Решение № 851 от 09.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100509335 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 10947 от 06.06.2024г., постановено по гр.д. № 31536/2023г. по описа на СРС, 113. състав, ответникът ЗК „Лев инс“ АД е осъден да заплати на ищеца “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68 на основание чл. 411 КЗ сумата от 8323,87 лв. като частичен иск от 28 087,60 лв., в т.ч. 15 лв. за ликвидационни разноски, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 09.05.2022 г. в гр.София по ликвидационна преписка №211199424, ведно със законната лихва върху сумата от 10 000 лв. от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023 г., до окончателното заплащане и върху сумата от 7 323,87 лв. – от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК – 15.02.2024 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 406,61 лв. като частичен иск от претенция за сумата от 1372,05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 04.01.2023г. до 06.06.2023г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 от 1157,96 лв. за разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ответника „Лев инс“ АД, в която са развити съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят оспорва процесното ПТП да е настъпило по вина на застрахования при него водач, като се позовава на заключението на вещото лице по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза. Съгласно същото, и двамата водачи са допринесли за настъпването на съприкосновението между управляваните от тях автомобили. Поддържа, че дори да се приеме, че водачът на товарния автомобил има вина за същото, то приносът на водача на л.а. „БМВ Х5“ е значителен, т.к. именно неговите действия, с които са нарушени правилата за движение по пътищата, закрепени в чл.20, ал.1 от ЗДвП, са причина за настъпването на уврежданията по превозното средство. Сочи, че въззивният съд правилно е достигнал до извода, че е налице съпричиняване, но неправилно е приел, че възражение в този смисъл не е било своевременно наведено от ответника, поради което и не е приложил правилото на чл51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че още с отговора на искова молба ответникът е направил възражение, че не са предоставени достатъчно доказателства, който да изясняват причините за настъпване на процесното събитие. С него е навел възражение относно факта, че водачът в застрахованото при ищцовото дружество МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, като с тези свои действия водачът на лек автомобил марка/модел „БМВ Х5” с peг. № **** е нарушил ЗДвП, като не е управлявал през цялото време превозното средство. Не можела да се определи в цялост вината на водачите. Счита, че с така изложените твърдения не само е оспорил вината на застрахования при него водач, но и изложеното навеждало до мисълта, че водачът на лек автомобил марка/модел „БМВ Х5” има вина за настьпване на процесното събитие, от което може да се стигне до заключението, че има съпричиняване от страна на застрахования в ищцовото дружество. По изложените съображения, намира присъдената в полза на ищеца парична сума за недължима, тьй като не е обоснована върху обсъждане относимите към претенцията юридически факти и не е приложен в цялост материалния закон, поради което и съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли съда да отмени обжалваното решение, а в условията на евентуалност – да постанови решение при определяне на 70-75% принос на водача на лек автомобил марка/модел „БМВ Х5”. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Дженерали застраховане“ АД, който оспорва същата като неоснователна. Счита, че съдът правилно бил приел от фактическа страна, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на т.а. „Мерцедес“, който при преминаване през кръговото кръстовище е навлязъл в съседната пътна лента и е ударил движещия се в нея л.а. „БМВ Х5 Драйв 40Д“. Поддържаното от въззивника, че СРС е приел за доказана вината и на двамата водачи, не съответствало на изложените в обжалваното решение мотиви. Твърденията на въззивника за вина на водача на л.а. „БМВ Х5 Драйв 40Д“ за настъпване на ПТП, при извършване на нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, било необосновано, както и наведените доводи за допуснато от СРС процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на действащо застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка, действащо към датата на произшествието застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника, наличието на виновно противоправно поведение на делинквента, причинените вреди, тяхната причинно-следствена връзка с поведението на делинквента, размера на вредите, изплащането на 3 застрахователното обезщетение в полза на увреденото лице. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и погасяването на вземането.

Страните не спорят, а и се установява от ангажираните по делото писмени доказателства, че ответникът е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № **** – т.а. „Мерцедес“, валиден към датата на ПТП; че ищецът е застраховател на МПС **** – л.а. „БМВ Х5 Драйв 40Д“, по договор за застраховка „Каско на МПС“, валиден към датата на ПТП; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за л.а. „БМВ Х5 Драйв 40Д“ в размер на 28 072,60 лева. Във връзка с тези обстоятелства не са налице оплаквания във въззивната жалба.

Спорът между страните се концентрира върху причинно-следствената връзка между вредите и механизма на процесното ПТП. Относно механизма на произшествието съдът намира следното:

От показанията на св. Р.В.. /водач на л.а. „БМВ Х5 Драйв 40Д“/ се установява, че същият е навлязъл в процесното кръгово с намерение да го напусне от първия изход надясно. Твърди, че в същото има две ленти за движение и когато е навлязъл, и двете са били свободни. В кръговото имало едно малко камионче, което се движело от вътрешната страна, като за лекия автомобил имало достатъчно място. Не си спомня дали камиончето вече е било в кръговото или са навлезли едновременно. Преди излизането надясно двете МПС се движели успоредно. Преди изхода водачът усетил стържене, лек удар от лявата страна, което се усилило и в един момент и двете МПС спрели.

