Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 699 от 02.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2714/2022
Вид
Решение № 699
Подписан
02.06.2024
В сила
06.02.2025
Състав
Кръстина Любенова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 699 гр. Пловдив, 02.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело № 20225300102714 по описа за 2022 година

Искове с правна квалификация чл.22 във вр. с чл.10, ал.1, чл.10а, ал.2, чл.11, ал.1, т.9 и т.10, чл.19, ал.1 от ЗПК и чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на В. М. В., ЕГН ********** от гр.П. **** против БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК 204915054 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Бизнес парк София“№1, сграда 14.

Ищцата твърди, че на 09.08.2022г. между нея и ответното дружество е сключен договор за потребителски паричен кредит №**** ****, по силата на който получила заем на стойност 32 000,00 лева. Твърди, че договора е недействителен, тъй като с него са нарушени редица разпоредби от ЗПК, а именно:

1/нарушена е разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като договорът е написан с шрифт, по-малък от 12 пункта;

2/не са посочени условията за прилагане на договорния лихвен процент /чл.11, ал.1, т.9 ЗПК/, не е регламентиран размерът на печалбата на кредитора /възнаградителната лихва/ и не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква – лихва;

3/не е ясно как е формиран ГПР в размер на 6.98%, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и как е определен размерът на общата дължима сума от 49 393,20 лева;

4/липсва погасителен план в нарушение на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК;

1

5/нищожна на основание чл.21, ал.1 във вр. с чл.10а, ал.2 от ЗПК е клаузата от договора, предвиждаща заплащане на „такса ангажимент“ в размер на 700,00 лева, тъй като кредиторът не може да събира такси за усвояване и управление на кредита;

6/“такса ангажимент“ в размер на 700,00 лева, застрахователна премия в размер на 6297,60 лева и задължение за потребителя да даде обезпечение и да заплати неустойка като разход не са взети предвид при формиране на ГПР, поради което договорът е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

С оглед изложените фактически обстоятелства от съда се иска да постанови решение за прогласяване нищожността на сключения между страните договор.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият оспорва основателността на заявената искова претенция. Ответникът навежда възражения срещу всички твърдения на ищеца за недействителност на договора.

В срока за отговор ответникът предявява насрещен иск при условията на евентуалност – в случай, че съдът счете договора за кредит за недействителен и уважи иска, настоява ищецът да бъде осъден да му заплати сумата 30 870,26 лева, представляваща отпуснатата и невъзстановена главница по кредита /сумата е получена след приспадане на извършено плащане в размер на 429,74 лева/. Сумата се претендира ведно със законна лихва, считано от подаване на насрещния иск до окончателното изплащане.

В срока за отговор на насрещната искова молба В. В. е депозирала писмен отговор, с който оспорва насрещния иск. Счита, че дължимите от нея суми по договора неса обявени запредсрочно изискуеми и не се дължи изпълнение на цялата сума. Посочва, че не дължи законна лихва, тъй като сумата 30870,26 левасе дължи на вноски и само при предсрочна изискуемост, каквато не е налице.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

На 09.08.2022г. страните са сключили договор за потребителски паричен кредит, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България е предоставило на В. М. В. кредит в размер на 32 000,00 лева.

В. е поела задължение за изплащане на кредита на 120 броя месечни погасителни вноски. Уговорени са фиксиран лихвен процент – 6.27% и ГПР – 6.98%.

Предвид настъпилото в хода на делото правоприемство, като ответник по делото е конституиран правоприемника „Юробанк България”АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Околовръстен път”№260.

Сключеният договор за паричен заем по своята характеристика представлява договор за потребителски кредит, поради което по отношение 2 на неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит /ЗПК/.

Чл.10, ал.1 от ЗПК въвежда изискване договорът за потребителски кредит да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните.

Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до недействителност.

Заключението на в. л. Ат.К., прието в съдебно заседание на 16.05.2023г., установява, че действително процесния договор е материализиран на хартиен носител, като навсякъде в текста на документа размерът на шрифта е в интервал 11.5-11.7. В последващо заключение в. л. дава отговор, че договорът в текстообработващата програма, използвана при съставянето на договора и в електронния му образ е използван шрифт с размер 12.

