Решение № 12107 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12107 гр. С., 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110130850 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявен от М. С. М., ЕГН **********, срещу „С.К.“ ООД, ЕИК ********, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г., сключен между страните, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ответникът по главния иск „С.К.“ ООД е предявил насрещни осъдителни искове, предявени в условията на евентуалност - с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, евентуално чл. 23 ЗПК, за осъждане на ответника М. С. М. да заплати сумата от 480 лв., представляваща дължима и неплатена част от главница по Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г. в общ размер на 1 581,72 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 19.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, евентуално сумата от 480 лв., представляваща непогасен остатък от чистата стойност на получената по Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г. сума за главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 19.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 2 400 лв. при уговорени ГЛП в размер на 49 % и ГПР в размер на 63,96 %, като се е задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва, на 14 двуседмични погасителни вноски в размер на 248 лв. всяка, включващи главница, лихва, неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Сочи, че клаузата за ГЛП в размер на 49 % е нищожна като накърняваща добрите нрави и неравноправна, тъй като възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на 1 законната лихва; счита, че е нищожна и клаузата за ГПР в размер на 63,96 %, тъй като в ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение, с което се заобикаля чл. 19, ал.

4 ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 6 от договора е бил задължен да осигури обезпечение – банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени условия, като поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка в размер на 875,06 лв. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради противоречие на закона – с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква, че в случая липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, поради което потребителят е поставен в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на кредита. Счита, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР е неправилен. Сочи, че клаузата за неустойка е нищожна поради заобикаляне на чл. 32, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции, неясно е какви точно вреди на кредитора би покрила и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит не е недействителен по смисъла на ЗПК, като са спазени всички изисквания на чл. 11 ЗПК. Твърди, че процесната неустойка е начислена въз основа на действителна неустоечна клауза, както и че същата не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Сочи, че клаузите от договора не са неравноправни, а клаузата, с която е определена лихвата по кредита е индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език, като размерът й не накърнява добрите нрави. Твърди, че потребителят е разполагал и с право да се откаже от договора. Сочи, че в периода 2024 г. – 2025 г. ищецът е сключил с ответника общо пет договора, за прогласяване недействителността на които са образувани отделни граждански производства, които договори съдържат идентични клаузи, което опровергава твърденията м у за липса на достатъчно информация относно крайния размер на задължението. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. В случай на уважаване на иска моли на ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е предявил и насрещни искове за осъждане на М. С. М. да заплати на „С.К.“ ООД сумата от 480 лв. – част от неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г. в общ размер на 1 581,72 лв., като дължима на договорно основание и поради неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя по договора за кредит, евентуално сумата от 480 лв. - като дължима главница по недействителен договор за кредит. Излага съображения, че по сключения между страните договор за потребителски кредит на ответника по насрещния иск е предоставена сума в размер на 2 400 лв., от която са заплатени 1 920 лв., като задължението по процесния договор е изцяло падежирало след изтичане на срока за плащане на последната вноска по 2 кредита, а именно 06.06.2025 г. След извършеното плащане, общото задължение по договора е в размер на 2 266,50 лв., от които 1 581,72 лв. – главница и 684,78 лв. - такси. Моли за уважаване на насрещния иск, ведно със законната лихва от датата на подаването му 19.11.2025 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

От ответника по насрещния иск е постъпил писмен отговор, в който признава евентуалния насрещен иск за основателен. Твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен и по същия се дължи връщане само на чистата главница. Моли при уважаване на иска в полза на ищеца по насрещния иск да не бъдат присъждани разноски.

Съдът, с л е д като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, приет без оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г., по силата на който М. С. М. е получил сумата от 2 400 лв. – главница; че в договора е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение, размерът на която не е включен в посочения в договора ГПР; че М. С. М. е погасил сума в размер на 1 920 лв.

Посочените обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства по делото Договор за обезпечен потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г. и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (СЕФ), от ко и т о е видно, че на 28.02.2025 г. между ищеца М. С. М., в качеството му на кредитополучател, и „С.К.“ ООД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за кредит, по силата на който „С.К.“ ООД е предоставило на М. С. М. сумата от 2 400 лв., която ищецът се е задължил да върне на 14 седмични погасителни вноски – в размер на 2 х 22,87 лв. и 12 х 212,60 лв., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 49 % и годишен процент на разходите от 63,96 %, с падеж на първата погасителна вноска на 07.03.2025 г. и с падеж на последната погасителна вноска на 06.06.2025 г. Общата сума, дължима от кредитополучателя е 2 596,94 лв., включваща главница в размер на 2 400 лв. и възнаградителна лихва в размер на 196,94 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 11 от договора, усвояването на кредита е в брой. Съгласно чл. 4, ал. 5 от договора, с посочения кредит страните са постигнали съгласие да се рефинансира сключеният на 10.01.2025 г. договор за паричен кредит № 1225567 в общ размер на 1 449 лв.

В чл. 6 от договора е уговорено, че договорът за потребителски кредит ще бъде обезпечен с поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 1/ при един поръчител – осигурителният доход на поръчителя при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2 000 лв. следва да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната, а за кредит в размер над 2 000 лв. – в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители – осигурителният доход на поръчителя при договор за потребителски кредит с размер на кредита до 2 000 лв. следва да е в размер на не 3 по-малко от минималната работна заплата за страната, а за кредит в размер над 2 000 лв. – в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на кредита; 2/ да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; 3/ да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица, по които е налице неизпълнение; 4/ да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

В чл. 6, ал. 1, т. 7 страните са уговорили, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 6 дни от сключване на договора за кредит - при падеж на първа погасителна вноска на 7-ми ден от сключване на договора, и в срок от 13 дни от сключване на договора за кредит – в останалите случаи, като в посочените срокове следва да бъде подписан и договор за поръчителство.

Съгласно чл. 6, ал. 4 кредитополучателят се съгласява, че договорът не би бил сключен от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение, съгласно договора.

В чл. 7, ал. 5 от договора страните са приели, че в случай, че кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в посочения срок или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 875,06 лв. Съгласно чл. 7, ал. 7 неустойката е вземане на кредитора отделно от главницата и лихвата, което се дължи за неизпълнение на задължение по договора за кредит и същата не се включва при изчисляване на ГПР.

По делото не е спорно, че кредитополучателят не е осигурил поръчителство, като в споразумение за консолидиране на плащанията № 1257258 от 28.02.2025 г. е съставен погасителен план на дължимата сума с включена неустойка за непредоставяне на обезпечение – видно от същия дължими са 14 седмични вноски с падежи от 07.03.2025 г. до 06.06.2025 г. с размер на погасителната вноска от 248 лв.

Между страните не се спори, че ищецът М. С. М. е заплатил в полза на ответника „С.К.“ ООД във връзка с процесния договор за кредит сумата от общо 1 920 лв. (на 31.03.2025 г. – 750 лв., на 22.04.2025 г. – 250 лв., на 21.05.2025 г. – 250 лв., на 10.06.2025 г. – 270 лв., на 20.06.2025 г. – 400 лв.), което обстоятелство се установява и от приетите писмени доказателства – Справка за движенията по договора и Извлечение за извършените и предстоящи плащания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 1257258 от 28.02.2025 г. и неговото 4 съдържание; че договорът противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е недействителен на основание чл. 22 ЗПК – поради неправилно посочен размер на ГПР.

В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.