Решение № 54 от 07.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100513936 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „Нексре“ ЕООД, чрез синдик А. Н., срещу разпореждане от 29.09.2025 г., постановено по изпълнително дело № 364/2018 г. по описа на ДСИ към СРС, 29 участък, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба на длъжника с вх. № 27127/10.09.2025 г. за вдигане на наложения запор на банкови сметки на дружеството и за прекратяване на делото.

Жалбоподателят счита акта на ЧСИ за незаконосъобразен, тъй като дружеството е обявено в несъстоятелност с решение от 04.05.2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, а с решение на Апелативен съд – София по в.ч.н.д. № 794/2021 г. е отказано признаване и допускане на изпълнение на решението на италианския съд и е постановена отмяната на наложения запор на банкови сметки на дружеството, във връзка с който е образувано процесното изпълнително дело. Ето защо намира, че отказът на държавния съдебен изпълнител да вдигне наложения запор и да прекрати изпълнителното производство противоречи на разпоредбите на КРБ и на правото на ЕС, поради което моли същият да бъде отменен и да бъде постановено вдигане на запор и прекратяване на производството по делото.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ДСИ, с които се излага становище, че жалбата срещу отказа за вдигане на запора е недопустима, а в останалата част е неоснователна, тъй като не била налице отмяна на допуснатото обезпечение, нито обезсилване на обезпечителната заповед, въз основа на която е образувано делото.

1

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20181110400364 по описа на ДСИ при СРС, 29 участък, е образувано въз основа на обезпечителна заповед от 07.03.2018 г., издадена въз основа на определение № 1151/07.03.2018 г. по н.ч.д. № 1062/2018 г. по описа на СГС, НО, 20 състав, развило се по реда на чл. 8 от Закона за признаване, изпълнение и постановяване на актове за обезпечаване на имущество (ЗПИПАОИ), с което е признат актът за обезпечаване на имущество – постановление от 05.12.2017 г. на съдия по предварително разследване към съда в Торино, Република Италия, по наказателни дела № 20458/15 и № 3113/17, с който е наложен запор върху различни по размер парични суми в евро, намиращи се по банкови сметки на 17 юридически лица, сред които и две сметки на жалбоподателя – „Нексре“ ЕООД (към настоящия момент обявено в несъстоятелност с решение № 71/31.03.2022 г. по т.д. № 35/2022 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е наложен запор върху всички парични средства и вземания на длъжника) в „Банка ДСК“ АД, а именно: ЗАПОР върху сумата от 2 373 700 евро по банкова сметка с IBAN № BG******** и ЗАПОР върху сумата от 4 943 300 евро по банкова сметка с IBAN № BG2********. В хода на изпълнителното производство са изпратени запорни съобщения до посочената в обезпечителната заповед банка, която е отговорила с писма от 19.03.2018 г., че запорите върху двете банкови сметки на „Нексре“ ЕООД са наложени, а върху вземането на длъжника по разплащателна сметка № 24141909 има вече наложен обезпечителен запор по друго изп. дело № 20171110400169 по описа на ДСИ към СРС (с взискател Софийска градска прокуратура, видно от писмо на банката на л.

189 от делото). С писмо от 22.02.2021 г. банката е уведомила съдебния изпълнител, че предвид взетото решение за прекратяване на договорните отношения с дружеството и липсата на средства по сметка с № 24104647 (в евро), същата е служебно закрита. По делото е представен списък по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ (л. 186 от изпълнителното дело), в който като прието вземане присъства и вземане на Прокуратурата на Република Италия в общ размер от 9654264,90 лв. и обезпечено с наложен запор по ЗМИП.

С решение № 65/21.02.2023 г. по в.ч.н.д. № 794/2021 г. по описа на Апелативен съд – София е отменено частично решение от 19.04.2021 г. по ч.н.д. № 440/2020 г. на СГС, в частта му, с която се признава и допуска изпълнение на решение № 1698/2018 г. на Съд на град Торино в Република Италия, Отдел на Съдиите за предварително разследване, издадено на 18.11.2018 г. и влязло в сила на 01.08.2019 г., като вместо това е отказано признаването и не е допуснато изпълнение на описаното решение на италианския съд в частта, с която се иска конфискация на парична сума по банкова сметка IBAN № BG2******** в Банка „ДСК“ АД в размер на 7317000 евро, на „Нексре“ ЕООД, а в останалата част, с която е отказано признание и не е допуснато изпълнение на решението на италианския съд за конфискация на парична сума по другата банкова сметка на дружеството в Банка „ДСК“ АД с IBAN № BG********, първоинстанционното решение на СГС е потвърдено. С окончателното решение на САС е отменен и наложеният запор върху парична сума по банкова сметка IBAN № BG2******** в размер на 7 317 000 евро, като в мотивите на решението е посочено, че се 2 касае за отмяна на предварителна обезпечителна мярка, допусната в предварително производство по обезпечаване на искането за конфискация, каквото несъмнено е производството по н.ч.д. № 1062/2018 г., по което е издадена процесната обезпечителна заповед (видно от мотивите на определението на л. 6 от делото). Искането за признаване на акта за обезпечаване на имущество е подадено във връзка с наказателни дела на съда по предварителни разследвания в град Торино, Италия, с № 20458/15 и № 3113/17, а отказът за признаване и допускане на изпълнение касае решение на италианския съд по предварително разследване в същия град Торино, постановено по дела с номера в регистъра по общите престъпления № 8282/2018 и 8533/2018 – извлечение от № 20458/2015 г., посочен и в искането за обезпечаване на конфискацията.

