Решение № 22767 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22767 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110112996 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Я. Д. срещу „....“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на клаузата в чл.11, ал.2 в Договор за потребителски заем № .... от 31.03.2023г., сключен между страните, поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК – поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави, както и с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да плати сума в размер на 302,97 лв. (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 20.11.2024 г.), представляваща платена при липса на основание сума по договора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 07.03.2024г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 1000 лева. В договора бил посочен размер на ГПЛ 44,5% и ГПР 56,67 %. Уговорено е било заемът да се върне в срок до 16.06.2023 г. на единадесет седмични вноски. Поддържа се в чл. 5, ал. 1 от договора да е уговорено, че в срок от три дни задълженията по договора следвало да бъдат обезпечени с някое от обезпеченията, предвидени в същия (с банкова гаранция или поръчители), а ако кредитополучателят не изпълни задължението да представи обезпечение по кредита, съгласно клаузата на чл. 11, ал.2 от договора е предвидено при неизпълнение на условията по чл. 5 да се дължи фиксирана неустойка в размер на 302,97 лв. При сключването на договора поради непредоставяне на обезпечение, на ищеца била начислена неустойка в общ размер на 302,97 лева, която сума била дължима към месечната погасителна вноска в размер от 124 лева, с което общото задължение по договора било в размер на 1364 лв. Развива съображения за нищожност 1 на допълнително начислената неустойка, като счита, че клаузата, с която е уговорена е неравноправна, освен това е нищожна като противоречаща на императивните норми на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Клаузата за неустойка заобикаляла забраната на чл.33, ал.1 ЗПК, като се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди, като неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок и на това основание било налице недопустимо кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката съставлявала допълнително възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, така и клауза не била индивидуално уговорена в нарушение на чл. 146 ЗЗП. Поддържа, че било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал.

1, т. 10, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, доколкото не се посочвал процентът на ГПР по кредита, както и липсвали компонентите, които са включени в него. Изложени са доводи, че противоречи на добрите нрави, тъй като неустойката не отговаря на нито една от присъщите й функции. В обобщение на подробните доводи в исковата молба заявява искане съдът да прогласи процесната клауза за неустойка за нищожна и да осъди ответника да му върне заплатената въз основа на нищожната клауза сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция, до изплащането.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, с който твърди, че договорът за паричен заем, както и договорната клауза за неустойка са действителни. Твърди се, че заемополучателят е имал 14 дни за отказ от договора. Поддържа, че вземането за неустойка по договора за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на годишния процент на разходите. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена между страните като клаузата е напълно ясна и разбираема. Поддържа, че не е налице противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изложените аргументи, свързани с индивидуалното договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и върху отпадането на това вземане. Ищецът не бил предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение и е дал на кредитополучателя възможност и допълнителен срок да предостави обезпечение и да не заплаща неустойка. Оспорва осъдителния иск. Твърди се, че всички заплатени от ищеца суми са получени на валидно правно основание. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните е обстоятелството, че във връзка с процесния договор за потребителски заем № .... от 31.03.2023г. с твърдените клаузи, във връзка с който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000 лева, която последният се е задължил да му върне.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните доказателства се установява, че заемът е сключен при ГЛП 44,5% и ГПР 56,67 %, като заетата сума следва се 2 възстанови в срок до 16.06.2023 г. на единадесет седмични вноски, от които 2 вноски в размер на 8,65 лв. и 9 вноски в размер на 115,97 лв. всяка.

С чл. 5, ал. 1 от договора страните са уговорили, че в срок от три дни от сключването ме задълженията по договора следва да бъдат обезпечени с някое от обезпеченията, предвидени в същия (с банкова гаранция или поръчители), а ако кредитополучателят не изпълни задължението да представи обезпечение по кредита, в чл. 11, ал.2 от договора е предвидено при неизпълнение на условията по чл. 5 да се дължи фиксирана неустойка в размер на 302,97 лв.

От погасителния план към договора за кредит се установява, че при заплащане на главница и възнаградителна лихва размерът на общото задължение по кредита възлиза на 1061,03 лв., а с включена неустойка – 1364 лв. Неустойката се начислява и заплаща едновременно с погасителната вноска.

Съгласно приетия по делото като доказателство стандартен европейски формуляр към договор за кредит е видно, че кредитът е обезпечен с едно от следните обезпечения по избор на потребителя - поръчител или банкова гаранция, а при непредставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията на чл. 5 от договора се начислява неустойка в размер от 302,49 лв.

Съгласно заключението с процесния договор ответникът се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 1000 лв., а кредитополучателят да погаси същата, както следва: като заплати 2 седмични вноски в размер на 8,65 лв. и 9 седмични вноски в размер на 115,97 лв. всяка или да върне на кредитора сумата 1061,03 лева. Съгласно чл. 11 от договора вещото лице е посочило, че е било предвидено начисляването на неустойка 302,49 лв., която е предвидено да се плаща разсрочено с погасителните вноски. Ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 1364 лв., като погасени са били главницата, договорна лихва в размер на 61,03 лв., неустойка в размер на 302,49 лв. Вземанията на кредитора по договора за кредит са били предсрочно погасени на 31.05.2023 г. Размерът на ГПР изчислен по описания в договора за паричен заем начин е в размер на 56,66 %, а при прибавяне на неустойката по чл. 5 от договора ГПР нараства на 1585,87 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове при условията на евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП, чл. 26, ал. 2 вр. чл. 33 ЗПК и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорената клауза за неустойка е неравноправна, противоречи на императивна законова разпоредба, заобикаля закона или противоречи на добрите нрави, което обуславя нищожността на клаузата.

В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза от договора е валидна и е уговорена индивидуално.

Исковете са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по–леките 3

– липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци (в този смисъл решение № 52/14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение № 156/26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г.о., решение № 136/30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. и др.). Съдът намира, че сключеният между страните Договор за заем попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно, за него се прилагат разпоредбите на чл.

143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

На първо място, съдът приема, че посочената клауза не е нищожна поради противоречие със закона на посоченото от ищеца основание. Не са нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като чрез така уговорената неустоечна клауза се санкционира неизпълнението на задължението на кредитополучателя да предостави уговорено обезпечение, а не неизпълнението на задължението за плащане на суми по договора. С оглед изложеното, следва да бъде разгледано евентуално наведеното основание за нищожност на цитираната клауза, а именно – поради противоречие с добрите нрави.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби (в този смисъл Решение 4/2009 г. по т. д.

№ 395/2008 г. на ВКС, Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, определение № 877 по т. д. № 662/2012 г. на ВКС и др.). Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип, е чл. 289 ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 ЗЗД. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода за кредитора.