Определение № 4439 от 29.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4439 гр. Варна, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502026 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 73169/25.08.2025г. от М. Г. М. срещу Определение № 10509/04.08.2025г. по г.д. № 20243110109406 по описа за 2024г. на Районен съд - Варна, с което съдът:

ДОПЪЛВА протоколно определение от проведеното на 11.03.2025 г. о.с.з, с което производството по делото е прекратено, постановено по гр.д. № 9406/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 17 състав, в частта за разноските, като: ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„Чинар“ № 37, ет. 2, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр. Варна, ул.

„Чинар“ № 37, представлявани от управителя Димитър Дончев Кръстев, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание 78, ал. 4 ГПК.

В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на другата страна е следвало да бъде уважено, тъй като адвокатското възнаграждение от 1000лв. не е съразмерно на извършената работа, която се изразява само в написването на отговор на исковата молба, но не и на процесуално 1 представителство по делото. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде намалено адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на другата страна до сумата от 300лв.

В отговора на частната жалба се сочи, че определението на съда е правилно и законосъобразно. Производството по делото е приключило с прекратяване поради оттегляне на иска, което означава, че ищецът може да заведе отново същия иск. Трудът на адвоката не се изчерпва само с написване на отговор на исковата молба, но и със снабдяване и представяне по делото на писмени доказателства с молба от 27.01.2025г. Тези доказателства за неоснователността на исковата претенцията са вероятната причина ищцата да оттегли иска си. Моли определението да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт срещу подлежащ на обжалване акт и са изпълнени останалите формални изисквания на закона, вкл. заплащане на дължимата държавна такса.

По същество съдът намира следното:

Производството по делото е образувано по иска с правно основание чл.

40 ЗУЕС на М. Г. М. срещу Етажната собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. „Чинар“ № 37, за отмяна на взети решения на общо събрание на етажната собственост.

С протоколно определение от проведеното на 13.03.2025 г. о.с.з. производството по делото е прекратено, поради извършено оттегляне на исковата претенция от ищцовата страна, на основание чл. 232 ГПК.

С молба с вх. № 254187/19.03.2025 г. от етажната собственост с административен адрес: гр. Варна, ул. „Чинар“ № 37, е поискано допълване в частта за разноските на протоколно определение от проведеното на 11.03.2025 г. о.с.з, с което производството по делото е било прекратено.

С обжалваното определение е допълнено протоколното определение, с което производството по делото е било прекратено, и е осъдена М. Г. М. да 2 заплати на другата страна сумата от 1 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание 78, ал. 4 ГПК, като не е уважено направеното възражение за прекомерност, направено в отговора на молбата с правно основание чл. 248 от ГПК.

Съгласно на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. В настоящата хипотеза споразумение не е постигнато, поради което в полза на ответника се дължат разноски, изразяващи се в заплатеното от страната адвокатско възнаграждение.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до основателността или съответнo неоснователността на заявеното своевременно от ищцовата страна възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за прекомерност.

Съгласно задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), при определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения може да се определи като споразумение, ограничаващо конкуренцията - хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради целта си, и независимо от размера на определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновавано с легитимна цел (осигуряване качеството на адвокатските услуги или друго), нито може да се ползва като отразяваща реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Практиката на съдилищата, обективирана в /но не само/ определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., 2 ТО, ТК, определение № 3

1301/17.05.2024г. на ВКС по т. д. № 885/2024 г., 1 ТО, ТК и др., приема, че посочената наредба може да се ползва само като ориентир при определяне на прекомерността във възнагражденията на адвокатите, като не се зачита задължителният й характер. Критериите, относими към определянето на размерите на адвокатските възнаграждения, са: конкретните действия на адвоката, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитаваният интерес. Именно при преценка на защитавания материален интерес следва да бъде взет предвид размера на възнаграждението, посочен в Наредбата. Тя дава възможност да бъде оценена по еднакъв начин от съдилищата „пропорционалността“ между защитавания материален интерес и размера на адвокатското възнаграждение, което прави произнасянията на съдилищата предвидими и в този смисъл максимално унифицирани и справедливи.

