Решение № 187 от 25.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. К., 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Мая Др. С. като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20241500500182 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл- ГПК.

С решение №207/19.02.2024г. постановено по гр.д.№44/2023г. по описа на Кюстендилския районен съд, по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, предявен от ***“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., район ***, ж.к.“***“*, *** С., сграда *, чрез адв.З. Ц. от САК срещу М.

М. Б., от гр.К., ж.к.“**“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** е признато за установено , че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за суми в размер на 761.06 лв, непогасени, изискуеми задължения към „** „ ЕАД, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** от която сума, 3.98 лв – частично неплатена абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +** за отчетен период 18.04.2020г. до 17.05.2020г. и 757.08 лв, неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 27.05.2019г., ведно със законната лихва върху горната, считано от 05.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.Претендира присъждане и на разноски по заповедното и настоящото производство.

Уважаването на иска, първоинстанционният съд е обосновал със следните съображения – доказано Договор за мобилни услуги за СИМ карта №** в който е предвиден месечен абонаментен план в размер на 15.99 лв, на 1 месец при първоначален срок на договора 24 месеца, считано от 15.12.2014г. до 15.12.2016г. и Договор за лизинг за временно и възмездно ползване, устройство марка „**“, модел ** 64 Gb, Gold, с телефонен номер ** за срок от 23 месеца, срещу заплащане на обща лизингова цена 1878.57 лв, на падежните дати посочени в Договора.На основание посочените Договори и Общи условия – л.22,, ч.гр.д.№1466/2022г. е предвидено, че всяка от страните в Договора може да развали договора, в случай на неизпълнение на задължение от другата страна по него, а в чл.11, ал.2 , че при разваляне на Договора по вина на лизингополучателя последният дължи на лизингодателя неустойка , в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размер на общата цена, посочена в писмения договор между страните, както и всички други парични и други задължения, предвидени в Договора за лизинг, в това число задължения за неустойки.Получаването от ответника на екземпляр от горепосочените Общи условия е удостоверено с подписана декларация – съгласие от 27.05.2019г./ л.23 ч.гр.д.№1462/2022г. КнРС/.С кредитни известия е установено, че за периода 18.04.2010г. до 17.05.2020г., ищецът е начислил обща сума за плащане в размер на 303.98 лв, включваща месечни и еднократни такси, застраховки, вноски по лизинг и задължения от предходен период и сума в размер на 1284.30 лв, за неустойки за предсрочно прекратяване на договора за услуги, вноски за лизинг, задължения от предходен период.Договорът е действал за целият период 18.05.2020г. до 17.06.2020г.,Тъй като лизингополучателят не е изпълнявал задълженията за плащане на дължимата лизингова цена и дължими месечни вноски, съдът е присъдил търсените суми с обжалвоното решение.Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е била и претенция за заплащане на неустойка, поради настъпило предсрочно по вина на ответника прекратяване на Договора.Този иск не е бил уважен предвид факта, че вземането не се основава на предсрочно прекратяване на договора.

. В срока за обжалване на решението по делото е постъпила въззивна жалба ,подадена от адв.-Р. Б. – особен представител на ответницата М. М.

Б..Решението се обжалва в осъдителните му части.Твърди се необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Ответникът оспорва дължимостта на претендираните суми. Твърди, че вземанията за тези суми не са доказани, с надлежни доказателства.Счита, че представени фактури и извлечения към тях не следва да бъдат кредитирани, тъй като се касае за частни удостоверителни документи, без обвързваща материална доказателствена сила , своевременно оспорени в първоинстанционното производство, от които не се установява дължимост на сумите.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на решението в обжалваната част, като претендира разноски.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – ищецът в производството „**“ ЕАД. В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.В. Н., пълномощник на „** „ ЕАД, ЕИК ***,съд.адрес гр.С., п.к.**, ул.“*** „№*. В отговора е обосновано становище за неоснователност на жалбата.Във връзка с доводите на въззивника, ответникът изтъква, че основание за плащане на сумите са действащите, 2 сключени между страните Договори, по силата на които въззивникът е поела задължение за плащане на месечни абонаментни и лизингови вноски .Предвид изложените обстоятелства и факта, че доказателства за плащане на сумите не са представени исковете според него правилно са били уважени.Уточнено е, че месечната абонаментна вноска се дължи ежемесечно по силата на сключеното допълнително споразумение, а основанието за плащане на лизингови вноски е договорът за лизинг, по силата на който на жалбоподателя е предоставено устройство „ ** *** 64 GB Gold срещу задължение за плащане на месечната лизингова вноска в размер на 63.09 лв, дължимостта на която не е обусловено от издаване на фактура.Доколкото претендираните лизингови вноски нито са платени , нито са ангажирани доказателства устройството да е върнато , присъждането им според ищцовата страна в производството е правилно решение на съда.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски.

