Решение № 178 от 29.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Велико Търново, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500055 по описа за 2024 година С решение № 482/12.12.2023 г. по гр. д. № 188/2023 г. Плевенският окръжен съд е осъдил на основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД ответницата С. Уилсон, гражданин на Великобритания да заплати на ищеца „Обединена българска банка“ АД, гр. София, в качеството на правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, гр. София сумата от 101 820,43 лв., от която:

82 144,92 лв. - главница, от която: редовно падежирали главници за периода от 05.03.2022 г. до 05.03.2023 г . вкл. в размер на 6 390,34 лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 75 754,58 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателното й изплащане,

6 008,70 лв. - начислена възнаградителна (редовна) лихва за периода от 05.03.2022 г. до 05.03.2023 г. вкл.;

73,65 лв. - начислена възнаградителна (редовна) лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 05.03.2023 г. до 09.03.2023 г. вкл.;

340,07 лв. - начислено обезщетение за забава в размер на за периода от 1

05.03.2022 г. до 10.03.2023 г. вкл. и

13 253,09 лв. - отложена възнаградителна лихва за периода от 01.06.2015 г. до 05.02.2022 г. вкл..

С решението си Плевенският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от „Обединена българска банка“ АД, гр. София против ответницата С. Уилсон иск за разликата над сумата от 13 253,09 лв. до сумата от 16 032,08 лв. или за сумата от 2 778,99 лв., представляваща отложена възнаградителна лихва по кредита.

Със същото решение с оглед изхода на спора Плевенският окръжен съд е осъдил ответницата С. Уилсон да заплати на ищеца „Обединена българска банка“ АД, гр. София на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 9 394,57лв., като за разликата до претендираната сума на разноските в размер на 9 650,98лв. или за сумата от 256,41 лв. е отхвърлил искането за разноски като неоснователно.

Недоволна от постановеното решение, в частта, в която исковете против нея са уважени е останала въззивницата С. У., която чрез назначения й особен представител адвокат В. П. от ПлАК го обжалва в законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалваната част и излага подробни доводи в тази насока. Поддържа се, че между страните е сключен договор за студентски кредит с цел финансиране на обучение в университет, който се подчинява на императивни норми в ЗКСД, ЗПК и ЗЗП, осигуряващи защита на кредитополучателя и се прави извод, че договорът между страните е сключен в нарушение на чл. 24 ал. 4 от ЗКСД без предварително договорен и подписан от страните погасителен план. Според особения представител при липса на подписан от страните погасителен план не може да се направи извод каква месечна вноска се дължи по кредита и какъв е нейния падеж, какъв е размера на просрочените вноски, налице ли е забава на длъжника, респ. налице ли е право на Банката като кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което се прави извод, че неправилно съдът е приел, че размерът на дължимите суми по кредита се установява по делото от представеното заключение на СИЕ и от представения погасителен план, подписан едностранно от Банката. С въззивната жалба се правят възражения относно наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, като се поддържа, че от представените по делото писмени доказателства не се 2 доказва, че вземанията на Банката са станали изискуеми. Счита, че без подписан погасителен план не може да се установи кога е приключил гратисния период и възникнало ли е за въззивницата задължение да заплаща погасителни вноски по кредита, респ. налице ли са три неплатени последователни погасителни вноски по кредита съгласно чл. 6.2 от договора между страните. Според особения представител от представените по делото писмени доказателства се установява, че последният държавен изпит на въззивницата в МУ Плевен е бил на 01.03.2022 г. и счита, че гратисният период е изтекъл на 01.03.2023 г. и след нея на 5 – то число се поражда задължението на въззивницата да заплаща вноски по кредита. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 23 ал. 1 и ал. 2, чл. 24 ал. 2 и ал. 3 и чл. 26 ал. 4 от ЗКСД особеният представител заключава, че представения по делото неподписан от въззивницата като кредитополучател погасителен план противоречи на разпоредбите на закона и не следва да бъде съобразяван от съда и въз основа на същия не следва да се приема, че е налице просрочие на дължими вноски от страна на въззивницата, респ. основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поддържа се, че общите условия /ОУ/ на Банката при сключване на кредита не са преведени на английски език и не са предоставени на въззивницата, не са приети от нея при условията на чл. 147а ал. 5 от ЗЗП, поради което не са породили валидно действие по отношение на въззивницата. Прави се заключение, че клаузите на договора са договорени в противоречие с разпоредбите на чл. 18 ал. 3, чл. 17 ал. 4, чл. 19 ал. 2, чл. 21 ал.

1 и ал. 3 и чл. 24 ал. 1 от ЗКСД и са недействителни при условията на чл. 17 ал.

6 от ЗКСД, което от своя страна води до недействителност на целия договор и кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита без лихви, такси и други разходи. Поддържа се, че макар въззивницата да дължи на Банката връщане на сумата от 82 144,24 лв. като чиста сума по кредита, тъй като искът за тази сума е предявен на договорно основание той следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. Алтернативно се поддържа, че дори договорът да е действителен не е налице предсрочна изискуемост на кредита.

Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ПлОС в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Обединена българска банка“ АД, гр. София чрез пълномощника й юрисконсулт Т. С. – Л., с който се оспорва основателността 3 на същата. С отговора се възразява Банката да е станала причина за липсата на подписан погасителен план между страните и се твърди, че това се дължи на неизпълнение на задължението на въззивницата да се яви в офис на Банката след изтичане на гратисния период. Позовавайки се на разпоредбите на чл.

