Решение № 4412 от 09.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4412 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100511161 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20106852 от 27.04.2021 г., постановено по гр. д. № 41792/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 състав, е признато за незаконно, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на М. Ю. А., извършено със заповед за налагане на дисциплинарно наказание от 10.07.202020 г., издадена от управителя на „П.И.А. БГ“ ЕООД,, на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ вр. с чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ и е отменено. Ищецът е възстановен, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност“ ръководител „Каросерийни ремонти“, в сервизно-продажбен комплекс „Порше Запад“, в ответното дружество. Последното е осъдено на заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 000 лв. – сторени по делото разноски, а по сметка на СРС – сумата от 500 лв., представляваща държавна такса.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „П.И.А. БГ“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно.

Поддържа, че е бил лишен от възможността да ангажира доказателства във връзка с датата, на която работодателят е узнал за извършеното дисциплинарно нарушение. Твърди, че уведомяването от страна на преките ръководители на ищеца към ръководството на предприятието е извършено по електронен път. Счита, че е бил лишен от възможността да ангажира свидетели и компютърна експертиза за установяване на това обстоятелство, както и за разчитане на представените по делото лог-файлове, за които съдът е приел, че са неразбираеми. Поддържа, че по делото са ангажирани свидетелски показания, съгласно които ищецът е участвал в работен процес, 1 като е изпълняват функциите по отразяване на работата на механиците в системата. Поддържа, че работата със системата произтича от естеството на неговата трудова функция и нарочен акт за възлагане на работа с тази система не е необходим. Счита, че решаващият съд превратно е анализирал твърденията на ответника и събраните по делото доказателства, свързани с характера на дисциплинарното нарушение. неправилно е възприето твърдението на ответника, което е отразено и в оспорената заповед, че ищецът не е отразил работата на механиците по конкретен автомобил, а е отразил тази работа по друг автомобил, който няма пряка връзка с ремонта.

Твърди, че работата по лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, собственост на бивш служител на дружеството и познат на ищеца е продължила повече от 7 часа, а в системата за отчитане на труда е отразен само 1 час. За останалата част от времето, независимо, че са работили по същия автомобил, механиците са регистрирани да работят по друг автомобил.

С оглед на това счита, че крайно ощетени се явяват както работодателя, така и друг него клиент, за чийто автомобил е отразен завишен разход на време във връзка с ремонта. Решаващият съд е приел, че ищецът нямал никакво отношение към възлагането на работата, която се извършвала чрез сервизна поръчка и пр. Твърди, че възлагането се извършва от клиента на сервиза чрез подписвана от него поръчка или от застраховател, който издава възлагателно писмо. Поддържа, че пряко отношение към спора има обстоятелството относно разпределението на конкретната работа по ремонта между отделните механици – бояджии и нейното отразяване в счетоводната система КРОСС.

Счита, че от ангажираните свидетелски показания е установено, че ищецът разпределя работата между механиците и я отразява в системата. Също така той е единственият, който би могъл да манипулира тези записи в полза на един или друг клиент. Неправилно решаващият съд е приел, че ищецът нямал нищо общо с възлагането на работата на конкретните механици. Моли съда да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявените искове. Не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца М. Ю. А., с която я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че законосъобразно решаващият съд е приел, че не е спазен срокът по чл.194, ал.1 КТ, тъй като от събраните по делото доказателства не е установено кога е открито процесното нарушение, описано в обжалваната заповед от 07.05.2020 г. по делото не е установено, че работодателят е бил уведомен на 24.06.2020 г. за дисциплинарните нарушения. От датата на извършване на нарушението – 07.05.2020 г., до датата на налагане на дисциплинарното наказание – 14.07.2020 г., са изминали повече от два месеца. Поддържа, че обосновано решаващият съд е приел, че не са ангажирани доказателства ищецът да е извършил сочените в заповедта дисциплинарни нарушения. Счита, че по делото не са представени доказателства, че на ищеца е възложено да работи със системата КРОСС, как и какво отчита същата. От ангажираните по делото доказателства е установено, че системата може да бъде манипулирана, променяни вписвания и др., не само от ищеца, а и от други служители с по – висок достъп до системата. Счита, че няма данни ищецът да е изготвил фактурирането, както и служителите, извършили ремонта на двата автомобила, описани в обжалваната заповед, да са получили по – малко 2 възнаграждение или работата им да не е била отчетена. От разпита на свидетелите на ответника е установено, че и други длъжностни лица освен ищеца са можели да правят записи в компютъра, които отразяват извършената работа. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ. Ищецът твърди, че работил при ответника по силата на трудов договор, като заемал длъжността „ръководител „каросерийни ремонти“, с място на работа в Сервизно-промишлен комплекс „Порше-Запад“. Със заповед от 10.07.2020 г., връчена на 14.07.2020 г., му е наложена наказание „дисциплинарно уволнение“, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл.190, ал.1, т.4 и т.7 КТ и по реда на чл.188 и сл. КТ. В заповедта липсва изрично изявление за прекратяване на трудовия му договор. Позовава се на нарушение на изискването на чл.193, ал.1 КТ, тъй като искането на работодателя незабавно да даде писмени обяснения не му позволило да си припомни описаните случаи, да види документацията и подробно да изложи писмения обяснения по двата случая. Позовава се на неспазване на установения в чл.194, ал.1 КТ срок за налагане на дисциплинарното наказание. От заповедта не става ясно кога е открито нарушението, извършено на 07.05.2020 г., като не е посочено как е уведомен на 24.06.2020 г. за нарушенията на трудовата дисциплина и от кое лице. Оспорва извършването на сочените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че при извършване на ремонта на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № СВ **** НХ на 07.05.2020 г. не е нарушил служебните си задължения и не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че автомобилът е приет от приемчик - консултант, който следва да уточни ремонтните дейности и начина на плащане, както и за наличието на застрахователна щета по поръчка 2020007313 и други задължения, свързани с конкретните дейности, по ремонта и неговата стойност след приключване на ремонта примчик - консултанта проверявал пълното изпълнение на поръчката е качеството на работата, издавал фактура.

