Решение № 4221 от 25.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4221 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110115790 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Р. П. Р. с ЕГН ********** и ищеца Т. К. Р. с ЕГН *** срещу ответника "В.м." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "П." № **, съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС във вр. с чл.86 ЗЗД, както следва:

ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ответника ДА ЗАПЛАТИ НА ищците, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, СУМАТА ОТ 1500 /хиляда и петстотин/ лв, представляваща месечно обезщетение в размер на 500 лв за всеки месец ползване на 92 кв.м. ид.ч. незастроена площ от ПИ с кад.идентификатор ***, находящ се в гр. В., на ул. «Б. Ш.» №*, тяхна собственост, от ответното дружество, за всеки от трите месеца в периода от 10.10.2021г. до 10.12.2021г. вкл., частично от цялата претенция до 10.11.2023г. в размер на 13000 лв, както следва:

-Обезщетение за ползване от ответника на 92 кв.м., собственост на ищците, за м.10.2021г., в размер на 500 лв, изискуеми от 11.10.2021г. ;

-Обезщетение за ползване от ответника на 92 кв.м., собственост на ищците, за м.11.2021г., в размер на 500 лв, изискуеми от 11.11.2021г. ;

-Обезщетение за ползване от ответника на 92 кв.м., собственост на ищците, за м.12.2021г., в размер на 500 лв, изискуеми от 11.12.2021г., както и законовата лихва върху сумата от 1500лв. от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й плащане;

1

ЗА ОСЪЖДАНЕ НА "В.м." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "П." № **, представлявано от В. И. ДА ЗАПЛАТИ НА Р. П. Р. с ЕГН ********** и Т. К. Р. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес в гр. В., р-н „О.", ул. „Г. Ж." №**, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.31, ал.2 от ЗС, обезщетение за забава върху дължимите, но неплатени месечни обезщетение в размер н а 500 лв. месечно, за ползване на 92 кв.м. ид.ч. незастроена площ от ПИ с кад.идентификатор ***, находящ се в гр. В., на ул. «Б. Ш.» №* , тяхна собственост, от ответното дружество, за всеки месец в периода от 10.10.2021г. до 10.12.2021г., СУМАТА ОТ 355,44 /триста петдесет и пет лева четиридесет и четири стотинки/ лв., частично от цялото изтекло в полза на ищците обезщетение за забава в размер на 1758,28 лв, както следва:

-Обезщетение за забава върху дължимо обезщетение в размер на 500 лв за м.10.21г., изискуемо от 11.10.2021г., за периода от 11.10.2021г. до 04.12.23г., в размер на 122,65 лв.

-Обезщетение за забава върху дължимо обезщетение в размер на 500 лв за м.11.2021г., изискуемо от 11.11.2021г., за периода от 11.11.2021г. до 04.12.23г., в размер на 118,48 лв.

-Обезщетение за забава върху дължимо обезщетение в размер на 500 лв за м.

12.2021г., изискуемо от 11.12.2021г., за периода от 11.12.2021г. до 04.12.2023г., в размер на 114,31 лв.

Претендират се за присъждане на ищците и стоР.те от тях разноски в настоящото производство.

Посочва се за изплащане на сумите банкова сметка на Р. Р. с IBAN ***.

Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения:

Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди се, че ищците са съсобственици с ответника и други физически лица на поземлен имот, находящ се в гр. В., на ул. „Б. Ш." №*. Незастроената площ на УПИ е разпределена съгласно влязло в сила решение на ОС-Варна. Общата незастроена площ е в размер на 251,47 кв.м.ид.ч. Ищците са собственици на 155 кв.м. от незастроената площ, а им е отредено личното ползване на 46кв.м. и 1/3 от дял за общо ползване с обща площ 52 кв.м. 17,33 кв.м., общо 63 кв.м., или с 91,66 кв.м. по-малко, за сметка на ответника. Ищците претендират от ответника обезщетение именно за разликата между притежавано - 155 кв.м. и отредено за ползване - 63 кв.м., или за 91,66 кв.м.

