Решение № 140 от 11.06.2021, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 140 от 11.06.2021 г., гр. Кюстендил

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 131 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от

Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил срещу Решение №260051/15.03.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) №874/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменен Електронен фиш серия К № 2380624, издаден от ОД на МВР – Кюстендил. С посочения електронен фиш на Е.А.А., с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Банка Пиреос България” АД, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш.

ОД на МВР – Кюстендил не се представлява в съдебното заседание по делото.

Е.А. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 268332/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и становище с вх. № 2371/12.05.2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил процесуалният му представител по пълномощие – адвокат К.Ч., оспорва касационната жалба и претендира направените разноски в касационното производство.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е Електронен фиш серия К №2380624, издаден от ОД на МВР – Кюстендил. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 29.10.2018 г. в 15:14 часа в с.

Багренци, община Кюстендил, по път втори клас № 62, км 4+730, със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC Lynx ERS400, предварително позиционирана и трайно поставена на пътя, е заснето движение на моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „Р.М.”, с рег. № СА****ВМ, собственост на „Пиреос Лизинг България” АД, в посока гр.

Дупница, със скорост 77 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача от 3%), при разрешена за населено място скорост на движение от 50 km/h. Въз основа на заснемането е издаден процесният електронен фиш, в който като нарушител е вписан Е.А.А., в качеството му на законен представител на „Банка Пиреос

България” АД – ползвател на автомобила. Между „Пиреос

Лизинг България” ЕАД, като лизингодател, и „Банка Пиреос България” АД, като лизингопоучател, е сключен Договор за оперативен лизинг № В0204/10.07.2006 г. по отношение на процесния автомобил. Въз основа на заявление с рег. № 124134084086/09.07.2012 г. в свидетелството за регистрация на автомобила като ползватели на същия са вписани „Банка Пиреос България” АД и Ю.К.М., с ЕГН **********. Договорът за лизинг по отношение на автомобила е прекратен на 25.10.2017 г. Процесният електронен фиш е връчен на Е.А. на 15.06.2020 г. Във връзка с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП той е представил декларация от 22.06.2020 г. с вх. № 433200-60080/23.06.2020 г. по описа на СДВР-ОПП, получена в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил на 30.06.2020 г., в която е посочил, че от 12.11.2019 г. активите на „Банка Пиреос България” АД са закупени от „Юробанк България” АД, поради което последното следва да предостави данни за водача на автомобила към датата на нарушението. С декларация от 29.06.2020 г. А. е посочил, че по време на нарушението автомобилът е управляван от Николина Стоянова Стефанова, служител в „Банка Пиреос България” АД. От ОД на МВР –

Кюстендил е изпратено запитване с рег. №11390-3301/01.07.2020 г. до „Юробанк България” АД относно водача на процесния автомобил на 29.10.2018 г. Към 09.07.2020 г. отговор не е получен, а е представена форма за прекратяне на горепосочения договор за оперативен лизинг на 25.10.2017 г. С писмо с рег. № 113900-3433/09.07.2020 г. Е.А. е уведомен от ОД на МВР – Кюстендил, че издаденият срещу него електронен фиш не може да бъде анулиран. Районният съд е приел от правна страна, че с електронния фиш неправилно е ангажирана отговорността на Е.А. по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и е отменил същия като незаконосъобразен.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо.

Същото е правилно като краен разултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

Електронният фиш съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити. Налице е обаче нарушение на материалния закон при определяне на отговорния за нарушението субект. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Според чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Към датата на процесното нарушение – 29.10.2018 г., „Банка Пиреос България” АД не е било ползвател на лекия автомобил марка и модел „Р.М.”, с рег. № СА****ВМ, собственост на „Пиреос Лизинг България” ЕАД. ОД на МВР – Кюстендил е разполагала с информация за прекратяването на 25.10.2017 г. на Договор за оперативен лизинг № В0204/10.07.2006 г., сключен между „Пиреос Лизинг България” ЕАД и „Банка Пиреос България” АД по отношение на автомобила. Изложените съображения обуславят извод за незаконосъобразност на процесния електронен фиш, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. c чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ОД на МВР – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на Е.А. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция в размер на 300,00 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. c чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260051/15.03.2021 г., постановено по АНД №874/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на Е.А.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, ж. к. „Г.Д.” № ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата в размер на 300,00 (триста) лева – разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.