В настоящия случай делото няма материален интерес, а съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредбата е определен ориентировъчен минимален размер за други неоценяеми искове /извън посочените изрично такива/ в размер на 1000 лв. Настоящият състав счита, че извършената от адвоката работа и действителната правна и фактическа сложност на делото се преценяват след като за база се вземе предвид минималния размер по Наредбата /освен в случаите, в които съдът не счете, че минималният размер по Наредбата е изначално прекомерен за този тип дела/. В настоящия случай, що се касае за множество искове, попадащи в хипотезата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредбата /други неоценяеми искове/, не може изначално да бъде преценено, че сумата от 1000лв. е прекомерна. Настоящата претенция с правно основание чл. 40 от ЗУЕС не е от категорията на дела с ниска фактическа и правна сложност.

Напротив - касае се за множество интереси в рамките на интереса на ответната страна, потенциално са налице множество усложнения, доказване на множество факти, поради което съдът счита минималният размер от 1000лв. за адекватно минимално възнаграждение за този тип дела. По отношение на критерият извършена от адвоката на ответника работа, то същият е извършил дължимите от него действия до момента на прекратяване на производството по инициатива на ищцовата страна. Освен че е подаден отговор на исковата молба, е подадена и молба от 27.01.2025г. с приложени към нея писмени доказателства, за снабдяване с които адвокатът е извършил и извънсъдебна юридическа работа.

4

Прекратяването на делото преди първото по делото съдебно заседание по инициатива на ищеца не е основание за намаляване на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Това произтича от основния принцип, заложен в чл. 78 от ГПК, че „виновната“ за завеждане на делото страна, следва да понесе всички разноски, сторени от другата страна. Само при превратно упражняване на процесуални права, каквото се явява уговарянето на прекомерно възнаграждение, другата страна може да се освободи от отговорност на разноски и то само за разликата до дължимия адекватен размер на възнаграждението.

По принцип при договаряне на адвокатско възнаграждение между страната и нейния процесуален представител, възнаграждението се определя като една абсолютна стойност за всяка инстанция. Не се дължи отделно възнаграждение за отделните видове процесуални действия, които ще се извършат от адвоката в съответния съд /подаване на искова молба, подаване на уточняващи или допълнителни молби, представителство по всяко едно о.с.з. и т.н./. По същия стандартен начин е уговорено и адвокатското възнаграждение на адв. Д., което е посочено като една обща сума, дължима както за изготвяне на отговор на исковата молба, така и за процесуално представителство по делото до свършването му в съответната инстанция.

Съгласно чл. 35 ал. 5 от ЗА, когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, внесеното възнаграждение не се връща. Възнаграждението не подлежи на връщане и в случай, че производството приключи с прекратяване при оттегляне или отказ от иска. Само когато съдебното производство бъде прекратено по вина на повереника /адвоката/, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, повереникът дължи връщане на изплатеното възнаграждение, независимо от другите последици - чл. 35 ал. 4 от ЗА.

Доколкото ответната страна не може да търси от упълномощения от нея процесуален представител връщане на цялата или част от сумата при прекратяване на производството, то същата сума представлява разход за нея за съответната инстанция. В случай, че се приеме тезата на ищцовата страна, че ищецът не следва да поеме целия уговорен размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника поради 5

„прекомерност“, то разликата до размера на заплатената сума ще остане в тежест на ответната страна, която нито има вина за завеждане на производството, нито за неговото прекратяване, т.е. част от разноските ще останат в тежест на „невиновната“ страна, което не е целта на разпоредбите на чл. 78 от ГПК.

Нормата на чл. 78 ал. 5 от ГПК касае единствено и само превратното упражняване на права, т.е. упражняването им при злоупотреба с право, или само когато съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото /не и при прекратяване на делото/ възнаграждението на адвоката е уговорено като прекомерно. Тогава според цитираната норма, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Това изискване на закона не е случайно и смисълът на разпоредбата е именно да не се допусне прекомерно ощетяване на другата страна.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че Определение № 10509/04.08.2025г. по г.д. № 20243110109406 по описа за 2024г. на Районен съд - Варна, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение № 10509/04.08.2025г. по г.д. №

20243110109406 по описа за 2024г. на Районен съд - Варна, 17 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________