Решение № 123 от 15.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

ИРЕНА КОЛЕВА

Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20224100500828 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.250 от ГПК.

Производство по реда на чл.251 от ГПК.

В допълнителна молба с вх.№1842/21.02.2023г. Е. Д. Х.(чрез адв.П. Д. от АК-Враца) твърди, че след като с Решение№29/24.01.2023г. постановено по в.гр.дело№828/2022 на ВТОС е оставена без уважение жалбата подадена от Е. Д. Х. против въвод във владение извършен от ЧСИ Виктор Г. с район на действие ВТОС по изп.дело№2020725400642, като неоснователна и е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на изпълнителното производство по изп.дело№2020725400642, е останал неотменен нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №101 т.I рег.№1288 нот.дело№57/2019г. на нотариус Надка Ганева с район на действие РССвищов. В нотариалния акт нямало вписани тежести. Исковата молба по чл.108 от 3С също не била вписана, като Решението№89/11.03.2019г. по в.гр.дело№861/2018г. на ВТОС било вписано на 26.03.2020г. близо година след издаване на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №101 т.I рег.№1288 нот.дело№57/2019г. на нотариус Надка Ганева с район на действие РССвищов. Нотариалния акт, поради невписаната искова молба се ползвал от защитата на императивната разпоредба на чл.115 ал.4 от ЗС(Ако исковата молба не е вписана решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който е вписано.). След като въззивният съд не се произнесъл по това обстоятелство, което е особено важно за това производство и моли съдът да се произнесе и допълни решението. Съдът не се е произнесъл и по съдбата на нотариалния акт, който не е отменен и не променял собствеността. С жалбата било възразено, че изп.дело№2020725400642 по описа на ЧСИ Виктор Г. с район на действие ВТОС е насочено срещу невладелец, за което съдът е трябвало прецизно да провери налице ли е очевидно фактическа грешка относно упражняване на владението в момента на подаване на исковата молба - 1 взискателя или длъжника по каква причина е отменен констативния нот.акт за собственост на недв.имот, придобит по давностно владение №54 нот.дело№38/2014г. на нотариус Любомира Аджарска с район на действие РС-Свищов и кореспондира ли причината за отмяната му с насочване на изпълнението за предаване на владение с невладелец. Моли съдът да се произнесе по нищожността на изпълнителен лист№160/16.06.2020г., издаден гр.дело№444/2015г. на

PC-Свищов, както и по нищожността на постановлението за въвод във владение на 20.09.2022г., за което ВТОС да тълкува Решение№29/24.01.2023г. постановено по в.гр.дело№828/2022 на ВТОС, „за да се избегнат пререкания със собствениците“. Моли съдът да се произнесе и по отношение на висящите дела за тълкуване и нищожност на Решение№89/11.03.2019г. по в.гр.дело№861/2018г. на ВТОС, обжалвани пред ВКС по твърденията на М. М. СЗ.

В срока за отговор взискателят „Енеркемикал“ЕООД не взема становище по направените искания.

В срока за отговор длъжникът М. И. М. не взема становище по направените искания.

В срока за отговор длъжникът М. М. М. подържа допълнителната молба. Счита, че и зп.лист не е трябвало да бъде издаден по съображения, че съдът заповядва нещо невъзможно. За да бъде издаден трябвало да няма обективна пречка решението да бъде изпълнено. В случая да отстъпят собствеността и предадат владението на „Енеркемикал“ЕООД, като в същото решение(в.гр.дело№861/2018г. на ВТОС) съдът приел, че взискателят е бил въведен във владение, а длъжникът не е доказал до кога е владял сградата и му е отменил нотариалния акт.

Принудителното изпълнение по предаване на владение също не може да бъде изпълнено.

