Решение № 260050 от 16.11.2020, Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Нова Загора, 16.11.2020 год.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ при секретаря Радка Чолакова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 59 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК във вр.с чл.99 от ЗЗД във вр.с чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис № 4, чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н.Р. против Я.Р.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** за установяване на съществуването на вземане в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу Я.Р.М., като длъжник в размер на 1057.04 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 15819046/10.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Претендират се разноските в настоящото производство.

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.10.2018 г. е било подписано

Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, с ЕИК ********* и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” ЕИК *********, по силата на който вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”

ЕИК ********* срещу Я.Р.М., произтичащи от Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 15819046/10.03.2018 г., били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *********. Ищецът твърди, че длъжника е уведомен за станалата продажба на вземанията от страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/ CREX - 15819046/22.10.2018 г., посредством „Български пощи” ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора за стоков кредит адрес, което писмо се върнало в цялост. На 10.12.2019 г. ѝ било изпратено и второ уведомление за извършената цесия с Изх. № УПЦ-П-БНП/ CREX

- 15819046/10.12.2019 г, чрез куриер с обратна разписка, но видно от товарителница № 68688493, писмото отново се върнало в цялост.

Сочи, че в случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и исковата молба бъде надлежно връчена на назначения на ответника на осн. чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител и последният възрази, относно редовността на уведомяването за извършената цесия и за предсрочната изискуемост на процесния Договор с връчването на препис от исковата молба, моли съдът да има предвид следното: установената фикция в чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК била приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приемал връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приемал, че длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК възниквало представителство по закон, не договорно представителство за назначения адвокат и до назначаването му се стигало, след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т.е. връчването на исковата молба и книжата към нея предхождали назначаването на особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягали редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното били Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC - Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC - Варна.

Сочи също, че съгласно гореизложеното съдът приемал, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомления за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, както и уведомлемие за предсрочна изискумост, на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът бил получил уведомленията. Получаването на уведомленията било факт, настъпил в хода на процеса, който бил от значение за спорното право и поради това следвало да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК се правела с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице, при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2 и тя предхождала назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал.6 на чл.47, поради което и получаването на книжата от особения представител било ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл било Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.03..2018 г. е бил сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 15819046 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” ЕИК *********, като Кредитор и Я.Р.М., с ЕГН: **********, като Кредитополучател по договора при следните параметри:

-

Сума на кредита:

785.00 лв.;

-

Срок на кредита: 12 месеца;

- Размер на вноската:

79.47 лв.;

- Падеж на вноската: пето число от месеца;

-

Годишен процент на разходите (ГПР): 38,49 %;

-

Годишен лихвен процент: 38,00 %;

-

Последна погасителна вноска 05.04.2019 г.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключения договор, дружеството предоставило на длъжника заем в размер на 785.00 лв.

В исковата молба се твърди, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласявал предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и създавало задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска” и брой в поле „брой погасителни вноски”. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 953.64 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 168.64 лв.

Посочва се, че съгласно условията към договора за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 6.05.2018 г. /датата на която станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 103.40 лв., който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

Твърди се, че длъжникът не бил извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.

Сочи се, че кредиторът не е обявявал кредита за предсрочно изискуем, а договорът се считал за изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 05.04.2019 г.

Предвид изложеното за ищцовото дружество възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което претендира от длъжника Я.Р.М., като Кредитополучател по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15819046, сключен на 10.03.2018 г. да заплати сума в общ размер на 1057.04 лв, от които главница 785.00 лв., договорна лихва 168.64 лв. и законна лихва за забава в размер на 103.40 лв.

Във връзка с това дружеството подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Я.Р.М. в деловодството на Районен съд – Казанлък, което било изпратено на Районен съд – Нова Загора по местна подсъдност. По образуваното ч.гр.д. № 1392/2019 г. било издадена исканата заповед за парично изпълнение, с която съдът уважил претенцията на ищцовото дружеството. Последното получило съобщение с указание, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което била настоящата искова молба срещу Я.Р.М..

Моли съдът да признае за установено по отношение на ответницата Я.Р.М., с ЕГН ********** , че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми, дължими съгласно Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15819046, сключен на 10.03.2018 г. и присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1392/2019 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, а именно: 785.00 лв. - представляващи главница; 168.64 лв. представляващи договорна лихва за периода от 05.05.2018 /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.04.2019 г. /падеж на последната вноска/; 103.40 лв., представляващи обезщетение за забава, считано от 06.05.2018 г. до 30.08.2019 г. - датата на подаване на Заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателно изплащане на задължението.

Моли да му се присъдят разноските от заповедното и настоящото производства.

Представил е доказателства и моли да бъдат приети като такива.

Тъй като съдебните книжа са връчени на ответника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК с оглед защита на тяхното право на защита съдът е назначил особен представител, определен по искане на съда от АК - Сливен. За особен представител на Я.Р.М. е определен адв. Д.И.И..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който се оспорва предявения от ищеца установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК. Особения представител, счита иска за допустим, но неоснователен.

Твърди, че към исковата молба и приложенията липсвали данни за наличието/липсата на извършени погасителни вноски от страна на ответницата.

Не ставало ясно как бил формиран размера на договорната лихва, както и обезщетението за забава, поради което ги оспорва изцяло.

В хода на съдебното дирене ищцовото дружество поддържа с писмена молба с вх.№ 260515/19.10.2020 г., чрез юрк. П.Г.Б., депозираната искова молба по съображенията в нея.

Посочва се, че между страните била определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него. В договорната лихва бил калкулиран рискът от бързото отпускане на кредита при липса на обезпечение, при предсрочна изискуемост, както и в случай на принудително изпълнение, поради неизпълнение на задължението за връщане на договорената сума в срок. Договорната лихва представлявала печалбата на заемодателя за това, че заемателят ползвал неговите парични средства, т.е. тази лихва имала възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължала така както е уговорена. Такава била волята на ответника, обективирана изрично в подписания от него договор, а съгласно чл.20а от ЗЗД договорът имал силата на закон за тези, които са го сключили. Счита, че предвид изложеното твърдениято на ответната страна за неяснота, относно претендираната договорна лихва се явявали неоснователни.

Разпечатката съдържа 45 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e2762407-16a4-4483-8065-23ff6a9bf79d