Решение № 223 от 18.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно гражданско дело № 20235000500472 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №188 от 23.06.2023 г.,постановено по гр.д.№604/2022 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,VI-ти състав,е отхвърлен като неоснователен предявеният от Р. А. А., ЕГН **********, действащ лично, както и със знанието и съгласието на своята майка Г. С. М., с общ постоянен адрес: гр. Х., ул. П. № *,против З. а. д. ,О. З.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. *******, ул. С. С. № * ет. 5,осъдителен иск в размер на 50 000 лева,представляващи обезщетение за неимуществените вреди,причинени в резултат на настъпило на 11.10.2017 г. ПТП,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Със същото решение е осъден Р. А. А., ЕГН **********, действащ лично, както и със знанието и съгласието на своята майка Г. С. М.,да заплати на З. а. д. ,,О. З.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. *******, ул. С. С. № * ет. 5,сторените в първоинстанционното производство деловодни разноски в размер на 6780, 00 лв., от които 5580, 00 лв. с ДДС - платено адвокатско възнаграждение и 1 200 лева - депозити за експертизи.

1

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство-Р. А. А., непълнолетен и действащ лично и със съгласието на своята майка Г. С. М..В жалбата,подадена чрез пълномощника адв. К. Г.,е заявено,че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и необосновано и че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни и несъответстващи на събраните доказателства изводи относно осъществяването на фактическия състав на чл.432,ал.1 от КЗ.Според жалбоподателя,първоинстанционният съд неправилно е приел исковата претенция за неоснователна и в този контекст неправилно е счел,че посочените в исковата молба увреждания са били взети предвид при формиране размера на обезщетението,присъдено с решението по предходното исково производство,водено по гр.д.№8616/2018 г. по описа на СГС, I-12 св.Намира още,че в обжалваното решение на ОС-Хасково са допуснати нарушения на процесуалния закон в лицето на чл.297 от ГПК,тъй като първоинстанционният съд не се е съобразил със задължителната сила на влязлото в сила решение №5/05.01.2021 г.,постановено по възз.гр.д.

№2954/2020 г. на САС, I с-в.Именно в това решение,според жалбоподателя,са били изтъкнати съображения,че за ищеца са налице увреждания,за които не се претендира обезщетение в производството пред СГС и САС и тези увреждания са:счупването на двата шийни прешлена,контузия на десен бял дроб,както и загрозяващите белези по тялото на Р. А..Жалбоподателят-ищец поддържа,че тези увреждания не са били предмет на развилите се пред СГС и Апелативен съд-София производства и че той не е получил дължащото му се застрахователно обезщетение за тях,а има право да получи такова обезщетение за всички неимуществени вреди,които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.В обобщение счита,че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон,като е приел за недоказан и е отхвърлил исковата му претенция.

И въз основа на изложените в жалбата съображения,жалбоподателят Р.

А.,действащ лично и със съгласието на неговата майка Г. М.,моли да се отмени изцяло първоинстанционното решение №188 от 23.06.2023 г.,постановено по гр.д.№604/2022 г. На ОС-Хасково, VI-ти състав и да бъде постановено друго решение,с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв.,представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,причинени в резултат на ПТП,настъпило на 11.10.2017 г. В близост до гр.Хасково,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.Моли още да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на Адвокатско дружество “Г. и М.” адвокатско възнаграждение за оказана му безплатна правна защита и съдействие пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по въззивната жалба /ответник и по предявения иск/-З. а. д.

“О. З.”АД с ЕИК ******** е подал писмен отговор в установения от закона двуседмичен срок.В същия отговор,подаден чрез пълномощника на дружеството адв. Т. Т.,е изразено становището,че въззивната жалба е 2 неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.В този контекст въззиваемият е заявил,че изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд,с което е прието,че за претендираните в настоящото производство вреди вече е било присъдено обезщетение,поради което ищцовата претенция се явява неоснователна.По-подробни аргументи в тази насока са изложени в отговора.Посочено е още,че следва да се вземе предвид и съпричиняването от страна на ищеца за настъпването на сочените от него увреждания.В обобщение въззиваемият моли да се остави без уважение подадената от ищеца въззивна жалба и да бъде потвърдено обжалваното с нея решение на ОС-Хасково.Моли да му се присъдят сторените разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК,представен с молба вх.№8571 от 31.10.2023 г. направените от него разноски.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от чл.235,ал.4 от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и че съдът се е произнесъл по иска,с който е сезиран по конкретното дело,а самият този иск също счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

С предявения по гр.д.№604/2022 г. по описа на ОС-Хасково осъдителен иск,ищецът Р. А. А.-непълнолетен и действащ със съгласието на своята майка Г. С. М.,ищецът е поискал да бъде осъден ответника “З. а. д. “О. З.”АД с ЕИК ******** да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв.

