Определение № 990 от 02.11.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 990 гр. София, 01.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Виолета Магдалинчева

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20221000601102 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. глава 22- ра НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Й. П., като защитник на подсъдимата М. Г. – М., срещу определение на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 37 състав от 27.09.2022г., по нохд № 3230/2022г., с което съдът е приел, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да водят до прекратяване на съдебното производство.

С жалбата се поддържат доводи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимата и сведени до непълнота и противоречивост на обвинителния акт. Поддържа се, че той не съдържал факти за вменените на подсъдимата задължения, които тя нарушила.

Тази непълнота се отнасяла и за квалифициращия признак "значителни вредни последици", каквито конкретно не били описани, също и за конкретните действия на подсъдимата, с които тя е нарушила службата си. Налице било и противоречие в обвинителния диспозитив, който съдържал твърдение само за действия на подсъдимата, а същевременно в обстоятелствената част имало твърдения и за бездействия. Навеждат се доводи и за общо описание на времето на извършване на деянията, каквото представлявало твърдението за "неустановена дата" през определен период. Липсвала конкретизация на факти и относно изискуемия за вмененото престъпление пряк умисъл.

Прави се искане обжалваното определение да се отмени, съдебното производство прекрати, а делото да се върне на Софийска градска прокуратура за отстраняване на нарушенията.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано за това лице и е допустима за разглеждане. По същество е основателна, макар по част, както и по различни от 1 представените доводи.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Независимо че част от аргументите му - отговор на възражения на защитника, се явяват верни, крайният извод, че обвинителният акт е изготвен при спазване на изискванията на чл. 246, ал.2 НПК, като обусловени от спецификите на конкретно вмененото престъпление, е грешен.

Срещу подсъдимата М. К. Г. – М. е внесен обвинителен акт за престъпление квалифицирано по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Най-общо, според фактите на обвинението, подсъдимата като директор на детска градина класирала, приемала и записвала деца в нарушение на реда за прием.

При изготвяне на обвинителния акт прокурорът е допуснал съществени процесуални отстраними от него нарушения по смисъла на чл. 248, ал.1, т. 3 НПК и чл. 249, ал. 4, т.1 НПК. Те са сведени до недостатъци на обвинението, засегнали и фактическата, и правната му част, а именно: неяснота на обвинителната теза, непълнота на фактите, противоречиви твърдения, неразбираемост на правната конструкция и нейната относимост към фактите и непълнота на вменените правни норми. Пороците съществено накърняват право на защита на подсъдимата, както и не позволяват да се постави годно начало на съдебната фаза, доколкото предметът на доказване не е очертан ясно и безпротиворечиво.

Относно неяснотата и непоследователността на фактите:

На първо място, според обвинителния акт, подсъдимата осъществявала три форми на фактическо изпълнение на престъпното деяние, а именно: „класирала“, „приемала“ и „записвала“ деца. Обвинението е сведено до твърдение за едновременно изпълняване на различни комбинации на две от формите, или само на една от тях. Формите на деянията по съдържанието си са общи и очевидно обобщаващи за система от действия, чийто завършек се явяват. Прокурорът обаче не е описал конкретно различие между тези форми, та да може да се разбере по какво едната се отличава от другата, така че да обясни едновременното им вменяване, т.е. като покаже по какво деянието „приела“ е различно от деянието „записала“ или „класирала“. Така представени, деянията не могат да се схванат като съществено различни едно от друго. Поради това едновременното им заявяване е неразбираемо, включително и в диспозитива на обвинението.

За нито една от формите, също така, прокурорът не е посочил какви точно действия обхваща и предполага да са извършени. Не е ясно какво има предвид прокурорът под формата „записала“ – какво точно се извършва, за да се счита детето записано, къде точно се „записва“, както и съставлява ли това записване елемент от общата процедура за прием или е самостоятелен и отделен от процедурата елемент.

Не е ясно и какво точно се има предвид под формата „приела“, доколкото 2 обикновено с нея се обобщава, в процесуален план, система от действия – сложен фактически състав на следвани елементи на процедура и последователно преминаване през тях, а в материален - проверка дали отделният кандидат отговаря на всички изисквания за прием.

Особено се налага прокурорът да отграничи двете форми, доколкото в обичайната употреба на езика не се прави стриктна разлика между „записване“ и „приемане“ на един кандидат.

Не е ясно също така какво прокурорът има предвид и под формата „класира“.

Формата повдига и други въпроси, тъй като обикновено под „класира“ се разбира крайната фаза на състезателна процедура, проведена по определени правила и критерии, с участието на няколко кандидата, подредени по тяхната успеваемост или по степен на отговаряне на предварително зададени критерии на подреждане.

В случая обаче се твърди, че подсъдимата е извършила класиране на едно отделно дете, без да се твърди, че е участвало в конкурсна процедура, без да се съпоставя с други деца, нито да се представя конкретна процедура на участие. Неясно остава дали това класиране предполага подреждане на детето в определен порядък, в списък с други деца, по какви правила точно се провежда, означава ли поставяне на детето в списък на вече класирани от информационната система деца или означава нещо друго.

Доколкото се подразбира, децата са били записани /приети/ в детската градина извън правилата за прием. Тогава твърдението, че детето е и класирано става още по-неразбираемо. Това налага прокурорът да внесе допълнителни факти или по друг начин да изясни тезата са.

И тук се поставя въпросът, подобно на отношението между първите две форми- "записва" и "приема", за отношението и на деянието "класира" към тях.