Изпълнителният лист не е трябвало да бъде издаден, защото и в двата случая било невъзможно изпълнението му, защото изпълнението е насочено срещу невладелец, за което в жалбата си Е. Х. възразил, но съдът не се произнесъл в тази част, за което съдът трябвало да се произнесе по нищожността на изп.лист и постановлението за възлагане от 20.09.2022г. на ЧСИ В.Г. по изп.дело№2020725400642, за което имало висящо дело пред ВКС. Изобщо съдът не взел никакво отношение по исканията и възраженията на длъжниците. Съдът извършил служебна проверка на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №101 т. I рег.№1288 нот.дело№57/2019г. на нотариус Надка Ганева с район на действие РС-Свищов, от който било видно и от удостоверението на Служба по вписванията, че преди издадения нот.акт нямало вписани въводи, искови молби, а решението на РС-Свищов било вписано една година преди нотариалния акт на Е. Х. – обстоятелства, по които съдът дължал произнасяне и допълване на решението, съгласно цитираната разпоредба на чл.115 ал.4 от ЗС и относно неотменения акт.

Съдът, след като разгледа и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по в.гр.дело№828/2022г. на ВТОС е образувано по жалба, депозирана от Е.

Д. Х. - трето лице по изп.дело№20207250400642 по описа на ЧСИ Виктор Г. с район на действие ВТОС против въвод във владение от 20.09.2022г. върху недвижим имот: Масивна двуетажна сграда с РЗП 520.5кв.м.- административна сграда, находяща се в с.Ореш Общ.Свищов, Стопански двор Гарата, м.“Ливадите“, която сграда към момента е нанесена в КККР на с.Ореш Общ.Свищов, одобрена със Заповед№РД-18-454/15.02.2018г. на ИД на АГКК с идентификатор№с площ от 220.00кв.м. и предназначение селскостопанска сграда, попадаща в имот с идентификаторпо КККР на с.Ореш Общ.Свищов с площ от 746.00кв.м. собственост на ДПФ. Намира същото за незаконосъобразно и необосновано и моли да бъдат спрени действията по изпълнението по 2 посоченото изп.дело. Сочи, че по силата на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №101 т.I рег нот.дело№ на нотариус Надка Ганева с район на действие РС-Свищов , е собственик на описания недвижим имот, като заявява, че владее имота от 01.04.2014г. по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата. Счита, че доколкото третото лице-жалбоподател е придобило владението върху имота преди завеждането на делото, взискателят трябва да понесе последиците от това, че е предявил иска си срещу невладеещ ответник и да предяви нов такъв срещу третото лице. В представеното с вх.№ 23405/12.10.2022г. уточнение към жалбата след дадени от ЧСИ указания, жалбоподателят моли обжалваният въвод във владение да бъде отменен, като незаконосъобразен.

С Решение№29/24.01.2023г.(необжалваемо) по в.гр.дело№828/2022г. ВТОС е: -оставил без уважение жалбата, подадена от Е. Д. Х. против въвод във владение на 20.09.2022г., извършен от ЧСИ Виктор Г. с район на действие ВТОС по изп.дело№20207250400642, като неоснователна; оставил без уважение жалбата, подадена от Е. Д. Х. за спиране на изпълнителното производство по изп.дело№20207250400642 по описа на ЧСИ Виктор Г. с район на действие ВТОС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По същество исканията от страна на Е. Д. Х. биха могли да се групират като искания за допълване на решението по реда на чл.250 от ГПК(-предвид твърденията на Е. Д. Х., че исковата молба по гр.дело№444/2015г. на РС-Свищов не била вписана, като Решението№89/11.03.2019г. по в.гр.дело№861/2018г. на ВТОС било вписано на 26.03.2020г. близо година след издаване на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №101 т. I рег.№1288 нот.дело№57/2019г. на нотариус Надка Ганева с район на действие РС-Свищов, то нот.акт се ползвал от защитата на императивната разпоредба на чл.115 ал.4 от ЗС, поради невписаната искова молба; -по отношение на „съдбата“ на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №101 т. I рег.№1288 нот.дело№57/2019г. на нотариус Надка Ганева с район на действие РС-Свищов, който не е отменен и не променял собствеността; -по отношение нищожността на изпълнителен лист№160/16.06.2020г., издаден гр.дело№444/2015г. на PC-Свищов, както и по нищожността на постановлението за въвод във владение на 20.09.2022г. ; -по отношение нищожността на решенията на висящите дела гр.дело№444/2015г. на PC-Свищов и в.гр.дело№861/2018г. на ВТОС, обжалвани пред ВКС „по твърденията на М. М. СЗ“), както и искания за тълкуване по реда на чл.251 от ГПК(-Решение№29/24.01.2023г. постановено по в.гр.дело№828/2022г. на ВТОС по нищожността на постановлението за въвод във владение на 20.09.2022г., „за да се избегнат пререкания със собствениците“; -решенията на висящите дела гр.дело№444/2015г. на PC-Свищов и в.гр.дело№861/2018г. на ВТОС, обжалвани пред ВКС по твърденията на М. М. СЗ).

