Решение № 209 от 19.03.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Благоевград, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20241210101575 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Е. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ж.*** и Ю. Е. К., ЕГН **********, с постоянен адрес село Д*, общ. С* мах. Д*, и двамата чрез адвокат Т. А. Ч. против З. Е. К., ЕГН **********, с адрес: с. Д* общ. С* мах. Д* и А. Б. К., с адрес: с. Д*, общ. *, мах. Д*.

Ищците твърдят, че са наследници на Е* Р*К. и С* Ю* К., техни родители, двамата жители на с. Д*, общ. С*, мах. Д* и собственици по наследствено правоприемство на поземлен имот с планоснимачен № 154 / сто петдесет и четири/ по регулационния и кадастралния план на с. Д*, община С*одобрен със Заповед № 82 от 08.05.1990г., целият с площ от 606 кв.м. / шестстотин и шест квадратни метра/, при граници и съседи на имота: ПИ с пл. № 153, ПИ с пл. № 222 и от две страни път. Този имот представлява дворно място на две къщи построени в него от родителите им Е* Р* К. и С* Ю* К.. Твърди се, че Е* Р*К. починал на 11.04.1989г., а майка им - на 29.07.2012г., като през 2014 г. починал и техния брат Ю*И* К., несемеен и без деца, поради което наследници на описания имот останали двамата ищци В. Е. А., Ю. Е. К. и ответникът З. Е. К., като всеки един от тях притежава по 1/3 идеална част от имота. Ищците твърдят, че с изненада научили, че ответниците са придобили правото на собственост върху целия поземлен имот с планоснимачен № 154 по регулационния и кадастралния план на с. Д* О*, община С* съгласно Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 93, том I, per. № 1121, дело № 86/2024 г. на Нотариус К*, вписана в НК под № 241, с район на действие PC - Благоевград. Твърди се, че ищците са заплащали всички дължими данъци и такси във връзка с имота в Община С*, включително и за 2024 г., като се заявява, че ответниците не са придобили право на собственост от гореописания имот на основание давностно владение, тъй като никога ищците не са се отказвали и са се интересували от имота. Заявява се, че имотът винаги се е ползвал и стопанисвал от ищците.

Твърди се, че ответникът З. К. дълги години живеел и работел в И* и когато починал техния брат Ю*К. на 21.09.2014г., З. дори не присъствал на погребението, тъй като бил в П*.

Прибрал се да живее в България, едва след 2014 г., поради което се сочи, че не е владял 1 процесния имот повече от десет години. Твърди се, че ищецът Ю. Е. К. цял живот живее в една от къщите построени в имота и ползва дворното място.

С оглед на горното се иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците З. Е. К., ЕГН ********** и А. Б. К., че ищците В. Е. А., ЕГН ********** и Ю.

Е. К., ЕГН ********** са собственици на по 1/3 идеални части по силата на наследствено правоприемство от следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с планоснимачен №154 / сто петдесет и четири/ по регулационния и кадастралния план на с. Д*, община С*, одобрен със Заповед №82 от 08.05.1990г., целият с площ от 606 кв.м. / шестстотин и шест квадратни метра/, при граници и съседи на имота : ПИ с пл. №153, ПИ с пл. №222 и от две страни път. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК се иска от съда да отмени Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение и наследство № 93, том I, per. № 1121, дело № 86/2024 г. на Нотариус Кутева, вписана в НК под № 241, с район на действие PC – Благоевград. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от ответницата А. К..

