Решение № 194 от 13.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Бургас, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20222100502116 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на Главна дирекция“Пожарна безопасност и защита на населението“/ГД“ПБЗН“/ към МВР,подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Т*С*,с адрес за призоваване: гр.Б***“Б“- РДПЗН- Бургас срещу Решение № 2529 от 11.11.2022г. постановено по гр.д.№ 4120/2022г.по описа на БРС,с което ответникът ГД“ПБЗН“ към МВР е осъден да заплати на ищеца Е. Б. Р. с ЕГН********** от гр.Б**** сумата от 697.43 лева,представляваща нетен размер на дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд общо 82.37 часа,получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него като ****** в РС“ПБЗН“ град Бургас за периода от 01.07.2019г.-10.07.2020г. 576 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2022г.до окончателното и изплащане,както и сумата 158.40 лева,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.11.2019г.26.06.2022г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС. Въззивникът счита,че необоснован и в противоречие с материалния закон се явява изводът са съда относно субсидиарното приложение на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/ с аргумент,че в противен случай служителите на МВР ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,регулирани от КТ. Изложени са аргументи в подкрепа на становището,че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните 1 служители като цяло и по отношение на тези от тях,работещи в МВР,а освен това нито в ЗДСл,нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ –че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“,а точно обратното- във всички случаи,в които законодателят е счел,че материята следва да се уреди по КТ ,препращането е пряко чрез посочване на конкретните правни норми ,като се позовава на такива конкретни препращания. Посочва също,че по законова делегация на съответните нормативни актове са приети подзаконови такива-наредби,които съгласно чл.7 ал.2 от ЗНА се отнасят до нормативния акт от по-висока степен,чиито разпоредби детайлизират. Така например,НРВПО и НСОРЗ са приети на основание разпоредби от КТ,а НЗСДА ,на основание разпоредби от ЗДСл.На основание чл.179 ал.2 и чл.187 ал.9 от ЗМВР в процесния период са приети и действали издадените от Министъра на МВР Наредби/ №8121-з776/29.07.2016г.и №8121-з-36 от 07.01.2020г./за реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.Видно от техния предмет,който е ясно дефиниран в чл.1 на посочените две наредби,НСОРЗ,НЗСДА имат еднакъв предмет на регламентация. Позовава се и на съдебна практика на ВКС досежно невъзможността за субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите актове по прилагането му.Прави се довод,че преценката на органа,комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187 ал.9 от ЗМВР –министъра на вътрешните работи ,както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен,така и за отпадането на коефициента е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Отсъствието на подобна разпоредба с коефициент 1.143 не съществува в наредбата,относима към исковия период и отсъствието е в синхрон с разпоредбите на чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР. Въззивникът счита,че това отсъствие не е правилно да се тълкува като празнота в правната уредба,а означава,че такъв коефициент не е уреден,защото по ЗМВР нормалната продължителност на работното време през деня и нощта е еднаква и този коефициент е 1.Позовава се и на последното изменение на чл.187 ал.1 от ЗМВР /ДВ бр.60 от 07.07.2020г./,в която е създадено изречение трето,което гласи,че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период. Изложени са подробни правни аргументи в подкрепа на тезата,че уредбата на материята в ЗМВР е изчерпателна и липсват основания за приложение на общия закон.Счита,че дори да се приеме,че по аналогия е приложима общата уредба,уреждаща заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация,а не специалният ЗМВР,коефициент за преобразуване на нощен труд в дневен не е предвиден,а съгласно чл.20 от НЗСДА за положен нощен труд между 22.00 часа и 6.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лв./час.Като втори съществен порок на решението въззивникът сочи изводът на съда,че за положения нощен труд от ищеца му се дължи заплащане като за извънреден труд,който извод не е подкрепен от доказани в хода на делото факти,че ищецът е полагал труд извън работно време.Точно обратното- ищецът е заявил,че претендира заплащане за извънреден труд за време,попадащо в 24-часовите му дежурства,положени по график. Посочва,че 2 нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден,освен в случаите,когато е положен извън рамките на установеното работно време няма в ЗМВР,нито в КТ. Моли за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В депозирания писмен отговор ищецът Е. Р.,чрез пълномощника си адв.Б. е оспорил въззивната жалба,излагайки правни доводи за неоснователността и. Намира за неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на труда в случая,като посочва,че ЗМВР и ЗДСл и подзаконовите нормативни актове по приложението им са специални закони,уреждащи специфични правоотношения,засягащи лицата със статут на държавни служители и служители на МВР.Счита обаче,че те могат да регламентират отношения,различни от тези,уредени в КТ,но не така,че да поставят лицата,за които се прилагат,в неравнопоставено и по-неизгодно положение ,което в случая би се получило,ако не се приложи НСОРЗ.Подробно се аргументира тезата,че празнотата в специалната правна уредба,касаеща служителите на МВР следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на НСОРЗ и това субсидиарно прилагане се налага поради факта,че третирането на ищеца по различен начин от работещите по трудов договор лица би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо тях. Изложено е и становище във връзка с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С-262/20,образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит. Отправеното до БОС искане е решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът,редовно уведомен,не изпраща представител.Постъпила е писмена молба от пълномощника му,с която се поддържа въззивната жалба и се моли за уважаването и.Няма нови доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемият,редовно уведомен,не се явява и не се представлява.

Постъпила е писмена молба от пълномощника му,с която се оспорва въззивната жалба и се моли решението на БРС да бъде потвърдено. Няма нови доказателствени искания,претендира разноски.С молбата е представен договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските по чл.80 ГПК.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

От фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено следното:

Не е спорно по делото ,че през процесния период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Не е спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване на работното време.

По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 01.07.2019г. до 10.07.2020г. ищецът е положил общо 576 часа нощен труд,който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 658.37 часа дневен труд и разликата в двете стойности в размер на 82.37 часа представлява труд, който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на ищеца. В заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за 3 извънреден труд за 82.37 часа възлиза на сума в размер на 697.43 лева,а дължимата лихва за забава възлиза на сумата 158.40 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

С оглед така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че БРС е установил правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят от настоящата инстанция.

От правна страна на спора съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,като БРС е дал правилна правна квалификация на исковата претенция.

Решението на БРС е правилно, въззивният състав споделя мотивите му и препраща към тях основание чл. 272 ГПК.

В отговор на оплакванията във въззивната жалба БОС намира за необходимо да внесе следните допълнения по правната страна на спора:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд,съгласно разпоредбата на 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица,съобразно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР).

Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР,редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Правилно е приел БРС,че през процесния период са действали различни подзаконови актове Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121-з-36 от 07.01.2020г.,които предвиждат, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. За процесния период е приложима и Наредба № 8121-з4 908/02.08.2018г.за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен,за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа,за полагане на труд на официални празници,за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. БРС е направил задълбочен анализ на правната уредба,като е достигнал до обоснован и правилен извод,че липсва специално правило, което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.При установената непълнота в специалната правна уредба,районният съд е приел,че същата следва да бъде запълнена с приложение на съответните норми от общата НСОРЗ,в частност чл.9 ал.2.