Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 505 от 25.11.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 544/2024
Вид
Решение № 505
Подписан
25.11.2024
В сила
25.11.2024
Състав
СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Плевен, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

Е.ИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500544 по описа за 2024 година

С решение № 322/19.03.2024 г. по гр.д.№ 20234430105113 по описа на ПлРС е отхвърлен предявеният от А. А. М. против „Фератум България“ ЕООД седалище гр. София иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на целия Договор за предоставяне на потребителски кредит № 830793/15.12.2019 г. като противоречащ на закона (ЗПК и ЗЗП), като неоснователен и недоказан.Прогласена е за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и ЗЗП, клаузата на чл.3, б.“б“ от Договор за предоставяне на потребителски кредит, регламентираща: „ лихвен процент в размер на 23% “, сключен между А. А. М. против „Фератум България“ ЕООД седалище гр.

София, поради противоречие на горепосочената клауза със закона ( ЗЗП).Осъдено е на основание чл.55 от ЗЗД „Фератум България“ ЕООД седалище гр. София да заплати на А. А. М. сумата 956.08 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит № 830793/15.12.2019 г., от които 221.20 лв. договорна лихва и сумата 734.88 лв. възнаграждение за гарант.Осъдено е на основание чл.78, ал.1 ГПК „Фератум България“ ЕООД седалище гр. София да заплати на А. А. М. разноски в размер на 350 лв.Осъдено е на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, 1

„Фератум България“ ЕООД седалище гр. София, да заплати на Еднолично адвокатско дружество М. сумата от 960 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ на ищцата.

Депозирана е въззивна жалба от „Фератум България“ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, против решение № 322/19.03.2024 г. по гр.д.№ 20234430105113 по описа на ПлРС в частта, в която е уважен иска за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.3, буква „б“ от процесния договор за кредит, както и в частта, с която е уважен иска по чл.55 ЗЗД за сума в общ размер на 956.08 лв.Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част.Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение № 322/19.03.2024 г. по гр.д.№ 20234430105113 по описа на ПлРС в частта, в която е уважен иска за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.3, буква „б“ от процесния договор за кредит, както и в частта, с която е уважен иска по чл.55 ЗЗД за сума в общ размер на 956.08 лв. и да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове като неоснователни, като бъдат присъдени и направените разноски.

За въззиваемата страна – А. А. М., чрез пълномощник, е депозирано писмено становище да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, като се присъдят и направените разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част.

На първо място във въззивната жалба се прави искане да се приеме, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че лихвеният процент по договора не е посочен правилно.В договора за кредит са посочени лихвен процент и ГПР, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.9, т.9а и т.10 ЗПК, 2 лихвата е фиксирана.Противно на приетото от съда, посочения в договора лихвен процент е правилно изчислен, съответно е под минималния праг, над който ВКС определя като противоречаща на добрите нрави уговорка за заплащане на възнаградителна лихва.

В чл.3, б.“б“ от договора от 15.12.2019 г. е посочено, че лихвата е в размер на 230 лв. при лихвен процент 23 %.

В заключението на ВЛ е посочено, че изчислената договорна лихва от 230 лв. отговаря на лихвен процент в размер на 40% годишно, а не на 23%, а ГПР ще е в размер на 48,21%.

Посоченият в договора лихвен процент от 23% съответства на договорна лихва от 128.93 лв., а ГПР би възлизал на 25,59%.

ВЛ също така е посочило, че лихвата от 23 %, посочена в договора за 1 година върху 1 000 лв. е 230 лв., това изчисление е валидно единствено ако главницата не се дължи през целия период на договора, а след точно 12 месеца или на 09.12.2020 г.В договора обаче на всяко едно падежно число се дължи главницата, която погасява част от усвоената главница и следва да се олихвява оставащата главница, а не цялата от 1 000 лв.

Ограничение относно размера на възнаградителната лихва в ЗПК не се съдържа.За първоначално определения й размер важат общите правила относно договарянето, като регулацията е основана на друг подход – определяне в чл.19, ал.4 ЗПК на максимален размер на годишния процент на разходите (до пет пъти размера на законната лихва), включващ и размера на възнаградителната лихва. Ако ГПР се формира основно от лихви, установеният в закона размер ще представлява и граница, до която възнаградителната лихва е допустима ( решение № 133 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1436/2023 г., II т. о., определение № 2446/24.09.2024 г. на ВКС по т.д.№ 2071/2023 г., II т.о.).

На следващо място във въззивната жалба се сочи относно липсата на неравноправност на клаузата за обезпечение по смисъла на ЗЗП, съответно липса на заобикаляне на закона чрез уговаряне на задължение за обезпечаване връщането на отпуснатите кредитни средства, тъй като обезпечаването може да стане по различен начин, а не само чрез сключване на договор за гаранция (например с лично поръчителство), като следва да се има впредвид и обстоятелството, че при предоставяне на малки потребителски кредити, 3 какъвто е предметът на дейност на въззивника, в немалка част от случаите същите не биват изплатени в срок, а последващото водене на заповедно, исково, съответно изпълнително производство, носи нови разходи и удължава срока, през който кредиторът не може да се ползва от паричните средства, но не гарантира пълно удовлетворяване на вземането.

