Решение № 131 от 11.11.2016, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Търговско дело 109/2016
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 11.11.2016
- В сила
- 11.06.2018
- Състав
- ЕВА ВАСИЛЕВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.367,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.517,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.517,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№131
Гр.ДОБРИЧ 11.11.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДЕСЕТИ НОЕМВРИ
2016г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.
При участието на секретаря Б.М.-Юсуф като разгледа докладваното т.д.№ 109/2016г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С.И.Т.,ЕГН:**********,***,чрез адв.Н.И.,ВТАК,със адрес:г***,срещу ЕООД „ Т. Е. Б.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ Б.“ № **,ет.1,представлявано от управителя С. Г. Т.,ЕГН:**********.С исковата молба ищецът е заявил претенция с правно основание чл.517,ал.4 от ГПК.Посоченото в ИМ правно основание - чл.517,ал.3 от ГПК е неточно,като съдът не е обвързан от сочената от страната правна квалификация,а е длъжен служебно да я изведе от обстоятелствата,изложени в исковата молба и петитума на същата.
Претенцията си ищецът мотивира с обстоятелството,че е взискател по изп.д.№ **** по описа на ЧСИ М. Г.,с рег.№ ** в КЧСИ,с район на действие- Окръжен съд,гр.Велико Търново.Заявява,че длъжникът по посоченото изпълнително дело С. Г. Т.,ЕГН:**********,му дължи главница в размер на 12 000 лв. и 240.00 лв.разноски по ч.гр.д.№1511/2011г.по описа на Добрички районен съд.След извършено по изпълнителното дело проучване на имущественото състояние на длъжника е установено,че той притежава всички дружествени дялове от капитала на ответното дружество,поради което и по молба на взискателя,ищец понастоящем,принудителното изпълнение е насочено върху дяловете на длъжника в ЕООД „ Т. Е. Б.“,ЕИК ****,гр.Добрич.Върху притежаваните от длъжника дружествени дялове,представляващи 100% от капитала на това дружество,е наложен запор по реда на чл.517 от ЧСИ М. Г.,който запор е вписан на 15.10.2015г в Търговския регистър по партидата на ответното дружество.Длъжникът по изп.д.№ **** по описа на ЧСИ М. Г.,с рег.№ ** в КЧСИ,е уведомен за всички дължими суми към взискателя,както и за предприетите действия по принудително изпълнение,но погасяване на вземането на ищеца не е последвало.Поради това,с Постановление от 07.04.2016г.ЧСИ е овластил взискателя по изпълнителното дело,ищец по настоящото,да предяви иск пред Окръжния съд по седалището на ЕООД „Т. Е. Б.“, ЕИК ****,за прекратяване на дружеството.
Предвид изложените обстоятелства,ищецът претендира съдът да постанови решение за прекратяване на ответното дружество - ЕООД „ Т. Е. Б.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ Б.“ № **,ет.1.Заявена е и претенция за присъждане на разноските,сторени в настоящото производство,съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК,представляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан,като от своя страна прави искане за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и платен адвокатски хонорар.
Според ответника,основната и главна предпоставка за уважаване на предявения иск е длъжникът по изпълнителното дело да не е удовлетворил вземането на взискателя.За да направи това обаче,длъжникът преди това следва да е получил призовка за доброволно изпълнение.В случая такава С. Т. не е получавал от ЧСИ № **,като видно от представените от ищеца доказателства лично връчване на такъв документ на Т. не е налице.
Вторият,наведен в писмения отговор довод за неоснователност на предявения иск,е че ЧСИ не е направил проверка дали длъжникът-физическото лице С. Т. притежава друго имущество или доходи,от което ищецът да се удовлетвори.
В представена допълнителна искова молба ищецът оспорва твърдението в отговора,че длъжникът по изп.д.№ **** по описа на ЧСИ М. Г.,с рег.№ **,не е получавал призовка за доброволно изпълнение.От книжата по изпълнителното дело,представени към исковата молба,е видно,че длъжникът е уведомен за образуваното срещу него изпълнително производство,чрез връчена му по реда на чл.47 от ГПК-чрез залепване на уведомление,покана за доброволно изпълнение.Освен това,С. Т. не е страна в настоящото производство в лично качество.Основна предпоставка за уважаване на предявения иск е вземането,предмет на принудителното изпълнение,да не е удовлетворено до първото по делото заседание,а ответникът не прави възражения за удовлетворяване,дори и частично,на вземането на взискателя по изп.д. изп.д.№ **** по описа на ЧСИ М. Г.,с рег.№ **.
Според ищеца неотносимо по спора е възражението на ответника,че съдебният изпълнител не е извършил проверка дали длъжникът С. Т. не притежава друго имущество или доходи,доколкото взискателят е свободен да посочи способ на принудително изпълнение,като законът не го задължава и не определя ред и последователност за избор на законовите способи при упражняване правото на принудително изпълнение.