Т.е. стои въпросът по какво това деяние е различно от "приема" и "записва", така че да обяснява защо се твърди наред с другите и така че да са налице било две от тях, било всички три едновременно.

В заключение, така вменени, формите на деянията не показват да са подчинени на единна логика и не представят ясна и разбираема система от конкретни действия, попадащи в съдържанието на всяко от тях. Неясно е какво трябва да се обосновава, от гледна точка на предмета на доказване, за да се приеме, че деянието е веднъж "класира", втори път - "приема" и трети път "записва" и по какви критерии прокурорът е квалифицирал различните случаи с различни форми, без зад тях да стоят определени съответни действия.

Относно противоречията между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт:

В редица пунктове на обвинението, прокурорът е допуснал непоследователност в твърденията за формата на изпълнителното деяние, вменено на подсъдимата. Това от своя страна води до противоречия, задълбочени 3 от неясната логика и въпросите какво точно се вменява и по какво един случай се различава от друг, така че да обясни различните вменени форми. За първи път в диспозитива на обвинителния акт прокурорът вменява нарушения, факти за които не е описвал в обстоятелствената част:

В пункт 1-ви – относно детето М. М.. В обстоятелствената част твърдението е, че подсъдимата "приела" детето. В диспозитива – твърдението е, че го е "приела" и "записала".

По този пункт прокурорът, при твърдение че подсъдимата е превишила правата си, е вменил правилото на т. 1 от Указание изх. № ДО-088012/16.03.2012г. на Столична Община - дирекция „Образование“: „ Приемът на деца с хронични заболявания в детските заведения да се извършва от комисия, назначена със Заповед на директора и регламентирана в Правилника за вътрешния ред. Съставът на комисията следва да бъде от 3 до 5 члена, със задължително участие на медицинско лице и педагог.“

Правилото урежда специалната хипотеза на дете с хронично заболяване, когато именно случаят се разглежда от комисия назначена от директора.

В обстоятелствената част обаче прокурорът, макар да е описал за детето М.

М., че съгласно протокол на медицинска комисия изх. № 1/07.03.2016 г., от МЦ "Торакс" бил с диагноза "алергичен ринит", не посочва това заболяване да е хронично, така че да налага разглеждането му от въпросната комисия. С това следва да се приеме, че фактите по този пункт на обвинението са непълни.

На по-голямо основание в този пункт се налага прокурорът да изясни това обстоятелство, доколкото обвинението включва нарушение на правилото по т.2.2.4. от "Правилата за приемане", че деца със заболявания с решение на ЛКК или ТЕЛК, се приемат на място в детската градина съгласно действащата нормативна уредба. И тъй като детето М. М. е с диагноза определена от медицинска комисия, неясно е дали случаят попада в режима на прием на деца с протоколи от такава комисия - ЛКК, съгласно действащата нормативна уредба, и която към момента е неясна, или пък в режима на деца с хронични заболявания, които следва да се разглеждат от комисия назначена от директора на детското заведение. Така представени, фактите на двете хипотези, освен че са недостатъчни за целите на приложението на закона, изглежда да са и в конфликт.

В пункт 2-ри – относно детето Д. Й.. За първи път в диспозитива по този пункт се вменява, че детето било записано в градината без да има свободно място. В обстоятелствената част прокурорът не е заявил такъв факт.

Същите тези недостатъци са меродавни и за обвинението формулирано в пункт 3-ти – относно детето Д. Ж., пункт 4-ти – относно детето И. Ж., пункт 5-ти – относно детето Т. С. , пункт 6-ти – относно детето К. Н., пункт 9-ти – относно детето Я. Б., пункт 10-ти – относно детето Я. Б., т.е. общо седем пункта.

При условие че прокурорът твърди, че приемът на децата е ставал без да има 4 обявено свободно място, е следвало да изясни какъв е редът на приемане на деца, когато не се заемат обявени свободни места, може ли в такъв случай изобщо да се приемат деца, ако може – това по извънредна процедура ли става, или пък подобна хипотеза законът изобщо не е предвидил и уредил. Твърди ли прокурорът, че подсъдимата е нарушила забрана за прием на деца извън обявени свободни места?

След като акцентира, че приемът е станал без обявени свободни места, прокурорът е следвало да изясни и дали вменява това като отделно нарушение, защото понастоящем то изглежда е такова, без да е категорично. Ако го вменява – кое правило точно е нарушено и какво е значението изобщо на обстоятелството, че няма обявени свободни места, което прокурорът е представил за съществено обстоятелство, но с неясно като цяло отношение към останалите релевантните факти и вменени нарушения на правни норми.

Неясно е и кой ред за прием на децата във всеки отделен случай прокурорът визира. Това е така, доколкото е неясно дали режимът на приемането на деца без обявени свободни места е идентичен на режима с обявени свободни места, тъй като прокурорът е пренесъл изискванията на режима за прием на деца по обявени свободни места и към приема извън този ред.

Изясняването на тези обстоятелства се налага, доколкото прокурорът изрично акцентира, че за приема на децата не е имало обявени свободни места, но същевременно – вменява нарушен режим за прием именно по обявени свободни места - чрез класиране от специална информационна система.

Специалното посочване за част от случаите на приети деца без за това да е имало обявени свободни места, т.е. предполага се, че децата не са заемали такива свободни места, и оттук важността на обстоятелството, налага прокурорът да посочи същото това обстоятелство и за останалите случаи, за които не се твърди дали заемат обявено свободно място или не. Т.е. следва да е ясно и в тези други случаи дали децата са заемали обявени свободни места или също са били приети извън този ред, както и на какви различни условия, в такъв случай, следва да отговарят.