Решение № 172 от 12.11.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Търговище, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Светослава Ст. Петкова като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20253530200565 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. А. М. от с.П., обл.Шумен против НП № 251993-000216/05.05.2025 г. издадено от Началник сектор в ОДМВР гр.Търговище, РУ Търговище. Считайки същото за незаконосъобразно, поради противоречие с процесуалният и материален закон, жалбоподателя моли НП да бъде отменено и да се присъдят разноските по делото. В с.з. поддържа жалбата си лично и чрез пълномощник – адв.Т. Д. от АК - Шумен.

Процесуалният представител на наказващият орган счита жалбата за неоснователна, пледира за потвърждаване на оспореното наказателно постановление и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за следното :

1

На 13.04.2025 г., в 02:07 ч. в гр.Търговище на ул.“Стефан Караджа“ до номер 46 с посока на движение към бул.“Никола Маринов“ жалбоподателят който управлявал собственият си лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№ *****бил спрян за проверка от патрул на пътна полиция в състав свидетеля В. Д. и полицейски служител Н. И.. Жалбоподателя бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „ALCOTEST DRAGER“ 7510 с фабричен номер - 0113 ARNA, но отказал. Бил издаден талон за медицинско изследване с номер 289339, като жалбоподателя не се явил в определения му срок посочен в талона за медицинско изследване за вземане на биологични проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Предвид на това на жалбоподателят бил съставен АУАН № GA 940645/13.04.2025 г. Акта е подписан и връчен на нарушителя без вписани възражения. Такива не са постъпвали и в предвиденият законоустановен срок за това. Въз основа на АУАН било издадено процесното наказателно постановление №25-1993000216/05.05.2025 г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП били наложени следните наказания : “глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № I-1959 на МВР е постановено отнемането на 15 контролни точки. Със ЗПАМ № 25-1993000056/13.04.2025 г. издадена от Н. И. полицай към ОДМВР Търговище, РУ – Търговище на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Със ЗПАМ № 25-1993000057/13.04.2025 г. издадена от Н. И. полицай към ОДМВР Търговище, РУ – Търговище на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца.

Съгласно представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на МВР процесните АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.

По делото е представена епикриза от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр.Варна съгласно която през 2018 г. жалбоподателя претърпял ринопластика.

Представен е амбулаторен лист от 22.04.2025 г. съгласно който жалбоподателя от дълго време бил със затруднено носно дишане след травма на носа.

2

Опериран неколкократно за девиация на носна преграда последно преди 7 години, но след операцията отново бил със запушен нос повече в дясно и затруднено носно дишане. Лекуван многократно без ефект. Тези обстоятелства, обаче, не установяват категорично, че именно по здравословни причини жалбоподателят не е бил в състояние да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническото средство.

Съгласно приложеният талон за изследване № 289339, на 13.04.2025 г. в 02.10 ч. жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с горепосоченото техническо средство и поискал медицинско и химическо изследване в ЦСМП при МБАЛ - Търговище. Талона бил връчен на жалбоподателя на 13.04.2025 г. в 02.30 ч., като жалбоподателя следвало да се яви за изследване до 40 мин. от връчване на талона. Видно от приложения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози – в същия е отбелязано, че жалбоподателят се явил с спешното отделение на МБАЛ – Търговище в 3ч.20 мин. Закъснението било поради спирането му от други полицаи и му било лошо. Отделно от това - в спешно отделение бил обслужван пациент в тежко състояние, което довело до невъзможност от страна на медицинският персонал за вземане на кръвна проба от жалбоподателя. Същата била взета поради изричното желание на жалбоподателя. Съгласно приложеният протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 021/15.04.2025 г. анализа на кръвта на жалбоподателя установила 0 промила съдържание на алкохол.

Видно от показанията на св.Д. (актосъставител) жалбоподателят направил три опита да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническото средство, но не могъл да подаде достатъчно въздух в уреда и поискал талон за медицинско изследване на кръвта. Според свидетеля жалбоподателят имал видими признаци за употреба на алкохол – лъхал на алкохол и залитал.

Според показанията на св.И. същата вечер жалбоподателят не е употребявал алкохол, не е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, като причината да се явят по-късно в болницата била, че не познавали града и се объркали по пътя, както и това, че били спрени за проверка от втори екип на полицията, преди да стигнат до болницата.

Съдът прие, че следва да се кредитират показанията на св.И., че 3 жалбоподателят не е отказал да бъде изпробван с техническото средство за употреба на алкохол, както и че не е употребявал алкохол в процесната вечер, тъй-като нейните показания се потвърждават от химическото изследване на кръвта на жалбоподателя, съгласно което същият не е употребил алкохол на процесната дата и час. В показанията на полицейският служител също има данни, че жалбоподателят е направил няколко опита да бъде изпробван за употреба на алкохол. Това се установява и от приложените по делото протоколи от извършен преглед на веществени доказателства-файлове с видео и аудио информация от технически средства за явно наблюдение – персонални полицейски камери CB9019HHxBODY и RUTARG03 – 2бр. CD-R дискове.

Като причина за забавяне вземането на кръвна проба от жалбоподателя съдът прие факта, че медицинският персонал в ЦСМП при МБАЛ Търговище е бил ангажиран с пациент в тежко състояние. Тук, обаче, следва да се отбележи, че жалбоподателят е разполагал с възможност да наеме таксиметров автомобил, който по най-бързият начин да го отведе в болницата. Отделно от това от протоколите за анализа на записите от полицейските камери е видно, че второто спиране на жалбоподателя е бил след часа до който жалбоподателя е следвало да се яви за даване на кръвна проба за анализ.

Предвид горното съдът намери, че не се доказа по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. От друга страна при явяване на жалбоподателя в болницата медицинският екип на спешно отделение е бил ангажиран с друг пациент, който е бил в тежко състояние, поради което не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят не е спазил времето за явяване в болничното заведение за даване на кръв за анализ.

При служебната проверка на оспореното наказателно постановление съдът констатира следното - В наказателно постановление са описани две нарушения : „отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му“. Неслучайно в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП законодателят е използвал съюзът ИЛИ, тъй-като се касае за две отделни нарушения. В случая, обаче, са наложени наказания само за едно нарушение. Предвид на това се налага извода, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е нарушена разпоредбата на чл.18 от 4

ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение достатъчно за отмяна на оспореният акт.

С оглед гореизложено съдът намира, че процесното наказателно постановление е издадено при нарушение на процесуалният и материален закони, явява се незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Отнемането на контролни точки не е наказание и не е предмет на настоящото производство.

По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 500 лева - платено адвокатско възнаграждение, за което са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 01.07.2025 г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и същото е отбелязано като платено в брой. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 лв. до 10000 лева възнаграждението е в размер на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.

5

В случая е видно, че договореното и платено възнаграждение съответства на размера на оспорваната глоба от 2000 лв., кореспондира с фактическата и правна сложност на делото както и с обема на оказаната правна помощ и процесуално представителство и не е прекомерно. Ето защо ОДМВР Търговище като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева, по изложените по-горе съображения.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1993-000216/05.05.2025 г. на Началник сектор в ОДМВР Търговище, РУ Търговище с което на Р. А. М. с ЕГН ********** от с.П., ул.******* на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени следните наказания : „глоба” в размер на 2000лв. и „Лишаване от право да управлява

МПС” за срок от

24 месеца, като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР-Търговище ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. М. с ЕГН

********** от с.П., ул. ******** сумата от 500 лв. представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6