Видно от Нотариален акт №***, том *, дело №***/****г., ищците по време на брака си стават собственици на част от поземлен имот с кад.идентификатор *** - 231/666 кв.м. ид.ч., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***.* със застроена площ от 76 кв.м., респективно притежаваната от ищците незастроена площ от дворното място е 155 кв.м. ид.ч. УПИ е с площ 666 кв. м, находящо се в гр. В., ул. "Б. Ш." №*. Имотът граничи с имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***.

Ответникът е търговско дружество, по отношение на което няма открито производство по несъстоятелност и същото има вписан управител. Дружеството е съсобственик, който притежава по силата на два договора за покупко-продажба през 2003г. и 2004г. 269/666 кв.м. ид.ч. от УПИ, както и на построените в същия самостоятелни обекти с идентификатори ***.* и 155.5 - работилница и гараж с обща застроена площ от 260,53 кв.м., като незастроена площ от същия поземлен имот, която е собственост на дружеството, е 8,47 кв.м. ид.ч.

2

Според изнесеното, по силата на Решение №408/02.04.2019г. на ВОС, постановено по в.гр.д.№240/19г., влязло в законна сила на 02.04.2019г., е разпределено правото на ползване на незастроената площ от УПИ между съсобствениците. Решено е от ищците и от третата група съсобственици, да бъде взета притежавана незастроена площ и предоставена за общо ползване, и за лично ползване на ответника.

Така, от притежавани 155 кв.м. незастроена площ от ищците, им е отредено ползването на I дял от приложената скица с площ 46 кв.м. и 1/3 от IV дял - за общо ползване с площ от 52 кв.м., тоест 17,33 кв.м., общо 63,33 кв.м., а разликата от 92 кв.м. е отредена за ползване от ответника.

С цел изчерпателност, се посочва, че другите съсобственици са: Г.Г.И. с ЕГН **********, наследниците на И.Г.И. с ЕГН ********** (Т.Д.И. с ЕГН **********, Д.И.И. с ЕГН ********** и П.И.И. с ЕГН **********) и Д. Х. И. с ЕГН **********, притежаващи общо 166 кв.м. ид.ч. от имота.

Физическите лица притежават и жилищна сграда в дъното на имота с идентификатор *** и ***, със застроена площ от 78 кв.м., както следва: Г.И. притежава 13/18 ид.ч., И.И. - 1/ 18 и Д.И. 4/18. Незастроената площ, притежавана от И., е с размери от 88кв.м.ид.ч., а им е присъдено ползването на 53/666кв.м. ид.ч. незастроена площ, отново за сметка на ответника.

Така се сочи, че се получава, че от физическите лица е взета площ за сметка на ответника. Ищците нямат претенции към другите физически лица, претенцията е насочена единственно спрямо ответника.

Сочи се, че е изпратена нотариална покана до ответника по силата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, получена на 30.09.2021г., с която същият е поканен да обезщетява ищците за ползваната от него незастроена площ в повече, за тяхна сметка, като плащане не е последвало и към датата на депозиране на настоящата искова молба.

С оглед горното, се настоява, че ищците имат правен интерес от предявяването на настоящия иск, който се явява частичен, за обезщетение по см. на чл. 31, ал. 2 от ЗС, за 3 от 26 месеца, ведно с обезщетението за забава.

С оглед на горното, ищците сезират съда с искане да уважи предявената искова претенция и молят за присъждане на разноските по делото.

Ответникът „В.м." ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П." № **, представлявано от управителя В. И., съдебен адрес: адв. Б. И. Ж., гр. В., ул.

