Решение № 307 от 02.09.2024, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Костинброд, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20221850100967 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца – Д. К. Р. от гр. София, предявена чрез адвокат Б. Н. от САК, с която иска осъждане на ответниците – Р. Д. В., М. К. М. и В. К. М. да премахнат незаконни сгради, построени в съсобствен на всички страни имот с идентификатор ***, намиращ се на адрес: К., а именно:

Сграда /склад/ с площ от 6 кв.м., едноетажна, построена от панели с предна страна и вход от уличната регулация;

Сграда /гараж/, едноетажна с площ около 28 кв.м., построена от панели и вход към уличната регулация;

Трайно насаждение – лоза, намираща се между първите две сгради и сграда с идентификатор ***, собственост на ищцата;

Сграда, двуетажна с площ около 17кв.м., представляваща баня с тоалетна, пристроена към сграда с идентификатор ***.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е собственик на ½ част от поземления имот, в който са построена едноетажна жилищна сграда, докато ответниците са собствени на останалата част от имота, както и на двуетажна жилищна сграда в него.

Твърди се, че ответниците са изградили сградите, с изключение на насаждението – лоза, без никакви строителни книжа, без разрешение и представляват допълващо застрояване, като при евентуално срутване могат да представляват заплаха за сградата на ищцата и преминаващите хора до тях.

По отношение на сграда – склад с площ 6 кв.м. посочва, че е едноетажна и построена 1 от панели на границата с уличната регулация, като твърди, че задната част на тази сграда е на 60-70 см. от жилищната сграда на ищцата и по този начин се затруднява ползването По отношение на сграда – гараж с площ от около 28 кв.м. посочва, че е едноетажна и построена от панели на границата с уличната регулация и една от страничните граници на имота, като твърди, че страничната част на тази сграда е на 100-110 см. от жилищната сграда на ищцата и по този начин се затруднява преминаването към задната част на двора.

Твърди постоянно вкарване и изкарване на автомобили в гаража, което смущава и пречи на ползването на жилищната сграда на ищцата, както и че покривът засенчва прозорците към ул. Мургаш.

Твърди засаждане от ответниците на насаждение – лоза в отстоянието от 60-70 см. между сградите - склад и гараж от една страна и жилищната сграда на ищцата, което допълнително стеснява тесния проход, като лозата е вдигната над двете незаконни сгради и допълнително засенчва прозорците към ул. Мургаш. Твърди и засаждането на лозата в частта от имота, което при разпределение на ползването в предходен момент е отредена за ползване от ищцата.

По отношение на сграда – двуетажна с площ около 17 кв.м. твърди, че представлява баня с тоалетна, като при изграждането й е направена корекция на покривната конструкция, като твърди, че тази незаконна сграда засенчва повече от половината, ползвана от ищцата част от поземления имот.

В срока за отговор ответниците подават общ такъв, чрез адвокат Ц. З. от САК. Твърди недопустимост на предявените искове. Оспорват ги по същество и иска отхвърлянето им.

Твърдят, че жилищната сграда на ищцата е изпълнена като едноетажна в нарушение на плановете за строителство, в каквато насока изтъкват и наличната разлика в площите между строителните книжа и нотариалния акт на ищцата.

Твърди се, че собственици на жилищната сграда са ответниците В. и М. М.и, поради което счита за неоснователен иска срещу ответницата Р. В. по отношение на пристрояването на двуетажната жилищна сграда.

Твърди се, че двете жилищни сгради, представляващи основно застрояване нямат общ покрив и тази част от сградите, построени като близнаци /или на калкан/ не е обща част за отделните собственици на сградите.

Твърди се, че останалите сгради – склад, гараж и двуетажна пристройка са търпими строежи, като са построени преди 2001 г., като склада и гаража са изградени от ламаринени конструкции, а гаража е отразен в план от 1984 г.

Твърди се, че ищцата не преминава между своята жилищна сграда и гаража, тъй като той се намира в частта, разпределена за ползване от ответниците.

Твърди се, че няма засенчване на прозорци на ищцата, след като те са наполовина затъмнени, както и че няма уточнение за броя на засенчените прозорци и техния вид.

Твърди, че няма вдигане на значителен шум, като изтъква, че ищцата не живее 2 постоянно в имота, а в гр. София, както и че сградата не се използва като гараж, каквито има в съседните имоти.

В срока за отговор от ответниците е предявен насрещен иск, с който се иска осъждане на Д. Р. да премахне:

Незаконна пристройка – навес, долепен към двуетажната жилищна сграда;

Едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***;

Трайни насаждения – рози от северната страна на двуетажната жилищна сграда;

Два броя камери;

Твърди се изграждане на навес в частта ползвана от ответницата по този иск, но че засенчва прозорец на жилищно помещение на ищците по този иск, както и че не може да се извършат строителни или ремонтни дейности за поддържане на стена на двуетажната жилищна сграда. Твърди се, че навесът се отводнява, но поради близостта си компрометира здравината на външната стена и създава предпоставки за проникване на влага и рушене.

Твърди се, че покривът на навеса е над нивото на прозорец на жилищно помещение на първия етаж на двуетажната жилищна сграда, като при евентуално срутване представлява реална заплаха за жилищната сграда, собственост на ищците по насрещния иск. Твърди се изграждане на навеса и второстепенната постройка с идентификатор /условно наречена № 5/, без разрешение и строителни книжа, както и без съгласието на ищците по насрещния иск.

Твърди се засаждане на високи храстовидни рози в частта на ответницата по насрещния иск, но поради височината си, растенията изцяло засенчват прозорец на жилищно помещение от сградата, собственост на ищците по насрещния иск.

