Решение № 438 от 14.08.2024, Софийски градски съд

Мотиви към решение по НЧД № 3927/2024 г. на СГС – НО, 10-ти състав Производството е по реда на чл. 44 от Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).

Образувано е по искане на Софийска градска прокуратура, във връзка с изпълнение на постъпили две ЗЕЕЗА с които се иска предаването на компетентните италиански и румънски съдебни власти, на българския гражданин Е.Н.Б., с ЕГН **********, както следва: Европейска заповед за арест издадена на 22.11.2021 г., от Главна прокуратура на Република Италия, гр.Милано за изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 20 /двадесет/ години за две престъпления трафик на наркотици, наложено с Решение №2234/2016 г. на Апелативен съд Милано, влязло в законна сила на 08.06.2017 г. и Европейска заповед за арест, издадена на 29.06.2017 г. от Трибунал Букурещ – Първо наказателно отделение по дело №40260/3/2014 г., за две престъпления – международен незаконен трафик на високорискови наркотични вещества и незаконен трафик на високорискови наркотични вещества, за което е осъден по дело №1410/3/2013 г. с Присъда №1311 от 25.05.2016 г. на Трибунала Букурещ, влязла в сила с наказателно решение №986/А/21.06.2017 г. на Апелативен съд Букурещ, Второ наказателно отделение, на 10 /десет/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание, прокурорът изразява становище, че исканият за предаване български гражданин Б. към настоящия момент изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ години, в затвора София, по НОХД №1030/2010 г. на СГС. При тези обстоятелства, счита че доколкото се касае за български гражданин, следва да се постанови отказ от предаване, на основание чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА и на основание чл.44 ал.8 от ЗЕЕЗА да бъдат приети и двете наказания „лишаване от свобода“ да бъдат изтърпявани в Република България, с оглед по-добрата ресоциализация на осъдения. Моли за потвърждаване на МНО „Задържане под стража“.

Упълномощеният защитник на исканото лице – адв. С. Н. САК, изтъква, че не следва да се уважава искането и по двете ЕЗА за предаване на подзащитния й. Моли съда да приеме, че са налице условията на чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА, както и че и двете наказания могат да се приемат за изпълнение в Република България.

В правото си на лична защита, исканото лице се солидаризира с изложеното от защитата му. Изразява съгласие да изтърпи в Р. България наложените му наказания по присъди от италианските и румънски съдебни власти.

В правото си на последна дума, исканото лице желае да си излежи в България наказанието.

Съдът, като съобрази становищата и доводите на страните, 1 доказателствата по делото и приложимите разпоредби на закона, намери, за установено следното :

Преписка №13903/2024г. по описа на Софийска градска прокуратура е образувана по повод постъпило писмо от Д“МОС“, рег.№А-9184/24г., в което се сочи, че на 24.06.2024 г. българският гражданин Е.Н.Б., с ЕГН **********, се е явил доброволно и е бил приведен в затвора София за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, за срок от 6 /шест/ години, постановено по НОХД №1030/2010 г. по описа на СГС.

Е. Б. е обявен за международно издирване от италианските власти въз основа на Европейска заповед за арест издадена на 22.11.2021 г., от Главна прокуратура на Република Италия, гр.Милано за изпълнение на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 20 /двадесет/ години за две престъпления трафик на наркотици, наложено с Решение №2234/2016 г. на Апелативен съд Милано, влязло в законна сила на 08.06.2017 г..

Същият е обявен за международно издирване и от румънските власти въз основа на Европейска заповед за арест, издадена на 29.06.2017 г. от Трибунал Букурещ – Първо наказателно отделение по дело №40260/3/2014 г., за две престъпления – международен незаконен трафик на високорискови наркотични вещества и незаконен трафик на високорискови наркотични вещества, за което е осъден по дело №1410/3/2013 г. с Присъда №1311 от 25.05.2016 г. на Трибунала Букурещ, влязла в сила с наказателно решение №986/А/21.06.2017 г. на Апелативен съд Букурещ, Второ наказателно отделение, на 10 /десет/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“.

Получени са и преводи на български език и на двете заповеди, въз основа на които ЕЗА е инициирано и настоящето съдебно производство.

В случая са налице две валидни ЕЗА съдържащи всички необходими, реквизити за форма и съдържание.

Исканото лице е с индивидуализирана самоличност и гражданство.

Заповедите са издадени от компетентни органи на италианските и на румънските съдебни власти за деяния включени в каталога по чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА, по отношение на които не се изисква двойна наказуемост, но в същото време представляващи престъпления и по българския наказателен кодекс.

Посочени са и влезлите в сила присъди и окончателния съдебен акт, въз основа на които наложените на исканото лице наказания „лишаване от свобода“ са изпълними.

Отразени са изрично характера и правната квалификация на престъпленията, за които е било осъдено исканото лице.

Описани са подробно, съобразно изискванията на чл. 8, ал. 1, б. „д“ от Рамковото решение, респективно на чл. 37, т. 5 от ЗЕЕЗА, обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, включително време, място и степен на участие на исканото лице.

Както бе посочено, двете ЕЗА, с които съда е сезиран, освен 2 необходимата за целите на тази процедура писмена форма, притежават и всички необходими реквизити и отговарят на формалните изисквания, поставени като условие за редовност с разпоредбите на чл. 8 от Рамковото решение, респективно с чл. 37 от ЗЕЕЗА.

В това производство, обаче, съдебният състав следва да съобрази, освен наличието на формалните предпоставки, визирани в разпоредбите на чл. 37 от ЗЕЕЗА, а именно издадена ли е ЕЗА в изискуемата форма и има ли в пълнота необходимото съдържание, и дали са изпълнени условията по чл. 36 от ЗЕЕЗА и дали не са налице императивните или факултативните основания за отказ от изпълнение , съобразно чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА.