В периода 2023 г. – 2025 г. от синдика на дружеството са подадени няколко молби по изпълнителното дело с искане ДСИ да вдигне наложения запор, въз основа на решението на Апелативен съд – София, като по всички тях е постановен отказ от съдебния изпълнител. По изпълнителното дело е приложено и определение от 01.09.2025 г. на СГС, НО, 16 състав, по ч.н.д. № 440/2020 г., с което съдът е констатирал, че предвид решение № 65/21.02.2023 г. по в.н.ч.д. № 794/21 г. по описа на САС, обезпечителна заповед, издадена въз основа на определение № 1151/07.03.2018 г. по н.ч.д. № 1062/18 г. на СГС, 20 състав, с която е наложен запор върху банковата сметка на „Нексре“ ЕООД, ЕИК 204382987 в Банка „ДСК“ АД (IBAN № BG2********), вече не поражда правно действие и тази обезпечителна заповед не може да е основание за продължаване на запора.

С молба от 10.09.2025 г. синдикът А. Н. отново е поискала прекратяване на производството по изпълнителното дело и вдигане на наложения запор на банкова сметка с IBAN BG********, като с обжалваното разпореждане от 29.09.2025 г. молбата е оставена без уважение, без излагане на мотиви за това от страна на съдебния изпълнител.

В действащата разпоредба на чл. 435 ГПК са предвидени императивно и изчерпателно случаите, в които действията на съдебния изпълнител може да се обжалват пред съд и съответно от кои страни. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане в случай че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по найвисоката предложена цена. Отказът на съдебния изпълнител да вдигне наложен запор без изложени доводи за несеквестируемост на имуществото (каквито в настоящия случай липсват) не подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което жалбата в тази част е НЕДОПУСТИМА – в закона не е предвидена възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, като липсва обща правна норма, 3 даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни. Ето защо жалбата на длъжника „Нексре“ ЕООД срещу разпореждането в частта, с която е оставено без уважение искането за вдигане на наложения запор на банкови сметки, следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част жалбата срещу отказа на ДСИ да прекрати производството е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал. 1 ГПК) от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол на основание чл. 435, ал 2, т. 6 ГПК. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното производство се прекратява в изрично посочените в чл. 433, ал. 1 ГПК хипотези, като спорно по делото се явява обстоятелството налице ли е в случая хипотезата на т. 4 – дали с влязъл в сила съдебен акт е отменен актът, въз основа на който е издадена обезпечителната заповед, която е послужила за образуване на процесното изпълнително (обезпечително) дело. При влязъл в сила съдебен акт за отмяна на определението, с което е допуснато обезпечението чрез налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки, приложима по аналогия е разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото в случая ще е налице отмяна на предходен съдебен акт, допускащ обезпечението, въз основа на който е издадена обезпечителната заповед, а именно тя удостоверява правото на взискателя – предмет на изпълнителния (обезпечителен) процес. Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, а актът на съдебния изпълнител само констатира настъпилото вече прекратяване, поради което органът на принудително изпълнение няма възможност за преценка дали да продължи изпълнителния процес. Той е длъжен да се съобрази със законоустановените последици и да изпълни нормата на чл. 433, ал. 3 ГПК, вменяваща му задължение за служебно вдигане на наложените обезпечителни мерки. По силата на цитираните правни норми съдебният изпълнител е длъжен да уведоми страните за настъпване на факта, обуславящ прекратяването, и да издаде постановление за формалното прекратяване на изпълнителния процес.

В случая актът, с който е допуснато обезпечението и е издадена обезпечителната заповед от 07.03.2018 г. по ч.н.д. № 1062/2018 г. по описа на СГС, НО, 20 състав, е отменен с окончателното решение на САС по в.ч.н.д. № 794/2021 г. – макар диспозитивът на съдебния акт в тази част да не отменя изрично определението по посоченото дело, от съдържанието на акта става ясно, че се отменя именно наложеният запор върху изрично посочената банкова сметка на „Нексре“ ЕООД в „Банка ДСК“ АД с IBAN № BG2********, свързан с обезпечаване на искането за конфискация на имущество на дружеството в посочения размер, постановена от италианския съд по предварителни разследвания в град Торино в рамките на дело № 20458/2015. Противно на доводите на държавния съдебен изпълнител, не е нужно изрично обезсилване на обезпечителната заповед, след като актът, въз основа на който същата е издадена, е отменен и това е достатъчно основание за прекратяване на изпълнителното дело по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК. Мотивите на САС са достатъчни, 4 за да обосноват връзка на отменения запор с процесната обезпечителна заповед – касае се до искане за конфискация, постановена от италиански съд по посоченото дело с идентичен номер, като изп. дело № 364/2018 г. е образувано именно за налагане на запор в полза на Прокуратурата на Република Италия, за разлика от другото изп. дело при ДСИ към СРС, по което е наложен идентичен запор върху банковите сметки на „Нексре“ ЕООД, но в полза на Софийска градска прокуратура (л. 189 от изп. дело). Връзката между отмененото обезпечение и процесното изпълнително дело е категорично изведена и в определението на СГС, НО, 16 състав, от 01.09.2025 г. по ч.н.д. № 440/2020 г., което има констативен характер именно защото към момента на постановяването му наложеното обезпечение вече е отменено и постановяване на втори съдебен акт с идентично съдържание се явява недопустимо. Посочената по-голяма сума, за която е отменен запорът, в размер на 7317000 евро не обосновава различен извод, доколкото същата се обяснява със закриване на една от двете запорирани банкови сметки на длъжника и обединяване на двете парични суми, за които е наложена обезпечителната мярка.