Решение № 1259 от 23.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1259 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20221110110980 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „фирма“ ЕАД против Л. С. М..

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422 от ГПК, чл. 79, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение на топлинна енергия и обезщетение за забавено изпълнение по отношение плащането на цената.

Ищецът твърди, че ответникът Л. С. М. е клиент на топлинна енергия (ТЕ) в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, адрес, с абонатен № 270492, респ. между ищеца и ответника е налице облигационно правоотношение, породено от договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ) при публично известни общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на 10.07.2016 г. Твърди се, че на основание чл. 33 от приложимите ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ за 1 потребеното количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок на посочените задължения се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия между клиентите в сградата в режим на ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – фирма за дялово разпределение (ФДР), в случая „ФИРМА“ ООД. Сочи се, че за процесния период дължимите суми за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са съставяне изравнителни сметки от ФДР на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че ответникът не е заплащал дължимите суми за доставената до имота топлинна енергия и цената на услугата за дялово разпределение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Доколкото обаче исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното, то следва да бъдат разгледани релевираното от ответника във възражението по чл. 414 от ГПК възражение за изтекла давност по отношение на процесните вземания.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 23.04.2018 г. от „фирма“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 25617 по описа за 2018 г. на СРС за следните суми: сумата 98,69 лв. – цена на топлинна енергия за имот на горепосочения адрес на длъжника, аб. № 270492 през периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г.; сумата 11,12 лв. – цена за дялово разпределение за същия период и имот; сумата 25,89 лв. – обезщетение за забава в периода от 16.09.2015 г. до 16.04.2018 г. по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 3,14 лв. – обезщетение за същия период на забава по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за времето от 23.04.2018 г. до изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и разноски за 2 заповедното производство, както следва: както и сумите 25 лв. – държавна такса, и 40 лв. – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично на 16.04.2021 г., като същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед.

С разпореждане от 22.01.2022 г. на заявителя са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил искове за установяване съществуването на вземанията по исков ред.

Със заповед № ЖН-77-Л-1/17.10.1997 г., издадена от Столична община, район „Искър“ Л. С. М. е настанена в общинско жилище на адрес: адрес, ет. 3, ап. 9.

Представена е молба-декларация от 27.10.1997 г. от Л. С. М., с която е поискала откриване на партида за имота на нейно име.

Представен е договор за наем от 15.07.2005 г., сключен между Столична община като наемодател и Л. С. М. като наемател относно процесния имот.

Договорът е безсрочен.

Представена е декларация от Снежанка С. Попова от 26.08.2002 г., с която същата е декларирала, че ОС на живущите адрес са дали съгласие за сключване на договор с „Стокс“ ООД за доставка и монтаж на индивидуални разпределители и вентили, демонтаж на радиатори, отчитане на индивидуални разпределители и разпределяне на ТЕ, за което са положили подписи в приложения протокол.

По делото е представен протокол от проведено на 26.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: адрес, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия.

От служебна бележка № 7700-55(1) от 05.06.2015 г., издадена от Столична община, район „Искър“ се установява, че със Заповед № 770055/04.06.2015 г. Е.Й.П. е настанена в общинско жилище на адрес: адрес, ет. 3, ап. 9, като до момента партидата е била на името на Л. С. М., освободила жилището на 28.05.2015 г. Бележката е издадена за послужване пред ищеца за закриване партидата на Л. С. М. и откриване партида на Е.Й.П..

Представена е и Заповед № 7700-55/04.06.2015 г., издадена от Столична 3 община, район „Искър“, с която в общинско жилище на адрес: адрес, ет. 3, ап.

9 е настанена Е.Й.П..

Със заявление-декларация от 16.06.2015 г. Е.Й.П. е поискал откриване на партида за имота на нейно име.

По делото е представен и договор, сключен между „фирма“ ЕАД – възложител и „ФИРМА“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.

139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са и общите условия, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на 10.07.2016 г.

От третото лице-помагач са представени главните отчети, изравнителни сметки и документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки.

От заключението на назначената по делото СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. За периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г. е осигурен достъп за отчет на УДР, в имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ, не е начислена ТЕ за отопление, не е начислена ТЕ за общи части като дял за имота, начислен е разход за ТЕ, отдадена от сградната инсталация на база пълен отопляем обем, не е начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ. В имота не се ползва топла вода от централна инсталация за БГВ. ФДР е извършила дялово разпределение в процесния имот съобразно действащите нормативни правила. Общата сума за прогнозно начислена ТЕ за имота по фактури с вкл. ДДС възлиза на 100,78 лв.

Общата сума начислена за ТЕ за имота и дължимата сума за процесния период, вкл. чрез отчитане на изравнителните сметки, възлиза на 98,68 лв. В посочената сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени 4 задължения от предходни периоди. Сумите за ТЕ са изчислени съгласно действащите нормативни правила. Технологичните разходи на ТЕ в абонатната станция (АС) са били отчислявани за сметка на ищеца. Общият топломер, монтиран в АС е преминал съответните метрологични проверки.

От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Няма данни за извършени плащания по отношение на претендираните суми. Стойността на ТЕ с включени изравнителни сметки за исковия период от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г. и отчетни текущи плащания е в размер на 98,67 лв. за главница за ТЕ за отопление и мораторна лихва в размер на 25,89 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 16.04.2018 г. Главницата за услугата дялово разпределение (УДР) е в размер на 11,12 лв. и представлява годишна такса на ФДР за периода от 01.06.2014 г. до 30.05.2015 г., а мораторната лихва върху тази сума е 3,14 лв. за периода от 11.07.2015 г. до 16.04.2018 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на ищеца е да установи: 1. съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; 2. качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3. през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на исковата сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

С оглед възражението за погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, имащи за последица спиране/ прекъсване на давността.

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се 5 обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;

3. периода на забавата. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, ползвателя на договорно основание дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, когато между него и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот. През времетраенето на този договор 6 ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите, изложени към т. 1 от посоченото тълкувателно решение е посоченото, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.