Решение № 2795 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2795 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330106547 по описа за 2025 година

Ищецът Гаранционен фонд е предявил против И. А. А. осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 12 (отм.) за заплащане на сумата от 6671,28 евро (с левова равностойност 13047,88 лв.), представляваща изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице - Ф. Ю. К., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, такси и разноски във връзка с влезли в сила съдебни решения № ***/**** г. на СРС и Решение № ****/**** г. на СГС, и образувани въз основа на тях ************** и ***********, дължимо от ответника делинквент, който към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие **** г., е управлявал лек автомобил марка и модел „Ф.“ с рег. № **** без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на **** г. в с. С., обл. П., ответникът при управление на лек автомобил марка и модел „Ф.“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение по пътищата и е реализирал ПТП. Вследствие на произшествието 1 пострадалият Ф. К. е получил травматично ****. Поддържа се, че ответникът е управлявал автомобила без да има сключена валидна „Гражданска застраховка на автомобилистите“ за същия. За случая била образувана щета № ****/**** г. Ищецът изплатил обезщетения за неимуществени вреди в полза Ф. К., присъдени със съдебни решения, постановени в производства, по които ответникът е бил трето лице помагач, а именно – влезли в сила Решение № 61131/14.03.2017 г. по гр.д № 80996/2015 г. по описа на СРС и Решение № 1437/21.02.2020 г. по в. гр. д. № 4526/2018 г. по описа на СГС. Въз основа на постановените съдебни решения били образувани изпълнителни дела ***** и ***** по описа на ****. Сочи, че изплатеното в полза на увредения обезщетение, ведно с направените разноски, възлизат на сума в общ размер от 14867,26 лева, от която сума се претендира 13047,88 лева, доколкото разноските по изпълнителните дела не били дължими. Предвид изложеното моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител адв. Р. Д., с който взема становище за недопустимост, тъй като ответникът не бил получил регресна покана. По същество счита иска за неоснователен. Възразява ответникът да е причинил процесното ПТП поради виновно поведение. Липсвали доказателства, че ответникът е управлявал автомобила без да има сключена валидна „Гражданска застраховка“. Поддържа, че претенцията не била доказана и по размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Предвид изложеното се претендира предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 288, ал.12 КЗ (отм.) урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - арг. чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.). Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за 2 причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата – чл. 45, ал.1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на моторно превозно средство от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото е приобщена служебно изготвена справка от публичния електронен регистър на Гаранционен фонд, от която се изяснява, че към **** г. превозно средство с рег. № **** няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В тази насока следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл. 294 КЗ (отм.) в тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 КЗ (отм.), наред с другите подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Следователно липсата на вписване за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното ПТП представлява годно доказателствено средство за възникване на задължението на Гаранционен фонд за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице по реда на чл. 288, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.). В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че „вписването е правно значимо, както с оглед извършваното при условията на чл. 288, ал.1, т. 2 КЗ (отм.) плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съобразно чл. 261, ал.1 КЗ (отм.) и общественото доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация". За да достигне до този извод съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 183/22.12.2017 г. по т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал.1, т. 3, вр. чл. 294, ал.1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса на 3 застрахователно правоотношение.

От материалите по приобщеното по настоящото дело гр. д. № 80996/2015 г. по описа на Софийски районен съд, се изяснява, че с Решение № 1437/21.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 4526/2018 г. по описа на СГС, ищецът Гаранционен фонд е осъден да заплати на увреденото лице Ф. Ю. К. сумата в размер на 8000 лева, частично от сумата в размер на 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от **** г. в с. С., причинено от И. А. А. като водач на лек автомобил „Ф.", с рег.

№ ****, ведно със законната лихва от 28.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски на процесуалния представител на Ф. К. в размер на 260,00 лева за първа инстанция и 400,00 лева за въззивна инстанция. Посоченото решение е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд- И. А. А.. Предвид обстоятелството, че последният е участвал като трето лице – помагач в посоченото производство, на основание чл. 223, ал.2 ГПК по отношение на него са задължителни мотивите на съдебното решение. В същите се посочва, че по несъмнен начин са установени предпоставките по чл. 288, ал.1, т. 2, б.

