Решение № 145 от 21.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Стара Загора, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20235500500168 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по въззивни жалби на Ж. П. Ж., действащ чрез адв. А. Б., срещу решение № 412/29.08.2022 г.; на Б. Т. Ж. и П.

К. Ж., действащи чрез адв. А. С., срещу решение № 572/29.11.2022 г.; частна жалба на Ж. П. Ж., действащ чрез адв. А. Б., срещу решение № 572/29.11.2022 г. и частна жалба на Б. Т. Ж. и П. К. Ж., действащи чрез адв. А. С., срещу решение № 572/29.11.2022 г., постановени по гр.д. № 1496/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.

С въззивната си жалба Ж. П. Ж., действащ чрез адв. А. Б., обжалва основното първоинстанционно решение в частта му, в която е отхвърлен частично за разликата от 15 000 лв. до 35 000 лв. предявеният от праводателя му П. Ж. П., починал в хода на процеса, срещу „А.“ АД иск по чл. 200, ал.1 от КТ.

Решението в тази му част се обжалва като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено всички правно-релевантни обстоятелства, поради което не е обосновал правните си изводи в съответствие с установените по делото релевантни обстоятелства и в нарушение на материалния закон е определил размера на подлежащото на присъждане обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира се частична отмяна на това решение в тази му обжалвана 1 част и постановяването на ново, с което на Ж. П. Ж. допълнително бъде присъдено обезщетение от още 20 000 лв.

Претендира се и съответното присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - „А.“ АД, действащо чрез адв. М. П., с който въззиваемото дружество излага съображения, че обжалваното основно първоинстанционно решение е правилно, т.к. е постановено при правилно материалния закон и е обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.

Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е определил по размер справедливото обезщетение за причинени на праводателят на въззивника неимуществени вреди, като е отчел всички установени по делото правноотносими обстоятелства, в т.ч. и настъпилата в хода на процеса негова смърт.

Претендира за потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждането на разноските по делото.

С въззивната жалба на Б. Т. Ж. и П. К. Ж., действащи чрез адв. А. С., срещу решение № 572/29.11.2022 г. този съдебен акт се обжалва в частта му, в която е оставено без уважение искането на тези страни за допълване на решение № 412/29.08.2022 г.

Излагат се оплаквания, че допълнителното решение в тази му част е недопустимо, т.к. съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран.

Евентуално решението в тази му част се оспорва като неправилно, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон.

Претендира се отмяна на обжалваното допълнително решение в тази му част и постановяването на ново, с което решение № 412/29.08.2022 г. бъде допълнено чрез присъждането в полза на Б. Т. Ж. и П. К. Ж. на законните лихви за забава върху сумите от 58 067,52 лв. за периода от деня на забавата – 16.03.2018 г. до датата на извършеното плащане - 18.06.2021 г. Претендира се и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

В срока за отговор на тази въззивна жалба насрещната страна - „А.“ АД, действащо чрез адв. М. П., е подало такъв, с който е оспорило въззивната жалба като недопустима поради просрочието й, а евентуално – като неоснователна.

Претендира се потвърждаване на допълнителното решение в обжалваната му част и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

С частната жалба на Ж. П. Ж., действащ чрез адв. А. Б., срещу решение № 572/29.11.2022 г. допълнителното решение се обжалва като неправилно в частта му, в която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решение № 412/29.08.2022 г. в частта за разноските.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд е определил неправилно размера на разноските, за чието заплащане следва да отговаря Ж.

П. Ж..

2

Претендира се отмяната на допълнителното решение в тази му част и постановяването на ново, с което бъде допуснато изменението на основното решение в частта му за разноските.

В срока за ответникът по частната жалба - „А.“ АД, действащо чрез адв.

М. П., не е подало такъв.

С частната жалба на Б. Т. Ж. и П. К. Ж., действащи чрез адв. А. С., срещу решение № 572/29.11.2022 г. допълнителното решение се обжалва в частта му, в която е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за изменение на основното решение в частта му за разноските.

Излагат се оплаквания, че съдът е следвало да определи полагащите се на частните жалбоподатели разноски в първоинстанционното производство въз основа на пълния определен размер на дължимото обезщетение, а не въз основа на размера, който им е бил присъден след отчитане на извършеното в хода на процеса в тяхна полза плащане на застрахователно обезщетение.

Претендира се отмяната на допълнителното решение в тази му част и постановяването на ново, с което бъде допуснато изменението на основното решение в частта за разноските в посочения по-горе смисъл.

В срока за отговор на частната жалба „А.“ АД, действащо чрез адв. М.

П., е подало такъв, с който я е оспорило като недопустима поради просрочието й, и като неоснователна, т.к. присъденото за разноски по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение е било определено в съответствие със закона.

Претендира се оставянето на частната жалба без разглеждане и прекратяване на производството в тази му част, евентуално-потвърждаване на допълнителното решение в тази му обжалвана част.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът Ж. П. Ж. не се явява лично и не се представлява от процесуален представител.

