Разпореждане № 172663 от 09.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 172663 гр. София, 09.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110150525 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

356221/30.10.2025 г. от К. Д. И., с ЕГН: **********, с адрес: ********** срещу М. Р. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, с която e предявен осъдителен иск с правна квалификация, с която ответникът М. Р. Н., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на ищеца К. Д. И., с ЕГН: **********, сумате, както следва:

1. чл.79, ал.1 вр. чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД вр. чл.10 от предварителен договор за покупко-продажба на имот, сумата в размер на 5 867.49 евро (пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща дадена от ищеца на ответника като депозит (задатък, капаро) по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 05.06.2025 г., сключен между страните, който договор е прекратен от ищеца, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (30.10.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.06.2025 г. между страните е сключен Договора, съгласно който продавачът се е съгласил да прехвърли правото на собственост върху следните недвижими имоти:

„Масивна жилищна сграда“, състояща се от приземен етаж, два етажа и тавански полуетаж със застроена площ от 83,29 кв. м. и разгърната застроена площ от 328,03 кв. м /основно застрояване/, заедно с правото на собственост върху УПИ № XV- 205, кв.7 по 1

ПУП на с. ******, Софийска област с площ от 560 кв. м. при граници: улица с о. т. 24-2321, УПИXVI-203, УПИXVII-206 и УПИXIV-207.

В изпълнение на уговореното в чл. 2 от Договора задължение ищецът е заплатил сума в размер на 1000 /хиляда/ евро (платена в левовата им равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 1955.83 лв.), във връзка с което съгласно чл. 3 от Договора страните са се съгласили да сключат предварителен договор в срок до 25.06.2025 г.

Страните са се договорили заплащането на продажната цена да бъди извършено на няколко вноски.

В чл. 4.3. от Договора продавачът М. Н. декларира, че по отношение на имота не са налице права на трети лица или предпоставки за иницииране на съдебни производства.

Във връзка с горното, в чл. 10 от Договора страните са се съгласили, че в случай че някоя от декларациите по чл. 4.3. се окаже невярна и/или банкатакредитор откаже финансиране на стойност поне 85% от продажната цена, Купувачът има право едностранно да развали настоящия договор, съответно Продавачът дължи връщане на заплатените суми.

Сочи, че на 25.06.2025 г. страните са сключили Анекс № 1, съгласно който са се съгласили да удължат срока за сключване на Предварителен договор до 11.07.2025 г. Във връзка с последно е увеличен и размерът на гаранционната сума, като ищецът е заплатил по банковата сметка на купувачаответник допълнителна сума в размер на 2000 евро (платена в левовата им равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 3911.66 лв.).

На 11.07.2025 г. страните са сключили Анекс № 2, съгласно който са се съгласили да удължат срока за сключване на Предварителен договор до 31.07.2025 г.

С цел отпускане на банков кредит ищецът е предоставил всички документи на своята търговска банка, но същата не се е съгласила да финансира 85% от уговорената продажна цена. ********* отказва финансиране за закупуване на имота, тъй като съгласно правното становище на банката праводателите на М. Н. не се легитимират като изключителни собственици на имота и са налице предпоставки за иницииране на съдебни производства, а именно:

Твърди се, че ********* посочва, че дори да не беше идентифициран 2 гореописаният проблем, банката би могла да финансира само до 80% от продажната цена на имота.

Твърди, че са налице предпоставките на чл. 10 от Договора, предоставящи право на ищеца да развали същия и да получи връщане на заплатената сума в общ размер на 5 867,49 лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/.

Твърди се, че изявлението за разваляне на договора е достигнало до ответника чрез вайбър на телефонен номер ******. Твърди се, че са изпращани уведомления за отказ от договора чрез куриерски оператори, но пратките се връщали недоставени. Сочи, че е изпратено уведомление до ответника чрез ЧСИ М.П., но книжата се връчени по чл.47 ГПК.

Твърди, че ответникът е върнал заплатените суми по договора.

Въпреки отправените покани сумата не е възстановена.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1.

Договор за гаранция от 05.06.2025 г.; 2.Анекс № 1 от 25.06.2025 г.; 3.Анекс № 2 от 11.07.2025 г.; 4.Платежно нареждане от 05.06.2025 г.; 5.Платежно нареждане от 27.06.2025 г.; 6.Вайбър кореспонденция; 7.Разписка за връчване от Еконт; 8.Молба за връчване и покана, отправени чрез ЧСИ М.П.; 9.Съобщение, залепено на адреса относно получаване на книжа; 10.Имейл и становище от *****; 11.Документи относно собствеността на имота: Нотариален акт № 1069 от 1972 г.;Решение за прекратяване на брак от 1985 г.; Нотариален акт за собственост № 31 от 2010 г.; Нотариален акт за продажба № 46 от 2020 г.;Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 44 от 2020 г., ведно с протокол от обстоятелствена проверка; Удостоверение за сключен граждански брак.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. И. П. Д. - ВАК, с адрес: *********, с представителна власт пред всички съдебни инстанции (л. 49 от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск, 3 който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Защитаваният материален интерес по всеки един от исковете е 3 000 евро или общо 5 867.49 лева.

В процесния случай, цената на исковете е 3 000 евро /с левова равностойност от 5 867.49 лева/, поради което държавната такса е в размер на 234.70 лева.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада

Съдът приема, че исковата молба не съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК.

В обстоятелствената част на ИМ ищецът се позовава на сключен договор между страните и развален. Твърди се, че съгласно чл.10 от договора ответникът следва да върне процесните суми на ищеца, тъй като договорът е развален. Това навежда иска за една правна квалификация – връщане на задатък по чл.93, ал.2 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – връщане на сума, въз основа на договорно основание.

От друго страна, в края на обстоятелствената част твърди, че сумите са получени на отпаднало основание. Това е основание на иска – извъндоговорно основание.

За съда не е ясно на кое основание ищецът претендира двете суми. Дали двете суми ги претендира на основание и кое от двете и дали всяка сума я претендира на различно основание и кое от тези две различни основания.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

Липсва документ по чл.128,т .3 ГПК.

Липсва реквизита по чл.127, ал.4 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги 4 направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба с вх. № 356221/30.10.2025 г., като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна, следва да отстрани нередовностите на исковата молба, както и в същия срок да представи доказателства за това:

1. на основание чл.127, ал.4 ГПК посочи банкова сметка, титуляр, по която сумата може да бъде заплатена;

2. на основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК да посочи на какво основание претендира процесната сума или процесните суми:

На основание чл.10 от договора – договорно основание, което въвежда иск по чл.93, ал.2 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД или на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – извъндоговорно основание, неоснователно обогатяване на отпаднало основание да посочи двете суми на едно общо основание ли ги претендира или на две различни основания

3. на основание чл.128,т.2 ГПК да представят документ за внесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 234.70 лева или да изчака последващи указания с оглед уточнението по т.2. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС 5 терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

4. на основание чл.128, т.3 ГПК да представи преписи от исковата молба и приложенията към нея за ответника или представи документ за внесена държавна такса в размер на 4.80 лева за преписи, на основание чл.102з, ал.3 ГПК, както и в същия срок да представи доказателства за това.

Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще върне исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

Разпечатката съдържа 59 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e27e0bdb-d558-4f05-9892-50d1ba1528ba