Депозиран е единствено писмен отговор от ответник З. К., с който не се оспорва предявеният иск и се иска да бъде уважен като основателен и доказан. Ответникът З. К. сочи, че в наследствения им имот изградил жилищна сграда за синове си, а другата жилищна сграда ползва заедно с брат му Ю.. Твърди се, че ищцата В. А. не ползва наследствения им имот, като имотът се ползва от много години, повече от 3/4 идеални части от ответника и неговото семейство, а брат му ползва съвсем малка част от земята, основно за достъп до неговата част от жилищната сграда, вероятно не повече от 100 квадратни метра от изток. Сочи се, че жилищната сграда ответникът изградил със знанието и без противопоставяне от брат му и сестра му, като за да допълни сградата в кадастралния план на селото от общинските служители му били поискали документ за собственост за земята, поради което предприел процедура по издаването на такъв. Не отрича, че земята е собствена по наследство от бащата на страните, който не е разполагал с документ за собственост и ответникът предприел мерки да се снабди с такъв, но предвид претенциите на ищците признава че те притежават по 1/3 идеална част от имота по наследство. В тази връзка се прави признание на иска.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуланият представител на ответника К. – адв. М. заявява, че не поддържа писмения отговор в частта, с която се сочи, че предявеният иск е основателен и доказан и се съгласява да бъде отменен нотариалния акт, както и не признава претенциите на ищците за по 1/3 идеални части от имота. Твърди, че той е собственик на ¾ идеални части от имота, тъй като така е бил разделен от техния баща - старата къща на двамата братя – Ю* и на З., а в другата половина е живял Ю., като идеята на бащата е била половината от парцела да е отиде собственост на З., който да си построи нова жилищна сграда, което се е и случило, а другата половина от парцела да се радели между Ю* и Ю., където е старата жилищна сграда, която е изградена от техния баща Е* К., но тъй като Ю* почива през 2014 г. З. е ползвал половината парцел и е изградил триетажна къща, за което всичките наследници на Е* не само са знаели, а те са помагали с труд постоянно, не са се противопоставяли в нито един момент.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за наследници с изх. № 195/08.05.2024 г. ищците и ответникът З. К. са наследници на Е* К. – негови деца. Е* К. е имал и друг син, който е починал на 21.09.2014г. Починала е и съпругата на Е* К. *К. на 29.07.2012г.

Видно от строително разрешение № 59/08.06.1981г. и протокол № 35/08.06.1981 г. на наследодателя на ищците и ответника З. К. – Е* К. е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда от 60 кв.м. на собственото му място в с. Д* и е определена линия и ниво на 2 строеж съгласно надлежно утвърдената улична и дворищна регулация на с. Д*.

С нотариален акт с акт № 93, том I, рег. № 1121, дело № 86/2024 г., на нотариус И* К* с район на действие района на РС – Благоевград отвеникът З. К* ( по време на брака си с ответника А. К. – обстоятелство – безспорно между страните) е признат за собственик на процесния призпоземлен имот с планоснимачен № 154 / сто петдесет и четири/ по регулационния и кадастралния план на с. Д*, община С*, одобрен със Заповед №82 от 08.05.1990г., целият с площ от 606 кв.м. / шестстотин и шест квадратни метра/, при граници и съседи на имота: ПИ с пл. № 153, ПИ с пл. № 222 и от две страни път на основание давностно владение и наследство.

Видно от приложеното към нотариалното дело, както и представеното в откритото по делото съдебно заседание удостоверение, издадено от Община С*, процесният имот по кадастралния и регулационен план на с. Д*, одобрен със Заповед № 82/1990г. по разписен лист е записан на Е*К..

Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите В* З.ов К. син на ответниците и племенник на ищците; Л* Е. И* - син на ищцата В. А. и племенник на ищеца Ю. К. и на ответника З. К., Б*А*.

От показанията на св. И* се установява, че Е* и С*К.и до тяхната смърт живеели в село Д*в стара къща, в която в момента живее вуйчо му З. от единия вход, от другия вход – вуйчо му Ю., а синовете на З. живеят в новата къща от 9 – 10 години. З. живее в старата от 2019-2020 година, а преди това той живеел в П*я от 1998 година. Новата къща била стара къща, но З. я бутнал и направи нова къща за синовете му. Големият му брат Ю. ръководел обекта за новата къща. Дворното място е общо. Докато била жива С* се гледали домати, имало там плевня и сушилни за тютюн. Дворът е около 600 кв. метра описан, не е ограден.