Жалбата е допустима, подадена в срока за обжалване, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.Преценена по същество жалбата е неосномвателна.Съображения:

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество - по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на иск и в съответствие с търсената с исковата молба защита – решението е допустимо.

Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) .

3

Като има предвид оплакванията в жалбата ин основание чл.235 ГПК вр. с чл.12 ГПК, съдът прие за установено следното:

На 15.12.2014г. между М. М. Б., ЕГН ********** от една страна ,като потребител с адрес за получаване на фактури Н. Ф. Б., гр.К., кв.“**“ и „***“ ЕАД е постигнато съгласие по Договор за мобилни услуги, за абонаментен план 15.99 лв на месец, за предпочетен номер ***.Договорът е подписан от потребителя,оспорен от ответника, но доказателства за установяване на неистинността му, по делото не са представени..През 2019г. е подписано Допълнително споразумение към Договора с дата 27.05.2019г., също оспорено, което оспорване също не е доказано.

От 27.05.2019г. е Договор за лизинг между „***“ ЕАД и М. Б., за предоставено мобилно устройство – марка „**“,** 84GB GOLD, зарядно устройство, със срок на действие на Договора – от 23 месеца, считано от датата на подписването му от страните.Договорът също е подписан от страните, оспорен от ответницата, която не е ангажирала доказателства за установяване на неистинността му.Съгласно Договора за лизинг, лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя, за временно и възмездно ползване следното устройство – марка **, модел ***, 54 GB, с посочен телефонен номер ** срещу което Лизингополучателя се е задължил да заплати обща лизингова цена, в размер на 1878.57 лв, с включен 20% ДДС.Според посоченото в ал.2 от Договора, лизингополучателят има право да придобие собствеността, върху предоставеното за ползване устройство, като подпише Договор за изкупуване на устройството от лизингополучателя най- малко 10 дни, преди изтичане на срока по Договора, след изпълнение на условията за придобиване на собствеността на устройството, посочени в Общите условия, и след като заплати, дъпълнителната сума 63.09 лв.На основание чл.1, ал.3 от Договора, ако лизингополучателя не упражни правото си по ал.2 , устройството подлежи на връщане в срок от 1 месец, след изтичане на срока на Договора, като в същия срок Лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството.Във всички случаи Лизингополучателят е длъжен да върне устройството на Лизингополучателя работещо, с добър външен вид, в оригинална опаковка, придружен от оригинална фактура и гаранционна карта.Ако устройството не бъде върнато или ако не бъде върнато в състоянието , посочено в предходното изречение, ако лизингодателят заяви изрично и в писмена форма, че не желае да купи устройството , лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка респ. допълнителна сума в размер на 63.09 лв.В Договора е обективиран погасителен план.С подписването на договора е удостоверено, че потребителя е получил препис от Общи условия на *** , за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, както и получаване на мобилното устройство.

За задълженията по договора са съставени фактури

№**********/18.05.2020г., за данъчен период 18.04.2020г. до 17.05.2020г. и фактура 0**********/18.06.2020г., за периода 18.05.2020г. до 17.06.2020г.С двете фактури са удостоверени вземания за суми, както следва: 303.98 лв. с ДДС и 1284.30 лв с ДДС.На гърба на първата фактура е отразен осъществения 4 трафик в мобилната мрежа.

С оглед на изложеното подадената въззивна жалба е неоснователна.Обжалваното решение, следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК, като правилно и законосъобразно.

Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

В разглеждания случай бе доказано наличие на валидно правоотношение между страните, по Договор за доставка на мобилни услуги и Договор за лизинг.И двата Договора са подписани от ответницата – потребител и предвиждат заплащане на определени суми, като възнаграждение за предложени и осъществени услуги.Договорите са оспорени своевременно, с отговора на исковата молба, но доказателства в подкрепа на твърдението, че договорите не се подписани от потребителя по делото не са представени.Подписаното през 2019г. допълнително споразумение, потвърждава , че сключеният по- рано Договор е породил действия.В отсъствие на доказателства, че доставянето на мобилни услуги е било преустановено и след като в Договора за лизинг е удостоверено, че лизингополучателят е получил мобилно устройство, то исковете за заплащане на дължимите по двата Договора суми, логично подлежат на уважаване.

С оглед изхода от делото и на основание разпоредбите на чл.78 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски, за сумата 400.00 лв, заплатено адв.възнаграждение за въззивното производство и 800.00лв, платено от въззиваемата страна възнаграждение за особен представител.