Твърди се поставяне на две камери от ответницата по този иск, които заснемат всички влизащи и излизащи от имота на ищците по този иск, както и източната част от жилищната сграда и заснема ползвания от ищците по този иск дял.

В срока за отговор ответницата по този иск /ищец по първоначалния/ подава отговор, с който оспорва предявения насрещен иск.

Твърди, че навесът и изграден в близост до незаконната двуетажна пристройка на ищците по наср. иск, представляваща сервизни помещения, а не жилищни такива. Твърди се, че навесът е с наклонен покрив, намиращ се под нивото на прозорци от жилищната сграда на ищците по наср. иск, както и че отвежда водата далеч от сградата.

Твърди се, че постройката № 5 е изцяло в дъното на имота и изцяло в частта, ползвана от ответницата по наср. иск, като не е в близост до жилищната сграда на ищците по наср. иск, както и не е в близост до другите незаконни постройки в поземления имот.

Твърди се, че храстовидните рози са единствен розов храст, намиращ се в частта на ответницата по наср. иск, като поради обилно поливане от ищците по този иск с различни течности няма значителна листна маса, която да засенчва спално помещение в жилищната сграда на ищците по наср. иск.

Твърди, че камерите са изградени за защита собствеността на имота на ищцата, който 3 не се обитава постоянно от нея, като е сключен договор с фирма, поставила камерите с протокол от 2021 г. Твърди, че частта от видеокартината, която обхваща ползваната от ищците по този иск част от имота, е закрита от „маски“, като никой няма достъп до ограничената картина и записите се унищожават на всеки 30 дни.

Иска отхвърляне на насрещния иск

В съдебно заседание ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния не се явява. Представлява се от упълномощения представител. Ангажира гласни и писмени доказателства.

В съдебно заседание ответниците по първоначалния и ответниците по насрещния иск не се явяват, с изключение на М. К. М. и В. К. М. в едно заседание. Представляват се от упълномощения представител. Ангажират гласни и писмени доказателства.

По искане на ищците, като и на ответниците е допусната съдебно техническа експертиза, а по искане на ищците по насрещния иск е допусната и съдебно-техническа експертиза на инсталираната видеосистема за заснемане.

След преценка на събраните доказателства – гласни и писмени, както и от заключенията по допуснатите две експертизи съдът приема следното от правна и фактическа страна.

Исковете са допустими, но по същество неоснователни, след като от страна на страните не бе доказано извършените от другата страна действия по изграждане/ремонт на сгради, изградени в имота навеси или осъществени насаждения, или монтирани камери, които самостоятелно да представляват неоснователно действие, създаващо пречки за упражняване на правото на собственост на другата страна, за защита на които право е нормата на чл. 109 от ЗС.

Страните са съсобственици на поземления имот с идентификатор ***, който е съсобствен между страните при дялове от 1/2 част за ищцата и общо 1/2 част за ответниците. Правата си страните са придобили по наследство, след като е придобит от техните наследодатели К. И. и К. В. с договор за продажба през 1965 г.

В имота са построени две жилищни сгради – източен и западен близнак, които са самостоятелна собственост на ищцата за едноетажна сграда – западен близнак, докато ответниците са собственици на двуетажна сграда – източен близнак., като сградите са разделени като самостоятелни обекти през 1997 г. след спогодба по съдебна делба.

Със съдебно решение от 1982 г. е разпределено ползването на поземления имот, като до момента това разпределение не е променяно, а частите, ползвани от страните са разделени от ограда.

Без съществено значение за изхода от делото, но от значение за образуването на производството са влошените от години лични отношения между страните, очевидно и по времето, когато са били живи всички техни наследодатели, след като разпределението на ползването е осъществено чрез съдебен изпълнител през 1990 г. Страните водят е друго дело 4 и факти са известни на съда служебно.

Без никакви спорове, а и предвид изявленията на страните няма оплаквания за действия извършени в частта, ползвана от другата страна.

По отношение оплакванията от ищцата за сграда – склад с площ от 6 кв.м., намираща се на границата на уличната регулация, е неоснователно оплакването, че е построена в непосредствена близост до жилищната сграда ползвана от ищцата и пречи на ползването на сградата, като се затруднява минаването, тъй като тази сграда е в частта, ползвана от ответниците и е без значение дали там има ограда или сграда, след като се намира по линията за ползване от ответниците. Неоснователно е и оплакването за отстоянието на сградата гараж, след като и тя и прохода между нея и сградата затруднява имено преминаването на ответниците към задната част от двора. По отношение и на двете сгради – склад към улицата и гараж е налице височина на тези сгради от около 190 и 185 сантиметра над нивото на земята, като над склад и гараж се намират разклонения на насаждението лиза, като долния ръб на прозорците на първия етаж от жилищната сграда са на разстояние от около 115 и 120 см. от склад и гараж, като долния ръб на тези прозорци е наоколо 150 см. от нивото на земята, съответно и двете сгради по височина са над долния край на прозорците.

Според съда това не представлява съществена пречка при ползване на тези жилищни помещения от страна на ищцата, след като надвисването на тези сгради – склад и гараж, над долния ръб на прозорците е сравнително малко, а и не може да се говори за засенчване /каквото не и е оплакването/, след като няма такова закриване на прозорците, което да пречи на светлината, а и както бе посочено оплакването от тези две сгради е за е затруднено ползване от близостта на сградите до жилищната сграда на ищцата, но това отстояние е част от разпределеното ползване и не представляват нови действия или нови изградени сгради, с което да се затруднява ползването.