Решение № 3840 от 17.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3840 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ДИАНА К. КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110209825 по описа за 2026 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 264332-001406/11.03.2026г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 4332з-143/15.02.2016г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на А. Н. Д., с ЕГН/ЛНЧ: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 204.52 евро с равностойност в размер на 400.01 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането вр. чл.638, ал.3 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

ВЪЗЗИВНИКЪТ-ЖАЛБОПОДАТЕЛ А. Н. Д. инвокира във въззивната си жалба лично и в съдебно заседание подробни съображения против издадения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно нарушение и че е нарушен материалният закон с погрешно посочена квалификация. Иска се отмяната на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована се явява лично и поддържа жалбата си. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВРОПП е редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно 1 заседание, като в писмено становище се релевират доводи за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 08.06.2026г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление - на 28.05.2026г., съгласно създадените в преписката доказателства, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 26-4332-001406/11.03.2026г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 4332з-143/15.02.2016г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на А. Н. Д., с ЕГН/ЛНЧ: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 204.52 евро с равностойност в размер на 400.01 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането вр. чл.638, ал.3 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Н а 22.02.2026г., около 11:56 часа жалбоподателят А. Н. Д., като собственик и водач на МПС, регистрирано в друга държава извън Европейския съюз - в Република Украйна - лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ***********, се движел в град София, по бул. „Климент Охридски“ с посока на движение улица „Евгений Силянов“ към улица „Околовръстен път“.

По същото време и място, жалбоподателят Дерменджи бил спрян за проверка по ЗДвП от свидетеля Б. - младши автоконтрольор в СДВР-ОПП. Свидетелят К. след справка в своя служебен таблет установил, че управляваното от жалбоподателя Д. МПС нямало сключено валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по КЗ. Свидетелят К. съставил АУАН Серия GA № 5008512/22.02.2026г. за административно нарушение по състава на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането вр. чл.638, ал.3 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от

2 събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетеля Б. - младши автоконтрольор в СДВР-ОПП. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

В настоящия случай административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Д. е ангажирана от административно-наказващия орган на основание чл.638, ал.3 от КЗ, съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400.00 лева. Налице е противоречие при описание на нарушението в АУАН и НП. За нарушена в НП и съставения АУАН е приета нормата на чл.438, ал.1, т.2 от КЗ, която предвижда, че договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Доказателствата по делото установяват, че жалбоподателят Д. е управлявал на инкриминираната дата и място личният си собствен лек автомобил. Нарушена е правната квалификация на нарушението, вместо по чл.438, ал.1, т.2 от КЗ е следвало да бъде по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ.

Допуснато е несъответствие между фактическото и юридическо формулиране на обвинението, което представлява достатъчно основание за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно без да се обсъжда въпросът дали деянието представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. С оглед на това обстоятелство съдът приема, че извършеното нарушение е санционирано неправилно. Обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. За пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да посочи и че в настоящото производство безспорно се установи, че жалбоподателят Д. е собственик на процесното МПС, поради което неправилно е вменена вината му като ползвател аргумент от чл. 638, ал.3 от КЗ, а е следвало да му бъде вменена административнонаказателна отговорност по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, при което ако не бяха констатирани по-горе процесуални и материалноправни 3 нарушения и съобразно дадените в т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия разрешения, съдът можеше обоснове изменение на наказателното постановление и преквалифициране на нарушението. Противното би довело до съществено нарушаване на правото на защита на жалбоподателя Д.

VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:

На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото.

Жалбоподателят Д. не претендира разноски и такива не му се присъждат.

VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 26-4332-001406/11.03.2026г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 4332з-143/15.02.2016г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на А. Н. Д., с ЕГН/ЛНЧ:

**********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 204.52 евро с равностойност в размер на 400.01 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането вр. чл.638, ал.3 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4