Добричкият окръжен съд,като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от събраните по делото доказателства,ищецът се легитимира като кредитор на С. Г. Т.,ЕГН:**********,респ.като негов взискател по изп.д.№ **** по описа на ЧСИ М. Г.,с рег.№ ** в КЧСИ,с район на действие- Окръжен съд,гр.Велико Търново.Изпълнителното дело е образувано на основание издаден по ч.гр.д.№1511/2011г.по описа на Добрички районен съд изпълнителен лист,по силата на който С. Г. Т.,ЕГН:**********,е осъден да заплати на С. И.Т.,ЕГН:**********,***,главница в размер на 12 000 лв. и 240.00 лв.разноски по ч.гр.д.№1511/2011г.по описа на ДРС. Длъжникът Т. притежава всички дружествени дялове от капитала на ответното дружество,поради което и по молба на взискателя,ищец понастоящем,принудителното изпълнение за събиране на дължимите по изпълнителния лист суми е било насочено върху дяловете на длъжника в ЕООД „ Т. Е. Б.“,ЕИК ****,гр.Добрич.Върху притежаваните от длъжника дружествени дялове,представляващи 100% от капитала на това дружество,е наложен запор по реда на чл.517 от ЧСИ М. Г.,който запор,видно от служебно извършената и приложена по настоящото дело справка по партидата на ответното дружество,е вписан в Търговския регистър на 15.10.2015г.Въпреки предприетите действия по принудително изпълнение,погасяване на вземането на ищеца не е последвало.Поради това,с Постановление от 07.04.2016г.ЧСИ е овластил взискателя по изпълнителното дело,ищец по настоящото,да предяви иск пред Окръжния съд по седалището на ЕООД „Т. Е. Б.“,ЕИК ****,за прекратяване на дружеството.Видно от съдържанието на представеното от ищеца и прието като доказателство по делото удостоверение,издадено от ЧСИ М.Г. под изх.№ 8219/17.05.2016г./стр.8/,към датата на издаване на удостоверението задължението на длъжника не е погасено.По делото не се събраха доказателства до момента това задължение да е изплатено.
В хипотезата на чл.517,ал.4 от ГПК,законодателят е предвидил отпадане единствено на необходимостта от връчване от съдебния изпълнител на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и изчакване на посочения срок,каквото задължение е предвидено в чл.517,ал.3 от ГПК.Този извод следва от редакцията на нормата на чл.517,ал.4 от ГПК,която хипотеза е специална,и е обоснована с факта на насочване на изпълнението върху всички дялове в дружеството,собственост на длъжника.
Процесуалните предпоставки за допустимост на конститутивния иск по чл.517,ал.4 от ГПК са:наличието на висящо изпълнително производство,по което ищецът има качеството на взискател,а търговското дружество - на трето задължено лице,както и изрично овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви конститутивния иск за прекратяване на дружеството.Тези предпоставки в случая са налице.
Съгласно чл.517,ал.4,изр.второ от ГПК,съдът отхвърля предявения иск,ако се установи,че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключване на първото по делото заседание.Възражение от ответника в този смисъл не е направено,съответно ответникът не е ангажирал доказателства за удовлетворяване на ищеца
- взискател по изпълнителното дело чрез плащане на вземането му в пълен размер по издадения изпълнителен лист.Предвид гореизложеното,предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Направените от ответника възражения,че не е получавал призовка за доброволно изпълнение по образуваното изп.д.****,както и че съдебният изпълнител не е извършил проверка дали длъжникът С. Т. не притежава друго имущество или доходи,от които ищецът да се удовлетвори,са неотносими по настоящия спор,доколкото С. Т. не е страна в настоящото производство в лично качество,а законова предпоставка за отхвърляне на иска е единствено удовлетворяване вземането на взискателя преди първото по делото заседание,каквото в случая липсва.Тези възражения по същество са и неоснователни,доколкото от книжата по изпълнителното дело,представени към исковата молба,е видно,че длъжникът е уведомен за образуваното срещу него изпълнително производство,чрез връчена му по реда на чл.47 от ГПК-чрез залепване на уведомление,покана за доброволно изпълнение.Дори при липса на редовно връчена покана,с получаване на книжата по настоящото дело,вкл.на определението по чл.374 от ГПК,съдържащо проекто-доклада на съда,ответникът не само е уведомен за образуваното срещу него изпълнително производство,съответно за размера на задължението му,но и за доказателствената тежест,която носи по настоящото дело,въпреки което удовлетворяване вземането на взискателя,настоящ ищец,не е налице.Що се отнася до възражението,че съдебният изпълнител не е извършил проверка дали длъжникът С. Т. не притежава друго имущество или доходи,от които ищецът да се удовлетвори,то също е неоснователно,доколкото взискателят е свободен да посочи способ на принудително изпълнение,като законът не го задължава и не определя ред и последователност за избор на законовите способи при упражняване правото на принудително изпълнение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят,предвид наличието на надлежно искане в тази насока,и направените по делото разноски,в размер на общата сума от 350.00 лв.,от която:50.00лв.-заплатена държавна такса;300.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.517,ал.4 от ГПК ЕООД „ Т. Е. Б.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ Б.“ № **,ет.1,представлявано от управителя С. Г. Т.,ЕГН:**********.
ОСЪЖДА ЕООД „ Т.
Е. Б.“,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.Добрич,ул.“ Б.“ № **,ет.1,представлявано от управителя С. Г. Т.,ЕГН:**********,да заплати на С.И.Т.,ЕГН:**********,***,сторените по делото разноски,в размер на общата сума от 350.00 лв./триста и петдесет лева/,от която:50.00лв.-заплатена държавна такса;300.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на служебно вписване в Търговския регистър,на основание чл.517,ал.4 от ГПК,поради което СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА препис от решението на основание чл.14 от ЗТР да се изпрати на Агенция по вписванията за вписването му в Търговския регистър по партидата на дружеството и за започване на процедура по ликвидация.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: