Решение № 6668 от 05.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6668 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100508787 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК.

Производството е образувано е по жалба с вх. № 18798/03.04.2025 г. подадена от А. Г. срещу Постановление за налагане на глоба от 24.03.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. наложена на А. Г. на основание чл. 528, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 527. ал. 3 ГПК, за неизпълнение на задължение за предаване на дете на 21.03.2025 г. и жалба с вх. № 35637/24.06.2025 г. подадена от А. Г. срещу Постановление за налагане на глоба от 04.04.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 30.03.2025 г.; Постановление за налагане на глоба от 16.06.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 06.04.2025 г.;

Постановление за налагане на глоба от 16.06.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 13.04.2025 г.; Постановление за налагане на глоба от 16.06.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 20.04.2025 г.; Постановление за налагане на глоба от 16.06.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 27.04.2025 г.; Постановление за налагане на глоба от 16.06.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 04.05.2025 г.; Постановление за налагане на глоба от 16.06.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 11.05.2025 г.: Постановление за налагане на глоба от 16.06.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 18.05.2025 г.; Постановление за налагане на глоба от 16.06.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 25.05.2025 г.:

Постановление за налагане на глоба от 17.06.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 1

400 лв. за задължение за предаване на дете на 15.06.2025 г.; Постановление за налагане на глоба от 17.06.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 08.06.2025 г.; Постановление за налагане на глоба от 17.06.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 01.06.2025 г. и жалба вх. № 55421/29.08.2025 г. подадена от А. Г. срещу Постановление за налагане на глоба от 21.08.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 27.07.2025 г.: Постановление за налагане на глоба от 21.08.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 03.08.2025 г.: Постановление за налагане на глоба от 21.08.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 10.08.2025 г.

В жалба с вх. № 18798/03.04.2025 г. се излагат следните съображения срещу законосъобразността на постановлението на съдебния изпълнител: наложената с постановлението глоба била незаконосъобразна, тъй като жалбоподателят не бил виновен за неизпълнението на задължението за предаване на дъщеря си на 21.03.2025 г. Счита, че е изпълнил задължението си по чл.528,ал.2 ГПК, тъй като е отговорил на поканата за доброволно изпълнение изпратена му от съдебния изпълнител, че е готов да предаде детето на посочената дата и място, като уведомил ЧСИ, че детето не желае да живее с майка си, поради упражняван от нея психологически тормоз. Твърди се, че ЧСИ не е положил достатъчно усилия по чл. 528, ал. 4 ГПК за отстраняване на пречките пред предаване на детето, тъй като не е поискал съдействие от ДСП за разясняване на предимствата на доброволното изпълнение.Твърди се, че жалбоподателят се явил в кантората на ЧСИ с дъщеря си, като в протокола било отразено нежеланието на детето на тръгне с майка си, респ. съдебния изпълнител допуснал детето да остане при бащата. Поддържа, че причината детето Д. Г.а да не бъде предадено на майката си М.Т. не се корени в действията на бащата А. Г., а в нежеланието на детето да живее с майка си, поради което жалбоподателя няма как да носи санкционна отговорност по реда на чл. 528, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 527, ал. 3 ГПК.

Моли съдът да отмени като незаконосъобразно постановление за налагане на глоба от 24.03.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв., наложена на жалбоподателя.

В своето възражение взискателя М.Т. поддържа, че обжалваното постановление за глоба е законосъобразно и моли съдът да потвърди акта на съдебния изпълнител, като излагат следните съображения: в случая жалбоподателя следвало да носи отговорност по чл.528,ал.5 ГПК вр. с чл.527,ал.3 ГПК, тъй като нежеланието на детето да живее с майка си, дори да е налице, не било уважителна причина за бащата да задържа детето, когато родителските права са предоставени на майката, респ бащата бил длъжен да подготви детето психически за предаването. Твърди се, че на 21.03.2025 г. длъжникът физически е възпрепятствал предаването, като държал силно детето в скута си и не е позволил на майката да се доближи, въпреки че присъствал и ЧСИ. Поддържа се, че бащата манипулирал и отчуждавал детето от майка му, като използвал нежеланието на детето да живее при майка си за оправдание за да го задържи. Навежда се още, малолетното дете не можело да взима самостоятелни решения за местоживеенето си, респ. родителската отговорност се носи от 2 майката на детето, която упражнява родителските права, а бащата следва да съдейства за тяхното упражняване. По изложените съображения, счита че ЧСИ законосъобразно е наложил процесната глоба.

В своите мотиви съдебния изпълнител поддържа, че процесната глоба е наложена законосъобразно, като излага следните аргументи: С ПДИ връчена на 07.03.2025 г. длъжникът бил уведомен, че следва да предаде детето на майката на 21.03.2025 г. По изпълнителното дело постъпила молба с вх. № 16631/24.03.2025 г. от взискателя М.Й. за налагане на глоба на длъжника поради несъстояло се връщане на детето на 23.03.2025 г., 18:00 ч. /неделя/, въпреки предоставените на майката М.Й. Т. родителски права по отношение на детето Д. А. Г.а и постановения от съда режим на лични отношения между бащата А. Р. Г. и детето, като съгласно чл. 527, ал. 3 ГПК, когато длъжникът върши противното на това, което с решение е длъжен да върши, съдебният изпълнител по искане на взискателя глоба в размер на 400 лева за всяко нарушение.