Счита, че се е намирал в мъртвата зона на другия водач, защото поведението му било като на водач, който иска да предприеме престрояване за излизане от кръговото, без да е забелязал другия автомобил от дясната си страна. След ПТП с другия водач не могли да постигнат съгласие за вината, поради което извикали КАТ. Съставили протокол в тяхно присъствие.

Свидетелят В.П., водачът на т.а. „Мерцедес“, разпитан заявява, че си спомня за процесното ПТП, настъпило в кръговото кръстовище. Движел се наляво вътре в кръговото, когато изведнъж усетил удар отдясно. Заявява, че преди кръговото лентите са две, но вътре се стеснява и няма маркировка.

Отрича да е възприемал лекия автомобил „БМВ Х5 Драйв 40Д“ преди удара, за първи път го видял чак след това. Когато навлизал в кръговото, проверил в 4 огледалото за обратно виждане и около него нямало никой. Движел се бавно и максимално вляво, до вътрешната част на кръговото. Товарният автомобил бил малък, управлението му налагало изнасяне на самото МПС при маневра, но не с толкова голямо отклонение както при големите камиони. Отрича да се е отклонявал надясно. След удара дошли представители на КАТ и им казали, щом нямат спор по начина на настъпване на катастрофата, да си съставят протокол. Другият водач поел вината. Казал, че е по невнимание от негова страна, доста време чакали КАТ и малко преди да дойдат, той се съгласил, че вината е негова.

От изслушаното по делото заключение на САТЕ се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм:

На 09.05.2022 г., около 09:45 часа, лек автомобил „БМВ Х5 Х Драйв 40Д“, с рег. № ****, се движи в дясната лента за движение по бул. „Христофор Колумб“, с посока от бул. „Асен Йорданов“ към ул. „Продан Таракчиев“, и на кръговото кръстовище с ул. „Неделчо Бончев“, водачът предприема маневра за навлизане в кръстовището с цел да излезе от първия изход на дясно. В същия момент ляво на лек автомобил „БМВ X5 Х Драйв 40Д“, с рег.№ ****, се движи товарен автомобил „Мерцедес 1224", с рег. № ****, чийто водач също предприема маневра за навлизане в кръстовището с цел да излезе от третия изход (наляво към ул. „Източна тангента“), като в района на кръговото кръстовище, траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение между тях.

Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка и двамата водачи са допринесли за настъпване на съприкосновението между управляваните от тях автомобили, несъобразявайки страничната дистанция.

От заключението на изслушаната допълнителна САТЕ се установява, че съгласно приложената по делото схема на процесното кръстовище и видно от сателитен изглед към процесното кръстовище, същото е с една лента за движение, без нанесена хоризонтална маркировка. Широчината на лентата за движение е около 6,8 - 6,9 метра. Общата широчина на двата автомобила е 4658 мм., от което може да се направи извод, че същите могат да се движат успоредно в района на кръговото кръстовище, без да настъпи съприкосновение между тях. С оглед габаритите на товарния автомобил, при извършване на маневра за завой наляво същият следва да се намира по 5 вдясно при захода за маневрата спрямо лек автомобил извършващ същата маневра.

Въз основа на така събраните доказателства, вкл. и приетия от СРС двустранен констативен протокол и писмо от СО с приложена схема за организация на движението в процесното кръгово кръстовище, се налага изводът, че вина за настъпването на ПТП имат и двамата водачи. И двамата са имали възможност да не допуснат настъпването на сблъсък, при осигурена достатъчна странична дистанция. С действията си и двамата водачи са допуснали нарушение на правилата за движение и са допринесли за настъпването на ПТП, като не са осигурили достатъчно странично разстояние при извършването на предприетите от тях маневри по завиване – надясно за лекия автомобил и наляво – за товарния. При така установения механизъм на произшествието, всички вреди по л.а. БМВ от техническа гледна точка се намират в пряка причинно-следствна връзка с реализираното ПТП.

На следващо място от експертното заключение по основната САТЕ се установява, че стойността, необходима за възстановяване на вредите по л.а.

„Нисан Кашкай“, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП е 16 647,74 лева с ДДС. В тази част липсват оплаквания във въззивната жалба, поради което липсва и основание така определеният размер на обезщетението да не бъде кредитиран. Към тази сума следва да бъдат добавени и обичайните ликвидационни разходи в размер на 15 лева. Така общият размер на регресния дълг възлиза на 16 662, 74 лв. При липса на твърдения и доказателства за извършено дори и частично плащане, предявеният като частичен иск за сумата от 8 323,87 лв. е правилно приет за основателен от първоинстанционния съд.