Решение № 2127 от 15.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2127 гр. Пловдив, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Недялка П. Кратункова като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330108185 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата Н. А. К. от гр. ***, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че тя не дължи на ответното дружество сумата 2 755, 10 лева – главница, дължима по сключен на 29.09.2006 г. между „*** и А. С. А., като Кредитополучател, и ищцата, като Поръчител, Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство, която сума Кредитополучателят и ищцата, като Поръчител, е било разпоредено солидарно да заплатят на праводателя на ответника (***) със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 11471/07.10.2011 г., издадена по частно гр. дело № 17032/2011 г. по описа на ПРС – ХХІ гр. състав и издаден въз основа на нея на 11.10.2011 г. Изпълнителен лист, въз основа на които е било образувано изп. дело № 102/2018 г. по описа на *** М. К., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът ***– гр.*** оспорва иска и моли съдът да прекрати производството по делото поради недопустимост на иска, а – ако приеме иска за допустим - да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение. Прави искане за прихващане на присъдените разноски в полза на ответната страна, ако съдът уважи иска частично.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства от 1 ответника се установява, че действително със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 11471/07.10.2011 г., издадена по частно гр. дело № 17032/2011 г. по описа на ПРС – ХХІ гр. състав, е било разпоредено лицето А. С. А., като Кредитополучател, и ищцата, като Поръчител, солидаррно да заплатят на праводателя на ответника (***) сумата 2 755, 10 лева – главница, дължима по сключен на 29.09.2006 г. между „*** и А.С.А., като Кредитополучател, и ищцата, като Поръчител, Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство; сумата 1 451, 57 лева – лихва за периода от 29.06.2009 г. до 05.10.2011 г., ведно със законната лихва от 05.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и 84, 13 лева – разноски за държавна такса и 268, 73 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми въз основа на Заповедта е бил издаден изпълнителен лист на 11.10.2011 г. – въз основа на която Заповед и изп. лист срещу А. А. и ищцата на 04.04.2012 г. е било образувано изп. дело № 92/2018 г. по описа на ** М. К. (като междувременно с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.04.2012 г. Кредиторът ***е прехвърлил вземанията си по Договора на ***, а неговият универсален правоприемник – *** впоследствие е прехвърлил тези вземания на ответното по настоящето дело дружество с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 28.09.2018 г.) – като по молба на праводателя на ответника (***), това изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК с Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 16.01.2018 г., а на 16.01.2018 г. въз основа на Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е било образувано нова изпълнително дело срещу А. А. и ищцата – изп. дело № 102/2018 г., отново на *** М. К.

Съдът констатира, че от събраните по делото доказателства не се установява между праводателя на ответника (***) и А. С. А., като Кредитополучател, и ищцата, като Поръчител, да е бил сключван Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство (такъв не е бил представен от ответника и праводателите му и по посочените две изпълнителни дела на ** М. К), с оглед на което – доколкото липсва такъв Договор, не може да се приеме, че ищцата се явява страна по него (Поръчител) и, че дължи солидарно с Кредитополучателя А. А. на ответника – респективно на неговите праводатели, сумите по този Договор.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото писмени доказателства не се установява ищцата да е страна по Договор за кредит, съдът намира, че тя не може да отговаря за задължения по такъв Договор, чието съществуване не се доказва, а оттук – че искът се явява доказан по основание и следва да се уважи.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 910, 20 лева – платени ДТ и адвокатско възнаграждение, като с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на иска, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение, е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Р. И. М. – Т., със съдебен адрес: ***, **. Н. К., ЧЕ Н. А. К., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, **. С.М., НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата 2 755, 10 лева – главница, дължима по сключен на 29.09.2006 г. между *** и А. С. А., като Кредитополучател, и ищцата, като Поръчител, Договор за кредит за текущо потребление и поръчителство, която сума Кредитополучателят и ищцата, като Поръчител, е било разпоредено солидарно да заплатят на праводателя на ответника (***) със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 11471/07.10.2011 г., издадена по частно гр. дело № 17032/2011 г. по описа на ПРС – ХХІ гр. състав и издаден въз основа на нея на 11.10.2011 г. Изпълнителен лист, въз основа на които е било образувано изп. дело № 102/2018 г. по описа на *** М. К.

ОСЪЖДА ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Н. А. К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 910, 20 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3