С жалба с вх. № 35637/24.06.2025 г. длъжникът обжалва серия от 12 Постановления за налагане на глоба (по 400 лв. всяко), издадени от ЧСИ М.Б. на основание чл. 528, ал. 5 във връзка с чл. 527, ал. 3 ГПК за неизпълнение на задължението за предаване на детето Д. на различни дати през март – юни 2025 г. В жалбата се твърди, че съдебния изпълнител не изпратил покани за доброволно предаване на детето на следните дати: 30.03.2025 г., 06.04.2025 г., 13.04.2025 г., 20.04.2025 г., 27.04.2025 г., 04.05.2025 г., 11.05.2025 г., 18.05.2025 г., 25.05.2025 г., 15.06.2025 г., 08.06.2025 г., 01.06.2025 г. Твърди се, че от длъжника не било търсено съдействие за осъществяване на принудително изпълнение по предаване на дете. По изложените съображения счита, че постановленията за налагане на глоба са незаконосъобразни. Освен това поддържа, че в постановленията на съдебния изпълнител липсвала и мотивационна част, с която да се аргументира защо ЧСИ налага най-високия размер на предвидената санкция за глоба от 400 лв. По изложените съображения моли съдът да отмени наложените глоби, а при условията на евентуалност да намали техния размер.

В своето възражение взискателят поддържа, че не е необходимо ЧСИ да изпраща нова Поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) за всяка бъдеща дата на връщане, като неизпълнението на режима за връщане след първоначалната покана обуславял директното налагане на глоби. Счита, че майката на детето Д. Г.а е полагала усилия да спази установения режим на упражняване на родителските права, като бащата на детото бил този който съботирал изпълнението на режима и се опитвал да отчужди детето от неговата майка.

В своите мотиви съдебния изпълнител поддържа, че глобите са наложени законосъобразно, тъй като длъжникът не е предал детето на неговата майка на следните дати: 30.03.2025 г., 06.04.2025 г., 13.04.2025 г., 20.04.2025 г., 27.04.2025 г., 04.05.2025 г., 11.05.2025 г., 18.05.2025 г., 25.05.2025 г., 15.06.2025 г., 08.06.2025 г., 01.06.2025 г., което обуславяло налагането на глоби на основание чл.528,ал.5 ГПК вр. с чл.527,ал.3 ГПК.

С жалба вх. № 55421/29.08.2025 г. длъжникът обжалва Постановление за налагане на глоба от 21.08.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 27.07.2025 г.: Постановление за налагане на глоба от 21.08.2025 г. по 3 изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 03.08.2025 г.: Постановление за налагане на глоба от 21.08.2025 г. по изп. дело № 1544/2025 г. в размер на 400 лв. за задължение за предаване на дете на 10.08.2025 г. В жалбата се излагат твърдения, че длъжникът не следва да носи отговорност за това, че детето не желае да живее при майка си, респ. че същото не е било предадено на майка си. Поддържа се и че съдебния изпълнител не изпратил покани за доброволно предаване на детето на следните дати:

27.07.2025 г.; 03.08.2025 г.; 10.08.2025 г. По изложените съображения счита, че постановленията за налагане на глоба са незаконосъобразни. Освен това поддържа, че в постановленията на съдебния изпълнител липсвала и мотивационна част, с която да се аргументира защо ЧСИ налага най-високия размер на предвидената санкция за глоба от 400 лв. Моли съдът да отмени наложените глоби, а при условията на евентуалност да намали техния размер.

В своето възражение взискателят поддържа, че глобите са наложени , защото длъжникът продължавал да не изпълнява задължението си по връщане на детето на майката всяка неделя в 18:00 ч., както било постановено от съда, респ. ЧСИ е действал правилно, като е наложил глоби за всяко неизпълнение на задължението за предаване/връщане на детето, което било с незаместим характер.

В своите мотиви съдебния изпълнител поддържа, че глобите са наложени законосъобразно, тъй като длъжникът не е предал детето на неговата майка на следните дати: 27.07.2025 г.; 03.08.2025 г .; 10.08.2025 г. което обуславяло налагането на глоби на основание чл.528,ал.5 ГПК вр. с чл.527,ал.3 ГПК.

Жалбите са подадени от процесуално легитимирано лице срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което същите са процесуални допустими, като по същество съдът намира следното:

От фактическа страна безспорни са следните факти:

1. Изп.дело № 1544 / 2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, е образувано от М.Й. Т. срещу А. Р. Г. въз основа на Изпълнителен лист от 07.02.2025 г., издаден по гр.д. № 53639/2020 г. по описа на СРС, 139 състав, въз основа на влязло в сила Решение № 20048299 от 19.02.2021г., съгласно което родителските права по отношение на детето Д. А. Г.а се упражняват от неговата майка и законен представител М.Й. Т. . Въз основа на цитираното съдебно решение, бракът между М.Й. Т. и А. Р. Г. е прекратен на основание чл. 50, ал. 1 СК и е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, като на М.Й. Т. е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Д. А. Г.а, а на бащата А.

Р. Г. е определен режим на лични отношения с детето Д. А. Г.а, както следва: бащата има право да вижда и взима при себе си детето всяка събота и неделя от месеца, с преспиване, считано от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, както и 30 дни през календарната година, разделени на два периода от по 15 дни, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и ще бъдат съгласувани между страните всяка календарна година.