Въззивниците Б. Т. Ж. и П. К. Ж. се представляват от пълномощника си – адвокат, чрез когото поддържат жалбата си и частната си жалба, пледират за уважаването им, като им бъдат присъдени разноски.

Въззиваемото дружество „А.“ АД не се представлява в откритото съдебно заседание.

Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районният съд са предявени активно субективно съединени искове по чл. 200, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, с който ищците Б. Т. Ж., П. К. Ж. и П. Ж. П., в качеството си на съпруга, син и баща на К. П. Ж., починал на 15.03.2018 г. вследствие на трудова злополука, са заявили претенции работодателят „А.“ АД да им заплати обезщетения за неимуществени вреди съответно от 200 000 лв. за първите двама ищци и от 70 000 лв. за третия ищец.

В хода на производството ищецът П. Ж. П. е починал и на негово място 3 като ищци са били конституирани законните му наследници П. К. Ж. и Ж. П.

Ж..

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове, както следва : по иска на Б. Т. Ж. за сумата от 61932,48 лв. ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. до окончателното й изплащане, след приспадане на изплатеното й в хода на процеса застрахователно обезщетение от 58 067,52 лв.; по иска на П. К. Ж. за сумата от 41932,48 лв. ведно със законната лихва, считано от 16.03.2018 г. до окончателното й изплащане, след приспадане на изплатеното му в хода на процеса застрахователно обезщетение от 58 067,52 лв.; по иска на П. Ж. П., заместен по реда на чл.227 от ГПК от правоприемниците си П. К. Ж. и Ж. П.

Ж. – за сумите от по 15 000 лв. за всеки един от двамата, ведно законната лихва, считано от 16.03.2018 г. до окончателното й изплащане.

За останалите им части до пълните им предявени размери исковете са били отхвърлени като неоснователни.

По отношение на разноските „А.“ АД е осъдено да заплати на адв. А. С. за оказана безплатна правна помощ на ищцата Б. Т. Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 2865,57 лв., с ДДС; да заплати на адв. А. С. за оказана безплатна правна помощ на ищеца П. К. Ж. лично и като правоприемник на починалия П. Ж. П., адвокатско възнаграждение в размер на 3321,77 лв., с ДДС; да заплати на адв. А. Б. за оказана безплатна правна помощ на ищеца Ж. П. Ж. адвокатско възнаграждение в размер на 1176 лв., с ДДС. Б. Т. Ж. е осъдена да заплати на „А.“ АД разноски в размер на 3923,89 лв.; П. К. Ж. е осъден да заплати на „А.“ АД разноски в размер на 4492,30 лв.;

П. К. Ж. и Ж. П. Ж. са осъдени да заплатят на „А.“ АД разноски в размер на 3248 лв.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК Ж. П. Ж. е подал молба за изменение на решението в частта му за разноските, като е поискал по отношение на дължимите от всеки от правоприемниците на починалия в хода на процеса ищец П. Ж. П. да бъде постановен отделен диспозитив, а самите дължими от него разноски да бъдат намалени до размера от 1060,05 лв.

В сроковете по чл.250, ал.1 от ГПК и чл.248, ал.1 от ГПК ищците Б. Т.

Ж. и П. К. Ж. са подали молба за допълване на решението, чрез присъждането на законни лихви за забава за периода от 16.03.2018 г. до 18.06.2021 г. върху платените им в хода на процеса застрахователни обезщетения от по 58 067,52 лв., които са били взети предвид при определяне на дължимите към момента на постановяване на решението обезщетения на ищците; подали са и молба за изменение на решението в частта за разноските чрез определяне на адвокатското възнаграждения върху пълния размер на обезщетенията, признат им от съда, т.к. частичните плащания на сумите от по 58 067,52 лв. са били извършени в хода на процеса.

В срока по чл.247, ал.1 от ГПК „А.“ АД е подало молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение.

С допълнително решение № 572/29.11.2022 г. съдът е уважил частично 4 молбата на Ж. П. Ж. и е изменил първоначалното решение в частта му за разноските като е постановил нарочен диспозитив, за осъждането му да заплати на „А.“ АД сумата от 1624 лв.

Със същото решение съдът е оставил без уважение молбата на ищците Б. Т. Ж. и П. К. Ж. за допълване на решението, като е приел, че законна лихва за забава от датата на увреждането до изплащането на застрахователните обезщетения не се дължи върху изплатените суми, и е оставил без уважение молбата им за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че разноските за адвокатски възнаграждения следва да се определят въз основа на уважената част от исковете.

Молбата на „А.“ АД за поправка на очевидна фактическа грешка е оставена без уважение.

По жалбата на Ж. П. Ж.:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвиденият срок за обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от въззивно обжалване.

Предметът на въззивно обжалване се отнася до присъденото на Ж. П. Ж. обезщетение, представляващо част от дължимото на праводателят му П. Ж. П. обезщетение за неимуществени вреди.

От доказателствата по делото безспорно е установено, че К. П. Ж. е бил работник в „А.“ АД и в резултат на трудова злополука е починал на 15.03.2018 г., както и че не е налице съпричиняване на вредите от страна работника. Установено е също така, че починалият в хода на процеса ищец П.