Решение № 647 от 09.12.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Дупница, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ат. Пиронев при участието на секретаря Ю. Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело № 20241510100270 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковa молбa на А. Г. С., К. С. К., С. Н. З. и Й. И. М. срещу К. Г. М. и Н. Г. М..

Ищците твърдят, че Г. К. М.. е бил собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЕН ИМОТ VIII-719, кв. 68 съгласно скица № 68/05.03.2024г. издадена от Община Кочериново по плана на гр. Кочериново, общ. Кочериново, одобрен със заповед № 147/29.12.1987г., площ: 600 кв.м., при граници и съседи по скица: край на регулацията; УПИ VII-720, улица заключена между осеви точки 22-30-29, УПИ IX-717,718, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и два броя паянтови сгради. Заявяват, че Г. М.. е починал като е оставил за свои наследници А. С., Р. С., Й. М. и Х. М... Р. С. също починала през 2008г., като неин наследник била К. К.. Й. М. и нейният съпруг Н. М. като техни наследници били А. М. и ищцата С. З.. Х. М.. също починал на 01.04.2023г., а негови наследници били Г. М. и К. М., като последният починал и оставил за свои наследници съпругата си Й. М. и брат си Г. М.. В резултат на горното, считат, че по наследяване А. С. е придобила ¼ ид.ч. от процесните имоти, К. К. – ¼ ид.ч., С. З. - 1/8 ид.ч. и Й. М. – 2/24 ид.ч. Обосновават интереса си от предявяване на иска с това, че едно от споменатите лица – Х. М.. успял да се снабди с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание правоприемство по наследство и давностно владение /констативен/ № 72, том I, рег. № 0948, нот. дело № 63/22.03.2022г. на нотариус С. М., с който бил признат за единствен собственик на процесните имоти, а впоследствие се разпоредил с имота в полза на своите внуци – ответниците К. Г. М. и Н. Г. М. въз основа нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползуване № 88, том I, рег. № 1104, нот. дело № 79/04.04.2022г. на нотариус С. М.. Оспорват Х. М.. да е придобил по давност придобитите от ищците по 1 наследяване права, като поддържат да са съсобственици върху процесните имоти. Молят да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следните права върху процесните имоти: А. Г. С. – ¼ ид.ч., К. С. К. – ¼ ид.ч., С. Н. З. – 1/8 ид.ч. и Й. И. М. – 2/24 ид.ч., както и да бъде отменен издадения в полза на Х. М.. констативен нотариален акт за собственост.

Ответниците К. Г. М. и Н. Г. М. са получили съответен препис от исковата молба, по която са депозирали съвместен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявения иск като неоснователен. Оспорват имотите да са били собственост на Г. М.., съотв. че ищците са придобили по наследяване права върху тях. Поддържат, че единствен собственик на имота бил техният праводател Х. М.., който владял имота около 50 години (от около 1975 год. до 2023г.). Владението било осъществявано явно и спокойно, а намерението да свои вещта било демонстрирано пред всички трети лица, в т.ч. ищците и техните наследодатели.

На самостоятелно основание оспорват правата на Й. М. и поради това, че същата нямала качеството наследник на Г. М.., тъй като К. М. починал преди Х. М.., а оттам нямала право на заместване по чл. 10 ЗН. Молят за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ищците е да докажат обстоятелствата, включени във фактическия състав, въз основа на който твърдят да са придобили правата си върху процесния имот, т.е. че собственик на имота е бил Г. М.., съотв. че ищците имат качеството наследници при твърдените от тях квоти, а при установяване на тези обстоятелства е в тежест на ответниците е да докажат, че имотът е бил придобит от техния праводател, който им го е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба.

Основният спор между страните се свежда до това дали проценият имот е принадлежал на Г. К. М... Установяването на това обстоятелство е изцяло в тежест на ищците, които дължат провеждането на пълно и главно доказване.

В случая не са ангажирани никакви преки доказателства, които непосредствено да установяват кому е принадлежало на правото на собственост върху процесния имот до 04.09.1978г., когато е открито наследството на Г. К. М... Няма пречка обаче въпросът да бъде изяснен посредством ангажираните от страните косвени доказателства. Този извод следва от общото правило, че доказването може да се осъществи с всички доказателствени средства като законът не предвижда такива, които да са с абсолютна, задължителна доказателствена сила. Съдебната практика приема, че пълно доказване може да бъде проведено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства спрямо основния факт на доказване, но преценени в съвкупност, последните биха могли да обосноват логически извод за осъществяването му, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главния факт. В този смисъл Решение № 61 2 от 01.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., ІV г.о., Решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., ІV г.о., Решение № 31 от 09.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 502/2011 г., ІІІ г.о. и мн. др.

Изложеното е напълно приложимо и при спор за принадлежността на правото собственост. В съдебната практика се дава положителен отговор на въпроса дали може да се приеме за доказано правото на собственост върху недвижим имот само въз основа на косвени доказателства като разписни листове, данъчни декларации и други подобни. Приема се още, че аналогично на вписванията в имотния регистър, записванията в разписния лист, не представляват пряко доказателство за собствеността на имотите, но могат да се ценят като косвено доказателство за собствеността (в този смисъл Решение № 94 от 29.09.2022г. на ВКС по гр.д. № 587/2022г., I г.о., Решение № 131 от 13.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1602/2009г., I г.о., Решение № 113 от 13.04.2011г. на ВКС по гр.д. № 463/2010г., II г.о. и др.).

В настоящия случай от представената по делото извадка от Разписен лист на гр.