Изявлението в допълнителната молба на Е. Д. Х., че с жалбата било възразено, че „изп.дело№2020725400642 по описа на ЧСИ Виктор Г. с район на действие ВТОС е насочено срещу невладелец, за което съдът е трябвало прецизно да провери налице ли е очевидно фактическа грешка относно упражняване на владението в момента на подаване на исковата молба взискателя или длъжника по каква причина е отменен констативния нот.акт за собственост на недв.имот, придобит по давностно владение №54 нот.дело№38/2014г. на нотариус Любомира Аджарска с район на действие РС-Свищов и кореспондира ли причината за отмяната му с насочване на изпълнението за предаване на владение с невладелец“ по същество не представлява т.н. очевидна фактическа грешка(несъответствие между формираната истинска воля на настоящия съдебен състав и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, a и 3 формално няма формулиран петитум в това отношение в молбата на Е. Д. Х.), а характеризиране на действие на ЧСИ във връзка изпълнение на своите служебни задължения и което е послужило като мотив за упражняване на постестатични права чрез обжалване действия на ЧСИ.

Следва да се подчертае, че съдебните изпълнители(ДСИ/ЧСИ) за разлика от съда не разрешават правен спор, а целят удовлетворяване на изпълняемото право, за което предприемат определени изпълнителни действия върху които се упражнява съдебен контрол по реда на чл.435 от ГПК и съответно носят гражданска отговорност за допуснато нарушение на процесуални права и причиняване на вреди. Както се посочи, производството по в.гр.дело№828/2022г. на ВТОС е образувано по жалба, депозирана от Е. Д. Х. - трето лице по изп.дело№20207250400642 по описа на ЧСИ Виктор Г. с район на действие ВТОС против въвод във владение от 20.09.2022г. върху недвижим имот, находящ се в с.Ореш Общ.Свищов, като жалбоподателят се възползвал от предоставеното му право чл.435 ал.5 от ГПК. В мотивите на решението по в.гр.дело№828/2022г. въззивният съд е изследвал основателността на жалбата, а именно дали са представени доказателства, че имотът е бил във владение на Е. Х., както той твърди от 01.04.2014г. - преди завеждане на гр.дело№44/2015г. на РС-Свищов, тъй като не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение. Колизията между удостоверените с изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните такива на третото лице е уредена в разпоредбата на чл.523 от ГПК. Така, според тълкуването на цитираната разпоредба, за да може да се извърши такъв въвод, са необходими две кумулативно съществуващи предпоставки: -съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето лице, различно от длъжника; това владение да е придобито след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. За извършването на въвода е необходимо едновременното наличие и на двете условия, поради което, ако третото лице е придобило владението преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, въвод не може да бъде извършен. Съдът основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като е отчел, че не е доказано наличие на владение върху процесния имот от страна на жалбоподателя върху имота преди датата на прехвърляне на собствеността, а именно преди датата на предявяване на иска, изпълнението, по който се изпълнява, която както се установи е през 2015г. От своя страна, съдебният изпълнител е съблюдавал и спазил разпоредбата на чл.523 от ГПК, като е извършил проверка във връзка с изложените твърдения за владение на имота от трето лице преди датата на предявяване на иска, и подробно в протокола за въвод във владение е изложил своите констатации.

Разпечатката съдържа 25 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e27c377c-b498-4646-bb11-6b2b53849acc