Решение № 103 от 05.06.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Ямбол, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20262300500174 по описа за 2026 година

Производството е по чл.435 от ГПК.

Делото е образувано по жалба на Б. Х. З. чрез адв.Н. И. от САК, с която в качеството си на длъжник по и.д.№ 64/2026 г. по описа на ДСИ при ЯРС обжалва покана за доброволно изпълнение № 5631/6.04.2026 г. в частта, в която същата има характер на постановление за приети по изпълнителното дело разноски на взискателя в размер 400 евро. Приетият размер на адвокатското възнаграждение се счита за прекомерен, тъй като към този момент на изпълнителното производство, осъществената от адвоката на взискателя правна защита се изразява единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Други изпълнителни действия не са провеждани, поради което и длъжникът счита, че не следва да дължи разноски за изпълнителни способи, които не са приложени. Иска се адвокатското възнаграждение да бъде намалено на 102,26 евро, който е предвидения в Наредбата размер за образуване на изпълнително дело. Претендират се разноски в настоящото производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В законоустановения срок взискателят К. Х. Х. чрез адв.С. В. от АК Ямбол е депозирал писмени възражения по частната жалба, с които я оспорва изцяло и желае да не бъде уважавана. Счита се, че договореният и заплатен адвокатски хонорар в размер 400 евро съответства на фактическата и правна сложност на конкретното изпълнително производство по чл.528 от ГПКГПК – изпълнение на задължение за предаване на дете и режим на лични отношения, което е специфично и сложно непарично изпълнение. В случая фактическата сложност се повишава от описаното поведение на майката преди завеждане на изпълнителния процес, с което същата препятствала по всякакъв начин осъществяване на контактите на бащата и детето.

На основание чл.436 ал.3 пр.последно от ГПК, ДСИ Ш. е посочила, че пред ДСИ от страна на длъжника не е имало възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и няма произнасяне по въпроса от страна на съдебния изпълнител.

1

Съдът след като се запозна с жалбата на длъжника, становището на взискателя и на ДСИ Ш., както и със самото и.д. № 64/2026 г., приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирано лице съобразно чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, според която длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В този смисъл са и дадените от ВКС разяснения по т.2 от ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ОСГТК за това, че на обжалване по реда на чл.435 ал.2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноски по изпълнението. В настоящия случай този акт е инкорпориран в изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение от 6.06.2026 г., получена от длъжника З. на 21.04.2026 г., в която е указано освен предмета на изпълнение – предаване на дете, както и задължението за разноски по изпълнението в размер 412,27 евро – 400 евро адвокатски хонорар и 12,27 евро ДТ за образуване на изпълнително дело.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Процесното и.д. № 64/2026 г. е образувано по молба на К. Х. Х. чрез адв.С.В. от АК Ямбол против Б. Х. З. за образуване на изпълнително дело за осъществяване на изпълнение на режима на лични контакти на детето Христиан К.ов Х., ЕГН ********** с бащата К. Х., определен с решение № 20284184/23.12.2020 г. на СРС. С молбата е представено пълномощно и договор за правна помощ между Х. и адв.В. с предмет – подаване на молба да образуване на изпълнително дело за реализиране на режима на лични контакти, осъществяване на защита и съдействие, запознаване с материалите по делото, подаване на молби и други документи, получаване на книжа и с правата по чл.34 от ГПК. Договорено е възнаграждение 400 евро, платено в брой.

След заплащане на указаната от ДСИ ДТ в размер 12,27 евро, до длъжника Б. З. е изпратена покана за доброволно изпълнение, след което за постъпили две молби от нея.

Изпълнителни действия не са провеждани.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение в едно съдебно производство предвид решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ /към момента с променено заглавие/ могат да служат единствено за ориентир, но не и да обвързват съда. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за образуване на изпълнително дело същото е в размер 102,26 евро /200 лв./, а по т.4 за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело, което има за предмет действия извън посочените в т.2 и 3 /удовлетворяване на парични вземания, въвод или опразване на имот/ възнаграждението е в размер 178,95 евро /350 лв./. Действително съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба /НМРАВ, изменена към момента/, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Поради това, съобразявайки постановката на решението на СЕС, настоящият съдебен състав счита, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер 400 евро на представляващия взискателя е прекомерно. Адвокатското възнаграждение в случая, съдът преценя, че следва да бъде в размер 281,21 евро, от които 102,26 евро за образуване на изпълнително дело и 178,95 евро за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело. За тези действия страните по договора за правна защита – взискателя и адвоката за договорили да бъдат осъществени от последния и въпреки, че още не са извършени изпълнителни действия, адвокатското възнаграждение е дължимо. Определяйки 2 размера на адвокатското възнаграждение към момента, съдът не може да извърши преценка за завишена фактическа и правна сложност на казуса освен обичайната за такива изпълнителни дела, тъй като все още няма извършени изпълнителни действия.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е основателна, тъй като определените от ДСИ дължими от длъжника З. разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на всискателя в размер 400 евро са прекомерни и същите следва да бъдат определени в размер 281,21 евро.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 6.04.2026 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 5631/6.04.2026 г. по изпълнително дело № 64/2026 г. по описа на ДСИ при ЯРС, в частта, с която е постановено, че разноските за взискателя по отношение на адвокатското възнаграждение са в размер 400 евро и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ постановление за разноски от 6.04.2026 г., обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 5631/6.04.2026 г. по изпълнително дело № 64/2026 г. по описа на ДСИ при ЯРС, като НАМАЛЯВА разноските за взискателя по отношение на адвокатското възнаграждение до размера на 281,21 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3