Кочериново по предходния кадастрален и регулационен план на гр. Кочериново, одобрен със Заповед № 2715 от 04.04.1960г. (л. 105) е видно, че Г. М. е вписан като собственик на имот № VII-833, кв. 54, а съгласно извадка от Разписен лист на гр. Кочериново по предходния кадастрален и регулационен план на гр. Кочериново, одобрен със Заповед № 2715 от 04.04.1960г. (л. 106) като собственик на същия имот е вписан Г. К. М... Съгласно извадка от Разписен лист на гр. Кочериново по действащия кадастрален и регулационен план на гр.

Кочериново, одобрен със Заповед № 147 от 29.12.1987г. (л. 105) като собственици на имот № VIII-719, кв. 68 са вписани ответниците К. Г. М. и Н. Г. М., като са зачеркнати имената на Х.

М.. и Г. К. М..

От представеното удостоверение (л. 118) е видно, че е налице идентичност между описаните в разписните листи имоти № VII-833, кв. 54, съгласно плана от 1960г. и № VIII719, кв. 68 съгласно плана от 1987г.

От цитираните разписни листи е видно, че до 2022г. като собственик на процесния имот е бил вписан Г. М.., когато Х. М.. се е снабдил с констативен нотариален акт. Този извод не се опровергава по никакъв начин от оспорената от ответниците поправка в имената в един от разписните листи (л. 106). Въпросната поправка представлява външен недостатък на документа, който следва да бъде взет предвид при оценката на доказателствената му сила (чл. 178, ал. 2 ГПК). В конкретния случай поправката е ограничена до презимето и фамилията на вписания собственик – добавено е бащино име (К.) и е променена фамилията от М. на М... В документа няма друга поправка, която да сочи причината за извършването й, напр. промяна в имота (площ, граници, регулационен план) или собствеността върху него.

При съпоставката й с аналогични поправки в представените разписни листи (напр. относно имот 835 в разписен лист - л. 105, относно имоти 720, 724 и процесния 719 в разписен лист – л. 103) става ясно, че когато причина за поправката е била промяна в собствеността, същата е била съпроводена и с вписване на пълните имена на новия собственик (наред с тези на стария собственик), както и описание на документа, въз основа на който е призната собствеността. За разлика от тях, оспорената от ответниците поправка в единия от 3 разписните листове (л. 106) не съдържа пълно зачеркване на имена на предходен собственик и вписване на нов собственик, а посоченият нотариален акт от 1942г. очевидно е невъзможно да е довел до прехвърляне на собствеността, при положение че разписният лист е към регулационен план от 1960г. При оценката на документа по реда на чл. 178, ал. 2 ГПК е от значение и това, че поправката е извършена в документ, съхраняван в общинската администрация, поради което няма основание да се смята, че е изпълнена от неоторизирано лице (в противен случай същото съмнение би се отнасяло и до поправките в разписен лист на л. 103, въз основа на които са вписани ответниците, а преди това и техният праводател Х.

М..).

Ето защо следва да се приеме, че с оспорената поправка е извършена единствено корекция в имената на едно и също лице – Г. М... Този извод кореспондира и на вписването в неоспорения от ответниците разписен лист, издаден въз основа регулационния план от 1987г. (л. 103), в който отново е отбелязан като собственик, преди да бъде зачеркнат през 2022г. след снабдяване на Х. М.. с описания в разписния лист нотариален акт. Съдът не споделя и възражението, обосновано с това, че към 1987г. Г. М.. е бил починал, тъй като не съществува задължение за общинската администрация да следи и служебно да отразява в разписния лист настъпилите наследствени правоприемства.

По изложените съображения съдът намира за установено, че записванията в разписните листове сочат, че Г. М.. е бил собственик на процесния поземлен имот, а както бе отбелязано по-горе същите следва да се ценят като косвено доказателство за собствеността върху имота.

Вписаните в разписните листи данни, че собственик на поземления имот е бил Г. М.. кореспондират в достатъчна степен и на показанията на разпитаните свидетели. От същите по несъмнен начин става ясно, че в процесния имот са живяли Г. М.. и Р. М.ска, до смъртта им през 1978г. и 1989г., както и Х. М.. до смъртта му през 2023г. Няма разминавания и по това, че в задната част на парцела е имало стара къща, която е била обитавана от Г. и Р. М...

В същото време показанията съдържат множество съществени противоречия по отношение на изградената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, в т.ч. периода, в който е построена и лицето, което е осъществило изграждането й. Наблюденията на свид. К. върху имота са от 1996г., когато къщата вече е била построена, така че съдът намира за установено, че във всички случаи изграждането на къщата е изпълнено преди 1996г., като този извод следва и от останалите показания. Според свид. К. къщата е правена от дедо Г., който живеел в нея заедно с баба Р. и Х., както и жената на последния. Според единия от доведените от ответниците свидетели – свид. В. (роден *), къщата е строена, когато е бил на 10г. (т.е. около *г.), като в нея е живяла и баба Р.. Според другия свидетел, доведен от ответниците – свид. И. къщата е построена от Х. М.., когато Й. И. (роден 1943г.) е бил 20 и няколко годишен (т.е. около 1963г., когато Х. М.. е бил около 18-годишен), като в нея никога не са живяли родителите му, в т.ч. майка му Р.. Данни за изграждането на къщата не се съхраняват и в общинската администрация (л. 66).

При това положение, съдът намира, че ангажираните доказателства не позволяват да бъде направен категоричен извод, че въпросната къща е построена от Х. М.., поради което 4 следва да се приеме, че собствеността върху процесната двуетажна масивна жилищна сграда следва собствеността върху имота, в който е изградена (чл. 92 ЗС). Съдът намира този извод за обоснован и на база изявленията на самия Х. М... Така, от събраните по делото писмени доказателства (л. 100) е видно, че през 1998г. Х. М.. е декларирал имотът като съсобствен.