Съгласно Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителските кредити съдържа хармонизирани разпоредби в редица ключови области от правната уредба на потребителския договор. По силата на съображение 9 от преамбюла на директивата за държавите – членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни национални разпоредби, различни от разпоредбите на директивата. Такава е разпоредбата на чл.10, параграф 1 от Директивата, която изисква договорите за потребителски кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител. Извън това изискване за форма, Директивата не ограничава страните – членки да поставят допълнителни условия за действителност на договора. Ето защо императивното правило на чл.10, ал.1 от ЗПК, предвиждащо изискване за размера на шрифта не противоречи на директивата, тъй като със същото законодателят е въвел по-висок стандарт за защита, постигайки по този начин основната цел на Директивата – да се осигури високо и равностойно равнище на защита на интересите на потребителите.

Това становище кореспондира с Определение на Съда на Европейските общности от 14.04.2021г. по дело С-535/2020г., с което е дадено тълкуване в смисъл, че Директива 2008/48/ЕО допуска национална правна уредба, налагаща изискване всички елементи на договора за потребителски кредит да бъдат с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

В съответствие с цитираната практика и предвид разпоредбата на чл.22 от ЗПК се налага извода, че договорът, сключен между страните по делото е недействителен, тъй като е възпроизведен на хартиен насител с размер на шрифта по-малък от 12. Това, че в съответната текстообработваща програма на ответника текстът е с изискуемия размерна шрифт не разколебава този 3 извод, тъй като изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК е именно договорът в писмена форма да е с размер 12. В крайна сметка на потребителя се предоставя и той подписва екземпляр в писмен вид, така че за защита на неговите интереси е без значение каква е формата му в електронен вид.

Предвид изложеното само на основание несъответствие с цитираните императивни норми, следва да се приеме, че искът е основателен и процесния договор следва да се прогласи за нищожен.

Предявеният при условията на евентуалност насрещен иск е основателен и ще се уважи. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разноски.

В случая не се спори, а това се установява и от експертизата на в. л.

М.М., че на 09.08.2022г. по банковата си сметка ищцата е получила от ответника сумата 31 300,00 лева, дължима по договора за кредит, след приспадане на такса ангажимент в размер на 700,00 лева. Не се спори, че В. е върнала на ответника сума размер на 429,74 лева, поради което дължимият остатък от чистата стойност на кредита към момента е 30 870,26 лева.

Ето защо насрещният иск ще се уважи в пълен размер, като главницата ще се присъди ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещния иск на 23.11.2022г. до окончателното изплащане. Възраженията на В., че не дължи никаква лихва са неоснователни. Вземането на главницата по договора е парично вземане, като падежът за неговото изпълнение настъпва от момента на поканата /чл.84, ал.2 от ЗЗД/, в случая – от момента на подаване на насрещния иск, поради което от този момент до момента на погасяване на задължението законна лихва се дължи по правилото на чл.86 от ЗЗД. Чл.23 от ЗПК следва да се тълкува в смисъл, че не се дължат възнаградителна и законна лихва до подаване на исковата молба, но за периода след подаване на исковата молба до изплащането на главницата законна лихва се дължи.

Предвид изхода на делото и уважаване на исковите претенции и на двете страни по първоначалния и по насрещния иск, разноски в полза на някоя от тях не следва да се присъждат.

Ответникът не е представил доказателства за платен депозит за вещо лице в размер на 100,00 лева, за което е бил задължен с протоколно определение от 16.04.2024г., поради което и на основание чл.77 от ГПК ще бъде осъден да заплати сумата по депозитната сметка на съда с настоящия съдебен акт.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за потребителски паричен кредит ***– ****, сключен на 09.08.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК 204915054 /чийто правоприемник е „Юробанк 4

България”АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Околовръстен път”№260/ и В. М. В., ЕГН **** от гр.П. ****, на основание противоречие с чл.10, ал.1 от Закон за потребителския кредит.

ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **** от гр.П. ****, на основание чл.23 от ЗПК, да заплати на „Юробанк България”АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Околовръстен път”№260 сумата 30 870,26 лева, представляваща чистата стойност на кредита по договор за потребителски паричен кредит ***– ****, сключен на 09.08.2022г., ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от 23.11.2022г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Юробанк България”АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Околовръстен път”№260 да заплати по депозитната сметка на Окръжен съд Пловдив сумата 100,00 лева – възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 5