По отношение на изискванията на чл. 36 от ЗЕЕЗА (чл. 2 от Рамковото решение), съдът констатира, че същите са изпълнени в цялост.

Наложените наказания „лишаване от свобода“, за чието изпълнение се иска българският гражданин с издадените процесни ЕЗА, са не по-малко от 4 месеца, а именно - 20 години и 10 години и 6 месеца. С това е изпълнено изискването на чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

На следващо място, престъпленията, за които е осъдено исканото лице и за чието изпълнение на наказанието се желае предаването му, отговарят на условията на чл. 36, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 от ЗЕЕЗА.

Не е налице и нито една от закрепените в чл. 39 от ЗЕЕЗА, условно обозначени като „абсолютни“, материално – правни предпоставки за отказ от изпълнение на ЕЗА.

Престъплението, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в Република България и не попада под нейната юрисдикция. Исканото лице е пълнолетно.

Не така, обаче, стои въпросът с факултативното основание по чл. 40, ал.

1, т. 4 от ЗЕЕЗА.

Посочената норма на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА предвижда, че когато исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в Р. България, или е български гражданин и българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието „лишаване от свобода“ или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава – членка, може да откаже предаването му.

В случая, за да формира становището си по този въпрос, съдът подложи на внимателна преценка публично – правната връзка на исканото лице с Р.

България (в частност неговите националност и гражданство), наличие или липса на фактическа (реална) и правна трайна привързаност към конкретно местоположение на територията на страната (актуално, действително местоживеене и наличието или липсата на административна регистрация по настоящ/постоянен адрес), социалното му и семейно положение.

При това, съдебният състав установи от доказателствените източници по делото, че същото безспорно е български гражданин, родено e и e израснало в 3

Р. България, притежава настоящ адрес в Р. България. При възможност, същото изрази желание да не бъде предавано, а да изтърпи наказанията си, наложени му от съдилищата на издаващите страни, в Република България, за да може да бъде посещаван от близките си.

С оглед така установеното, съобразявайки и константната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по приложението на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), съдът намери за законосъобразно и правилно, в духа на хуманността, залегнала в основата на българското и общностното наказателното право, да откаже предаването на исканото лице, съгласно изрично даденото му правомощие за това, посредством чл. 44, ал. 6 и ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, като приеме да се приведат в изпълнение наказанията му в Република България.

По този начин ще бъде спазен основният принцип, изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ да е възможно най-близко до местоживеенето на осъдения (постоянния му адрес). Именно по този начин се обезпечава необходимия баланс между интересите на обществото и правосъдието от поправяне и превъзпитание на осъденото лице, от една страна, и интересите на осъдения, гарантирани от разпоредбите на ЗИНЗС във вътрешното на Р. България нормативно пространство.

В тази връзка следва да се отбележи, че изтърпяването на наказанията от искания български гражданин в пенитенциарно заведение в Република България, по начина, в размера и във вида както е осъден в Република Италия и Република Румъния, от една страна ще осигури в пълна степен понасянето на наказателно – правните последици от извършените престъпления, така, както са отмерени от съдилищата на издаващите ЕЗА държави.

След като съдът отказва изпълнението на ЕЗА респективно предаване на искания български гражданин, на факултативното основание на чл. 40, ал. 1, т.

4 от ЗЕЕЗА, е длъжен, на основание чл. 44, ал. 8, вр. чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, да приеме да приведе в изпълнение наложените му от съдилищата на искащите страни – членки наказания. Освен това, основополагащия принцип при осъществяване на международно – правното сътрудничество между държавите – членки на ЕС, а именно наличието на висока степен на доверие между съдебните системи на същите, задължава съда на изпълняващата държава, при положение, че откаже предаване на исканото лице единствено на основание публично - правната му връзка с изпълняваща държава (наличие на гражданство), или териториалната му обвързаност със същата (живущо или постоянно пребиваващо), да приеме да изпълни на собствена територия наказанието или мярката, изискваща задържане.

Поради изложеното, съдът прие да се приведе в изпълнение от СГП (изводимо от разпоредбата на чл. 44, ал. 10 от ЗЕЕЗА и установеното по делото местонахождение, т. е. реално местожителство на исканото лице), след влизане на решението в сила, наложените от съдилищата на искащите страни 4

Италия и Румъния наказания „лишаване от свобода“.

На основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което се отказва предаване на исканото лице на италианските и румънските власти и се приема да се приведат в изпълнение в Р. България наложените му наказания „лишаване от свобода“, мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на искания Е.Н.Б., ЕГН **********, със снета по делото самоличност, в конкретния случай, следва да се отмени:

Този съдебен състав преценява, че действително прокурорът е бил длъжен да поиска такава мярка за неотклонение, съобразно буквалното тълкуване на разпоредбите на чл. 43 от ЗЕЕЗА. Същевременно обаче съдебният състав отчита, че тази мярка към настоящият момент и то най-вече с оглед спецификите на пенитенциарното положение на исканото лице, се явява изцяло безпредметна. Това е така, тъй като след приключване на ДП, обвиняемото лице се предава за изпълняване на мярката му за неотклонение, ако такава има „задържане под стража“ в затвора, в случая Затвора – гр.

София. По същата законодателна логика и в ЗИНЗС е посочено, че исканите лица, които са с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и в процедурата по ЗЕЕЗА отново изтърпяват мярка „задържане под стража“ в Затвора – гр. София.