„С. С." **, ет. *, на основание чл. 131 ГПК представя писмен отговор на исковата молба, с който сочи, че искът не е частичен, тъй като наведеното твърдение е за дължимост на 500 лв. на месец – е толкова, колкото се претендира. По същия начин се сочи, че стои и въпросът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните главници претендира се сума, която е равна на законната лихва за посочения в исковата молба период на забава.

На второ място, твърденията по искова молба за квотите от поземления имот, притежавани от ищците, ответника и третия съсобственик, се настоява, че са вътрешно противоречиви. От една страна ищецът твърди, че целият съсобствен поземлен имот се притежава в съсобственост, при следните квоти:

-231/666 - за ищците в СИО;

-269/666 - за ответника „В.м." ЕООД;

-166/666 - за третия съсобственик, който не е страна по делото.

При това положение твърдението, че ищците притежавали 155 кв. метра от общо незастроената площ в поземления имот, която възлиза, пак по тяхно твърдение, общо на 251.47 кв.м., се сочи, че влиза в нерешимо противоречие с твърдението за квотите от 3 собствеността по отношение на поземления имот в цялост.

Ответникът моли да се съобрази, че по съдебното решение на ответника е разпределено да ползва 34% от незастроената площ, докато квотата му от собствеността върху поземления имот възлиза на 40%, както и че, ако се е дължало обезщетение, то това при така разпределеното ползване, също следвало да бъде постановено от съда и не може отделен иск да се „добавя" под предлог, че решението е несправедливо.

По основателността се счита, че искът е изцяло неоснователен по няколко съображения. а/Твърдението, че от ползваната в повече от ответника част от поземления имот можело да се образуват паркоместа, и то 3 на брой, е неоснователно, а и не е конкретно - ищецът не сочи къде биха могли да се отделят площи за паркоместа и как свързва тези площи с твърденията си, че притежава право на собственост върху идеална част от имота. б/Твърдението за притежание на ищците в размер на 155 кв. метра незастроена площ /независимо дали идеални или реални части/, е неоснователно, тъй като не съответства на данните от документа, с който се легитимират като собственици.

Ответната страна излага, че поначало е неправилно да се твърди, че застроената площ от имота, респективно застроената площ на сградите в съсобствен имот, притежавани в индивидуална собственост от отделните собственици /или от трето лице в суперфициарна собственост/, следва да се взема предвид при разпределението на ползването на съсобствения поземлен имот и застроената площ да се приспада от площта, която се определя за ползване на отделния съсобственик. Когато сградата се притежава в суперфициарна собственост, ползването на застроената площ е част, елемент от правото на суперфициара и точно затова обременява правото на собственост върху поземления имот.

Този случай, се счита, че е различен от случая, в който един от съсобствениците ползва сам съсобствената сграда. В този случай, той ползва и частта от земята на останалите собственици, посредством сградата, поради което именно в тези случаи това ползване следва да се взема предвид при разпределението на незастроената част от имота. В този смисъл Решение № 2 от 18.03.2016 г. по гр.д. 3267/ 2015 г. на ВКС, I гр. отд.

Вследствие на изложеното, се моли да се отхвърлят изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани, както и да се присъдят стоР.те разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Правилата на доказване в граждански процес обуславящи основателност на заявената претенция, възлагат в тежест на ищците установяване на следните елементи от фактическия състав на твърдяното право, а именно: 1. че е налице съсобственост между страните по отношение на имота, възникнала на твърдяното правно основание; 2. че ищците са собственици на релевираната в исковата молба идеална част от незастроена част от недвижимия имот и ответника ползва в претендирания период в повече, отколкото е правото му в собствеността, като така са лишили ищците от тяхното право да ползват вещта, вкл. фактите обосноваващи размера на обезщетението; 3. че ищците са поискали да ползват имота, посредством писмено поискване до съсобственика.

От своя страна в тежест на ответното дружество е да установи наведените положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по претенцията, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число че в рамките на исковия период от време ищците са ползвали общия имот, респективно са имали достъп до същия.