнени в молбата по чл. 625 ТЗ от 24.10.2023 г. и 24.11.2023 г.

Констатира се в хода на производството, че макар първоначално „Йес инвест“ ООД да е имало неплатени публични задължения, дружеството е погасило всички задължения, които има към НАП, т.е. към приключване на устните състезания в настоящото производство тези задължения са вече погасени и дружеството няма изискуеми и незаплатени публичноправни задължения.

По отношение на изискването да е налице изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, то няма спор, че дружеството „Йес инвест“ ООД към датата на приключване на устните състезания по делото има такива към основно три групи лица – към съдружниците, към контрагенти и към клиенти по аванси.

В хода на процеса една от основно поддържаните тези на молителя, представляван от Д.Л.Д., е, че дружеството „Йес инвест“ ООД има парично задължение към „Веста дизайн“ ЕООД за проектантски услуги по отношение на жилищен комплекс „Водолей парк“ в размер на 1 574 130.12 лв., отделно от осчетоводените и включени в баланса на длъжника 100 000 лв., като това задължение не било намерило отражение в счетоводството на „Йес инвест“ ООД. По-конкретно твърди се, че в полза на „Веста дизайн“ ЕООД са възникнали вземания за проектиране на Етап 1 в размер на 273 542.40 лв. и 1126.56 лв. в резултат на промени по време на строителство, за проектиране на Етап 2 в размер на 231 648.48 лв. и 18 869.76 лв. в резултат на промени по време на строителство, за проектиране на Етап 3 в размер на 230 944.40 лв., 15 208.53 лв. и 1 408.20 лв. в резултат на промени по време на строителство, както и за проектиране на Етап 4 в размер на 498 501.96 лв. и 302 879.83 лв. в резултат на промени по време на строителства – л.1904, том VI от делото.

По делото действително са представени договори за проучване и проектиране за 4 жилищен комплекс „Водолей парк“, сключени в периода 2020 г. – 2022 г. с дружеството „Веста дизайн“ ЕООД, приложения към тях и приемо-предавателни протоколи, /л. 1903 и сл. от том VI от делото/. Извън тези оспорени писмени документи обаче няма никакви други доказателства по делото, че в полза на „Веста дизайн“ ЕООД са възникнали вземания, възлизащи на стойност 1 574 130.12 лв. По делото не се съдържат твърдения за това как са възникнали тези вземания, кога са възникнали, как са формирани, за кой период конкретно се отнасят, защо възлизат на такъв размер – за конкретно извършени услуги по кой конкретно договор, за кои имоти, за кой период, нито пък са налице безспорни доказателства, установяващи възникване на вземания в подобен размер.