130 ал. 1 и чл. 131 ал. 1 от ЗЗД се прави извод, че след като длъжникът не е упражнил правото си да уточни конкретния размер на погасителните вноски по кредита до 05.03.2022 г. това право е преминало върху Банката и тя го е упражнила, като счетоводството й е изготвило погасителен план, съобразен с размера на законосъобразно формирания окончателен дълг и уговореното между страните в договора за кредит. Счита, че липсата на подпис върху погасителния план от страна на кредитополучателя не води до извод, че липсва погасителен план, като се позовава и на клаузата на чл. 4.8 от договора, която съответства на изискването на чл. 6.9 от типовия договор и прави извод, че размерът на вноските по кредита е ясен и определяемо посочен чрез ясни уговорки между страните за размера на лихвите и начина на формиране на дълга след изтичане на гратисния период. Възразява гратисният период да изтича в по-късен момент от уговорения в договора и обвързването му с последния изпит и поддържа, че от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/ се установява, че към датата на подаване на ИМ е налице просрочване на повече от три последователни месечни вноски от страна на кредитополучателя. Поддържа се, че договорът не е сключен при ОУ и поради това разпоредбите на чл. 18 ал. 3 от ЗКСД не са нарушени, като наред с това се сочи, че кредитополучателят владее български език и не е било необходимо какъвто и да е документ да бъде превеждан на английски език. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба на С. У..

Недоволна от постановеното решение, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск за разликата над сумата от 13 253,09 лв. до сумата от 16 032,08 лв. или за сумата от 2 778,99 лв., представляваща отложена възнаградителна лихва по кредита е останал въззивника „Обединена българска банка“ АД, гр. София, който чрез пълномощника си юрисконсулт Т.

С. – Л. го обжалва в законния срок като като неправилно, незаконосъобразно и необосновано в обжалвана част и излага подробни доводи в тази насока.

Въззивната Банка се позовава на обстоятелството, че договорът за кредит възпроизвежда типовия договор, който е утвърден от Министъра на 4 образованието и Министъра на финансите, обнародван е в ДВ и има според страната характер на подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗКСД.

Твърди, че клаузата на чл. 4.4 от договора за кредит е идентична с клаузата на чл. 10 ал. 2 от типовия договор и счита, че съгласно §12а от ЗЗП разпоредбите на глава VІ от този закон, вкл. чл. 143-148 от ЗЗП не се прилагат по отношение на клаузите на договора, които отразяват законови или подзаконови разпоредби. Счита, че съгласно чл. 7 ал. 2 от ЗКСД типовият договор определя правилата на кредитиране и реквизитите на договора, респ. правата и задълженията на страните, поради което Банката не може да се отклонява от съдържанието на типовия договор. Поддържа се, че клаузата на чл. 4.4 от договора отразява възнаграждението на Банката за предоставените на кредитополучателя парични средства, клаузата е ясна и разбираема, както и размера на дължимата лихва по кредита и икономическите последици за кредитополучателя и не е неравноправна. Позовава се на разпоредбата на чл.

27 т. 2 от типовия договор, в която също е предвидено заплащане на капитализирана лихва за гратисния период и се прави извод, че при произнасянето по действителността на клаузата би представлявало произнасяне по действителността на подзаконов нормативен акт, което не е допустимо да се извърши в гражданското производство. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ПлОС в обжалваната част и да уважи предявения иск. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. У. чрез особения й представител адвокат В. П. от ПлАК, с който се оспорва основателността на същата. Излагат се подробни доводи в подкрепа на извода, че типовия договор не съставлява подзаконов нормативен акт, както и доводи, които имат отношение към въззивната жалба на страната и не следва да бъдат преповтаряни. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба на „Обединена българска банка“ АД, гр. София.

В о.с.з. въззивницата С. У. не се явява, но чрез особения си представител адвокат В. П. от ПлАК депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и отговора на депозираната въззивна жалба на другата страна. Въпреки положените усилия от въззивния съд въззивницата да бъде призована на посочения по делото адрес в Обединеното кралство 5

Великобритания и Северна Ирландия по делото не се върна връчено съобщение до същата, поради което представителството й се осъществява от назначения особен представител.

В о.с.з. въззивника „Обединена българска банка“ АД, гр. София не се представлява, но чрез пълномощника си юрисконсулт Т. С. – Л. депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и отговора на депозираната въззивна жалба на другата страна. В писмените бележки се посочва, че Банката е изготвила два погасителни плана – единият с оглед договора между страните, при който е извършена капиталиция на възнаградителната лихва по време на гратисния период към главницата и втори погасителен план, при който е извършена симулация на дълга и не е отчетена извършената капитализация на възнаградителната лихва за гратисния период към главницата, като именно начислените суми по втория погасителен план са претендирани с подадената от Банката ИМ. Уточнява, че при съобразяване на този симулативен план размерът на погасителната вноска към Банката е 953,77 лв. и по-малък и в сравнение с вноската по първия план, който е 1 263,90 лв., но реално плащанията по кредита , когато са постъпвали в Банката са отчетени по първия погасителен план, при който е отчетена капитализация на лихвата към главницата. Претендират се направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, възнаграждение на особен представител, за държавна такса в размер на 55,58 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. по делото.