„а“ КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд за обезвреда на претърпените от Ф. К. неимуществени вреди, а именно: виновно противоправно деяние на водача на лекия автомобил „Ф.", с рег. № **** – настоящият ответник И. А., в резултат на което е реализирано процесното ПТП, неимуществените вреди, претърпени от Ф. К., причинно – следствена връзка между деянието и вредите, както и липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на автомобила към датата на настъпване на ПТП. Досежно всички тези описани факти в съдебното решение мотивите имат обвързваща доказателствена сила между страната по делото – Гаранционен фонд, и лице, което я подпомага – И. А.. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че по делото несъмнено се установи наличие на виновно противоправно поведение от страна на ответника при управление на лек автомобил марка и модел „Ф.“, с рег. № ****, при което е реализирано ПТП на **** г. в с. С., обл. П., и вследствие на което са причинени неимуществени вреди на пострадалото лице Ф. К.. Както бе посочено, установи, че към посочената дата по отношение на посочения автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което при плащане на застрахователното 4 обезщетение Гаранционен фонд има право да встъпи в правата на увреденото лице съобразно разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), или несъмнено искът е доказан по своето основание.

Досежно размера на предявения по делото е изслушано заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от в. л. П. Н.. От същото се установява, че във връзка с процесния инцидент ищецът Гаранционен фонд е заплатил следните суми: 8000 лева – главница по *********, 726,00 лева – такса по *********, 1098,00 лева – такса по *****, 3604,87 лева – законна лихва по ******, 260,00 лева – държавна такса по гр. д. № 80996/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 1518,10 лева – сума по ******, и 80,00 лева – държавна такса по гр. д. № 80996/2015 г. по описа на Софийски районен съд, или сумата в общ размер на 15 286,97 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходите знание и умения и обосновано. Същото не се оспорва и от страните в производството.

Поради изложеното несъмнено по делото се установи и размера на заплатеното застрахователно обезщетение и разходите, свързани с неговото заплащане, които се дължат на основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 8 КЗ (отм.), а именно: сумата в размер на 15 286,97 лева. От посочената сума в настоящото производството се претендира сумата в размер на 13047,88 лева, равняваща се на 6671,28 евро, поради което предявеният иск се явява доказан и по размер и следва да бъде уважен в цялост.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Доказателства за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 266,85 евро, за заплатен депозит за особен представител в размер на 711,43 евро и за заплатен депозит за ССчЕ в размер на 150,00 лева. В настоящото производство ищецът се представлява от юрисконсулт и от адвокат, като възнаграждение се претендира за осъщественото представителство от юрисконсулт, поради което следва на същия да бъде определено възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 ЗЗП. Предвид фактическата и правна сложност на производството и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание, в което са събрани единствено писмени доказателства и е изслушано заключение по 5 допуснатата ССчЕ, съдът намира, че следва в полза на юрисконсулта на ищеца да бъде определено възнаграждение в минимален размер от 200,00 лева, равняващи се на 102,26 евро. Или общо дължимата сума за разноски в производството на ищеца възлиза на 1230,54 евро, които следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.

288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) във вр. с чл. 288, ал. 12 (отм.) на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: 121446665, сумата в размер на 6671,28 евро (шест хиляди шестстотин седемдесет и едно евро и двадесет и осем евроцента), представляваща изплатено от ищеца в полза на третото пострадало лице - Ф.

Ю. К., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, такси и разноски във връзка с влезли в сила съдебни решения № 61131/14.03.2017 г. на СРС и Решение № 1437/21.02.2020 г. на СГС, и образувани въз основа на тях ***** и ********, дължимо от ответника делинквент, който към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие **** г., е управлявал лек автомобил марка и модел „Ф.“ с рег. № ****, без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 08.04.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.