/след допуснато в хода на делото увеличение на иска,първоначално предявен 3 като частичен/ за неимуществени вреди,претърпени вследствие на причинени му при ПТП от 11.10.2017 г. телесни увреждания,представляващи:счупване на 5-ти шиен прешлен; контузия на десен бял дроб; видими загрозяващи белези по тялото,които според ищеца се намират в пряка причинноследствена връзка с претърпяното ПТП и не са били предмет на първоначалната му искова претенция,предявена по гр.д.№8616/2018 г. по описа на Софийски градски съд,I-12 състав.Поискал е ответникът да заплати и законната лихва върху главницата,за периода от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

В исковата молба е описан механизма на процесното ПТП и е заявено от ищеца,че то е виновно причинено от лицето ХИН,като вината му е призната и със сключено между същото лице и прокуратурата споразумение,одобрено с определение от 14.09.2020 г. по НОХД №448/2020 г. по описа на РС-Хасково и равнозначно на влязла в сила присъда.Ищецът е описал в исковата си молба и получените вследствие на процесното ПТП телесни увреждания,изложил е твърдението,че виновният водач попада в кръга на лицата,чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката “Гражданска отговорност”,сключена с ответното застрахователно дружество и обективирана в полица №BG/23/117002630384, валидна от 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г.Изложил е и твърдения за предявена от него пред застрахователя претенция по чл.380,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените в резултат на процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди,както и твърдения,че в срока по чл.496,ал.1 от КЗ ответникът не пожелал да му определи такова обезщетение,поради което ищецът е предявил претенцията си пред съда и във връзка с това е било образувано гр.д.№8616/2018 г. по описа на СГС,I - 1 2 с-в,приключило с решение №921 от 04.02.2020 г.,а впоследствие /след обжалване на същото решение/ е било образувано и гр.д.

№2954/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд,приключило с влязло в сила решение №5 от 05.01.2021 г.,поправено с решение №36/12.01.2021 г.В последното решение било посочено,че ищецът не е претендирал обезщетение за всички претърпени от него неимуществени вреди и че имал и други телесни увреждания,освен посочените такива в изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,които обаче не са били претендирани за обезщетяване в рамките на производството пред СГС и САС.Ищецът твърди,че уврежданията,за които не е претендирал обезщетение по предходното исково производство,са следните:счупване на 5ти шиен прешлен;контузия на десен бял дроб и видими загрозяващи белези по тялото му.При така изложените в исковата молба обстоятелства,ищецът е заявил,че има правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за непретендираните по-рано и претърпени от него неимуществени вреди,вследствие на процесното ПТП,пряко от застрахователя на виновния водач-ответното застрахователно дружество.

Ответникът е подал в законния срок отговор на исковата молба,с който е оспорил предявения иск като неоснователен,противопоставяйки в тази връзка редица възражения,включая и възражението,че на ищеца вече му е било определено справедливо обезщетение в размер на 80 000 лв.,което е напълно 4 изплатено от застрахователя и касае всички претърпени от ищеца вреди вследствие на процесния пътен инцидент.Заявил е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,излагайки конкретни обстоятелства и твърдения в тази насока в подадения отговор на исковата молба.

С обжалваното решение №188 от 23.06.2023 г.,окръжният съд е отхвърлил като неоснователен предявения осъдителен иск,ведно с акцесорната претенция за лихва върху главницата,приемайки в мотивите на решението си,че с исковата молба по предходното гр.д.№8616/2018 г. на СГС са релевирани и претендираните в настоящото производство телесни увреждания и за тях вече е присъдено застрахователно обезщетение.

Въззивният съд намира за правилно обжалваното решение.Както се твърди в исковата молба и се установява от приложеното гр.д.№8616/2018 г. по описа на СГС,I-12 с-в,с осъдителен иск,предявен по същото дело,ищецът вече е претендирал заплащане на застрахователно обезщетение от ответника ЗАД “О. З.”АД за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди и такова обезщетение му е присъдено в размер на 70 000 лв. с решение №921 от 04.02.2020 г.,постановено по същото дело,а впоследствие с решение №5 от 05.01.2021 г.,постановено по възз. гр.д.№2954/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд,му е присъдено допълнително обезщетение за тези вреди в размер на 10 000 лв.В диспозитива и на двете съдебни решения,не е посочено обезщетението да се присъжда за неимуществените вреди,претърпени от ищеца вследствие само на част от телесните увреждания,получени при настъпилото на 11.10.2017 г. ПТП,а е посочено общо,че присъденото в съответния размер обезщетение е за претърпени неимуществени вреди от ПТП,настъпило на 11.10.2017 г.Следователно,с тези решения на ищеца е присъдено обезщетение за всички неимуществени вреди,причинени му вследствие на процесното ПТП от 11.10.2017 г.