На следващо място се излагат доводи във въззивната жалба относно размера на ГПР и посочване на общата дължима от заемателя сума в договора за кредит, сключен между страните, във връзка с действителността на клаузата за обезпечение на договора за кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в договора за кредит следва да бъде посочен ГПР, както и общия размер на дължимата сума от потребителя към кредитодателя.

ГПР се изчислява съобразно формулата, посочена в Приложение № 1 към ЗПК.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общият разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

В чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит от 15.12.2019 г. е регламентирано обезпечението, като е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum

Bank в полза на дружеството.Посочено е, че кредитополучателят е запознат с правото да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

В процесния случай не е допуснато нарушение на чл.10, ал.2 ЗПК, съответно чл.10а, ал.4 ЗПК.Съгласно тези разпоредби кредиторът не може да изисква от потребителя такси, които не са уговорени в договора за кредит по вид и размер.

Първоинстанционният съд въз основа и на заключението на ВЛ е приел, че сумата за поръчителство не е включена в ГПР, което е в противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като действителният ГПР по договора надвишава значително законоустановения.

4

Съгласно договора за гаранция (поръчителство) сумата за тази услуга към Фератум Банк е 770 лв., 12 брой вноски от 14.01.2020 - 09.12.2020 г.

Посоченият ГПР от 49,11 % не включва сумата по договора за гаранция от 770 лв.ГПР по договора от 49,11% включва главницата и договорната лихва, съобразена със срока за плащане като падеж или 12 вноски.

Вземайки впредвид размера на отпуснатия кредит, общо изплатената от въззиваемата сума по кредита (в т.ч. главница, лихва и възнаграждение за гаранция) и използвайки нормативно установената формула в Приложение към чл.19, ал.2 от ЗПК, ще се установи ГПР многократно над пет пъти законната лихва.

На последно място във въззивната жалба се сочи, че възнаграждението по договора за гаранция е заплатено в полза на трето по спора лице.Възнаграждението е получено от „Фератум България“ЕООД и впоследствие заплатено на „Фератум Банк“(Малта), като въззивникът не се е обогатил от платените суми, свързани с договора за гаранция.

Съгласно чл.16, ал.2 от Общите условия към договора за потребителски кредит, в случай, че дружеството получи плащане от кредитополучателя, което не е предназначено за дружеството, то в случай, че идентифицира за кого е предназначено то, да го преведе директно на получателя му.

От доказателствата по делото се установява, че от всяка внесена сума от кредитополучателя са извършвани преводи в частта на вноските по договор за гаранция от Фератум България към Фератум Банк, като общо преведената сума е 734.88 лв.

Разходът за допълнително ежемесечно възнаграждение за поръчител е пряко и неотменимо свързан с договора за кредит и следва да бъде включен в ГПР, при което се надхвърля максималният размер на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Независимо, че посочените разходи се дължат на друго лице, същите са пряко свързани с договора за кредит и съобразно разпоредбите на чл.19, ал.1 ЗДПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчислението на ГПР ( определение № 2582/10.10.2024 г. на ВКС по т.д.№ 653/2024 г., II т.о.).

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице 5 основания за отмяна на решението в обжалваните му части и следва да бъде потвърдено в същите.

От въззивника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна.

Осъщественото процесуално представителство на въззиваемата е по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи от съда.

С оглед на постановеното от СЕС решение от 25.01.2024 г. по дело С432/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Дължимото адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция следва да бъде определено, като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа.

В хода на производството са депозирани отговор на въззивна жалба, молба от 21.10.2024 г. във връзка с насроченото съдебно заседание, както и писмена защита.

С оглед на гореизложеното следва да бъде осъден въззивникът да заплати на Еднолично адвокатско дружество М. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 960 лв. с ДДС - по 400 лв. за всеки иск поотделно с ДДС, за оказаната във въззивното производство безплатна правна помощ на въззиваемата страна А. М..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 322/19.03.2024 г. по гр.д.№ 20234430105113 по описа за 2023 година на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е прогласена за нищожна на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД и ЗЗП, клаузата на чл.3, б.“б“ от Договор за предоставяне на потребителски кредит, регламентираща: „ лихвен процент в размер на 23% “, сключен между А. А. М., ЕГН ********** против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, поради противоречие на горепосочената клауза със закона ( ЗЗП); в която е осъдено на осн. чл.55 от ЗЗД „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, седалище и адрес на 6 управление: гр. ********** да заплати на А. А. М., ЕГН **********, сумата 956,08 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит № 830793/15.12.2019 г., от които 221,20 лв. договорна лихва и сумата 734,88 лв. възнаграждение за гарант.