Определение № 3761 от 11.08.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3761 гр. Варна, 11.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501676 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 50674/6.06.2025г. от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез адв. Х. М., срещу определение № 6462/16.05.2025 год., постановено по гр.д.

№4307/2024 год. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател, подадена по реда на чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото Решение № 1023/24.03.2025 г., постановено по г.д. №4307/2024 г. на РС-Варна в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи за наличието на злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата, която, чрез един и същ процесуален представител, образувала множество искови производства с идентични страни, оспорени клаузи и идентични петитуми. Преди завеждане на производството ищецът не е направил опит за доброволно уреждане на спора, което поведение също счита за недобросъвестно. Позовава се на съдебна практика и на практика на СЕС. Предвид това моли да бъде отменено обжалваното определение като се остави без уважение искането на ищеца за разноски, а в евентуалност да бъде намален адвокатски хонорар.

Ответникът по частната жалба Н. Е. К. е депозирал писмен отговор в срока по чл.276, ал. 2 от ГПК, чрез адв. Г.. Сочи, че действително е предявил срещу частния жалбоподател няколко иска, по които са образувани отделни производства, но същите имат различен предмет- а именно действителността на отделни договорни правоотношения. Позовава се, че при присъждане на разноските за адв. възнаграждение съдът правилно е съобразил действителна правна и фактическа сложност на производството. Отделно сочи, че двата предяви иска- установителен за прогласяване нищожността на договора и осъдителен за връщане на даденото по него, предполагат различна защита, поради което по всеки от исковете се дължи отделно възнаграждение.Въз основа на изложеното настоява за потвърждаване на обжалваното определeние.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), 1 от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционна проверка, поради което се явява допустима.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

Производството по гр. д.№ 4307/2024г. по описа на ВРС е образувано по предявен от Н. Е. К. по обективно комулативно съединени искове за прогласяване недействителността на договор за паричен заем №738581/22.09.2022г., на осн.чл. 22 вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и за осъждане на ответника за заплатените без основание суми по договора в размер на 4229,60 лева, на осн.чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

С постановеното по делото Решение № 1023/24.03.2025г.предявените искове са изцяло уважен, като в полза на ищеца са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1466 лева.

С обжалваното определение, постановено по реда по чл. 248 от ГПК, съдът е отхвърлил молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, като се е позовал, че присъденото възнаграждение отговаря на правната и фактическа сложност на делото. Отхвърлил е доводите за злоупотреба с процесуални правна, обосновайки, че дори при няколко заведени производства, по всеки от исковете се дължи отделно възнаграждение.

Спорният пред настоящата инстанция въпрос е само по отношение обоснования размер на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца възнаграждение.

По същество на жалбата съдът намира следното:

Титулярът на процесуални права по принцип е свободен в преценката си дали и кога да ги упражни. Предявяването на иск поначало е правомерно действие, като израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права. Противоправно упражняване на процесуалното право на иск по смисъла на чл. 3 от ГПК е налице само, когато сезирането е извършено не с цел твърденията в молбата да бъдат проверени и въз основа на това страната да получи съответна защита, а когато ищецът преследва или забранена от закона цел, или постига същата цел по непозволен начин. Злоупотреба е налице и когато се предявява иск само с цел да се увреди насрещната страна –т.наречените slapр дела, при които се предявяват явно необосновани искове с цел финансов или психологически натиск върху журналисти, граждански активисти и др. Предварителният опит за доброволно уреждане на спора, съответно липса на такъв, не въздигнат от законодателя като основание за присъждане на разноски. Доводите в този смисъл на жалбоподателя са неоснователни.

В случая предявеният иск е за отричане действителността изцяло на договорното правоотношение поради накърняване на императивни разпоредби за потребителска закрила- чл. 22 от ЗПК и за връщане изцяло да даденото по договора.

Исковете не са предявени като частични, напротив- всички права на потребителя, произтичащи от въпросното правоотношение, са предявени в едно производство. При тези данни процесуалното поведение на ищеца не се отклонява от обичайното такова по защита на нарушени материални правата. Инициирането на други производства с предмет вземания по други договори за заем, сключени със същия кредитор, особено ако не се касае за частични искове, не може да квалифицира като превратно упражняване на процесуални права.

В случай на обективно комулативно съединени искове, каквито са в разглеждания случай, по правило отговорността за разноски се определя според изхода на делото по всеки иск. Това е така, тъй като обичайно исковете имат различен 2 предмет, което предлога самостоятелна защита по всеки. В случая обаче не може да не се съобрази, че основателността на кондикционната претенция за връщане на даденото (чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД) е непосредствен резултат от уважаване на главния иск за недействителност на договора. По този съединен иск, единственият допълнителен факт, който следва да се съобрази, извън преценката по чл. 22 от ЗПК, е фактът на плащането, което по делото не е било спорно. Ето защо, обосновано следва да се приеме, че защитата по двата иска по съществото си е идентична и присъждането на отделни възнаграждения е не съответства на процесуалните усилия на адвоката.

Ето защо съставът на въззивния съд намира, че в полза на ищеца се следва възнаграждение за процесуално представителство, изчислимо върху материален интерес от 4229,60 лева при съобразяване на ориентира по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за адв. възнаграждения, или сумата от 722,9 лева. Действително, както се поддържа от частния жалбоподател, съдът не е обвързан от приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, а приетите там размери могат да служат само като ориентир при преценката за справедливия размер на възнаграждението, но в случая този размер съдът преценява за съответстващ на правната сложност на делото и на усилията на процесуалния представител.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени отчасти, като постановеното по гр.д. № 4307/2024г. следва да се измени в частта за разноските.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 6462/16.05.2025 год., постановено по гр.д.

№4307/2024 год. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище гр.София,за изменение на постановеното по делото Решение № 1023/24.03.2025 г., постановено по гр. д.№4307/2024 г. на РС-Варна в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 1023/24.03.2025 г., постановено по г.д. №4307/2024 г. на РС-Варна в частта за разноските в частта за разноските, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. К., ЕГН ********** от гр.Варна сумата от 722,90 лева разноски за възнаграждение за процесуално представителство, на осн.чл.78, ал. 1 от ГПК ПОТВЪРЖДАВА определение № 6462/16.05.2025 год., постановено по гр.д.

№4307/2024 год. на ВРС в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3