Юри ползва дясната половина на къщата и 50 квадрата от двора, а З. ползва около 300-400 квадрата. Ю. и В. били съгласни З. да построи къща върху наследствения имот, за да се раздели старата къща между В. и Ю. – така казвала баба му. Новата къща, построена от З. заема 2/3 от имота с дворното място, което той обработва. Дворът не е разделен между двете къщи. Двете къщи са на различни нива, старата къща е по – ниско с 2 - 3 метра от новата, има денивелация, новата къща е на по - високо и зад нея има повече площ, която си я ползва З..

Свидетелят Змиярова сочи, че В. идвала в петък и си тръгвала в неделя, от понеделник на Ю. жената и децата гледали С* и Ю*, които живеели в едната част от тази къща, а в другата част живеел Ю.. З. живеел в по - стара къща и 2008-2009 г. заминал за Португалия. З. блъснал старата къща и направил нова, дошъл си от П* през 2019 г. и се настанил да живее там, където живеел брат му Ю*н и все още си живеят там с жена му, а децата му живеят в новата къща. З. ползва много дворно място. Сестра му на З. - В. му позволила да живее в старата къща, преди да я събори, казала му ако иска да се настани в тази половина, а тя ще вземела старата къща, но З. отказал, че старата къща не го устройва, защото има две мъжки рожби и ще блъсне старата къща и ще си направи по – голяма къща, за да може да има място и за двете му деца. З. започнал да живее в старата къща, където живеели майка му и Ю*. Дворното място, което ползва З. има около 500 квадрата. Като починала майка му на З., В. му предложила да й заплати дела, за да се спогодят половината от къщата искала З. да й плати.

Св. К. сочи, че баща му ползва ¾ от парцела, квадратурата е около 400 квадрата, ищците не са се противопоставяли, единият вход от едната страна на старата къщата се ползва от Ю., дворната част на Ю. е различна от дворната част на З., която се ползва от св.

В* К., брат му, баща му и майка му, има градина. След смъртта на баба му и чичо му, св. К. започнал да ползва половината от къщата, като ползвал и дворното място около къщата.

Претенции от В. Ю. не е имало, към настоящия момент близнакът се ползва от баща му и майка му.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК.

Не се оспорва от ответника З. К., че поземленият имот е съсобствен на него и ищците и че всеки един от тях тримата притежава по 1/3 идеална част от имота по наследство от техния общ наследодател.

В тежест на ищците е да докажат, при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния поземлен имот на соченото в исковата молба основание при квоти на съсобственост 1/3 ид. част за всеки един от тях, както и, че имотът е придобит на основание наследствено правоприемство.

Ответникът К. не оспорва предявения иск.

От приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че собствеността върху процесния имот е на наследодателя на ищците и ответника З. К.. В тази връзка следва да се посочи, че трайната съдебна практика за значението на записването по разписния лист приема, че основната функция на разписната книга /по Закона за единия кадастър на НРБ от 1979 г. - отм./, а при действието на ЗКИР - на кадастралния регистър, е информационно-оповестителна, но записванията в редица случаи се отчитат като косвено доказателство за собствеността наред с другите доказателства по делото /решение № 131/13.06.2011 г. по гр. д. № 1602/2009 г. на ВКС, І-во г. о./ Отбелязванията в разписните листове към кадастралните планове се основават на посочените в тези разписни листове легитимационни документи. При установените по делото данни, че в разписния лист като собственик на имота е посочено конкретно физическо лице и при липса на доказателства имотът да е бил отчужден, респ. придобит от държавата, а впоследствие и от общината на предвидено в закон придобивно основание, следва да се приеме, че е доказана собственост на физически лица върху процесния имот в посочения период от време по причина, че в разписните листове, както беше отбелязано, е посочено и основанието, на което тези физически лица са обозначени като собственици.