Твърди, че длъжностните му задължения не са свързани с първоначална проверка на документите по поръчката, както и щемпеловане в системата КРОСС. Поддържа, че липсата на поръчка, подписана от клиента или възлагателно писмо, подписано от застраховател, сочи, че примчикът не е изпълнил задълженията си, тъй като негово е задължението да приеме автомобила, да провери документацията, да уведоми клиента за видовете рементни работи и тяхната стойност и да предаде автомобила да ремонт в сервиза. Щемпеловането на работата съставлявало отбелязване на всички ремонтни дейности, като до системата имали достъп отделни работници, които работели по даден автомобил. Твърди, че не е непрекъснато в сервизи всеки сам отбелязвал дейността си. Щемпеловането на работата по никакъв начин не било свързано с фактурирането на ремонта. Приемчик консултантът следял за това какъв ремонт е предвиден и издавал фактура съобразно дейностите по поръчката. Щемпеловането имало за цел да отрази дейностите на работниците, за да им бъзе изплатено трудово възнаграждение.

3

При извършване на ремонта на лек автомобил марка „Ауди“, рег. № СВ **** МХ, е изпълнил всичко, което е описано от приемчика в поръчката, която му била предадена на хартиен носител. Поръчката се съставяла в три екземпляра – за приемчика, за сервиза и за клиента. Твърди, че не е възлагал работа по два допълнителни елемента, които не са конкретизирани в обжалваната заповед. Не е ощетявал работодателя чрез извършване на ремонт, без той да е заплатен. В заповедта не е посочен номера на застрахователната щета и какво е следвало да се ремонтира. Твърди, че не е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ. Поддържа, че в нарушение на чл.189, ал.1 КТ наложеното дисциплинарно наказание не съответства на описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина.

Позовава се на закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.5 КТ, тъй като на общо събрание, проведено през 2019 г., бил избран за представител на работниците и служителите по реда на чл.7, ал.2 и чл.7А КТ в Комитета по условия на труда и към момента на налагане на наказанието продължавал да е представител по въпросите на трудовите отношения пред работодателя. Не е взето предварително разрешение от Инспекция по труда. Позовава се на нарушение на чл.8 КТ, тъй като работодателят е упражнил недобросъвестно работодателската си власт, не е мотивиран извъртените нарушения, като спрямо него бил осъществен недопустим натиск да подаде молба за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие, което отказал.

Позовава се на дискриминация спрямо него чрез осъществяване на тормоз на работното място. Моли съда да отмени уволнението като незаконно и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК е писмен отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че ищецът е разполагал с необходимото време да даде исканите обяснения – не е изминал значителен период от време, който да прави спомените на ищеца трудни за възстановяване. И понастоящем ищецът не е заявил различни факти от тези, посочени в писмените му обяснения. В заповедта за уволнение е посочен моментът на уведомяване на работодателя за извършените нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа, че е спазен срокът за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържа, че в случая нарушението е извършено чрез действия, които са създали облага за трети лица, собственици на автомобили съответно марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № СВ **** НХ и марка „Ауди“, рег.

№ СВ **** МХ. Твърди, че работодателят е ощетен с вложени материали и работна сила в извършването на ремонта на посочените автомобили, уронили са престижа на работодателя пред служителите му и пред собствениците на автомобилите, причинили са вреда на трети лица, тъй като работата по тези автомобили е била отразена в тежест на други клиенти, които са заплатили по в – високи суми от дължимите да ремонта на техните автомобили. На ищеца са били възложени определени управленски функции, при което той е следвало да пази и укрепва престижа на работодателя. Оспорва довода на ищеца, че се ползва от предварителна закрила при уволнение, както и че работодателят е злоупотребил с правната си. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Не е заявена претенция за присъждане на сторените по делото разноски.