Решение № 640 от 29.03.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Бургас, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120107657 по описа за 2023 година

Производството е образувано по исковата молба на П. А. В., ЕГН **********, чрез адв. К.

П., съдебен адрес гр. С., ***” против “РИБЕКС ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК: 203135681, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Индустриална” № 3, ет.7, с която иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 724.87 лв. , представляваща обезщетение за оставане без работа за 6 дни, за периода от 10.11.2023г. до 19.11.2023г., вследствие на признатото за незаконосъобразно уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът сочи, че по силата на трудов договор № 00000219/14.05.2021г. заемал длъжността “техник, технолог на место и месни продукти” при ответника. С предизвестие и на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, трудовият договор на ищеца бил прекратен, поради намаляване обема на работа, като била издадена Заповед № 00000147/31.07.2023г., връчена на ищеца на 01.08.2023г., с която било разпоредено да му се изплатят обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Заповедта и уволнението били оспорени като незаконосъобразни, а с влязло в сила решение по гр. дело № 4862/2023 г., БРС признал уволнението за незаконно, възстановил го на работа и осъдил ответника да му заплати обезщетение за времето, през 2 което ищеца е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.08.2023г. – 09.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Сочи се, че въз основа на постановеното решение и подадено заявление от страна на ищеца, същият бил възстановен на работа при ответника, считано от 27.11.2023г., за което била издадена Заповед за възстановяване на работа № 11-01/27.11.2023г.

Твърди се, че на 30.11.2023г. ответникът заплатил на ищеца присъдените със съдебното решение суми за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение, а именно за периода от 01.08.2023г. – 09.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъдените съдебноделоводни разноски, а на 02.12.2023г. ищецът възстановил на ответника платената му сума за обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, поради това че се явявала платена без основание. След възстановяване на ищеца на работа и въз основа на подадена от него молба за прекратяване на трудовото му правоотношение, на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ ответникът издал заповед № 1

00000162/30.11.2023г., с която трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 01.12.2023г., на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ. Твърди се, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението е това за м.юли 2023г. и същото е в размер на 2657, 85 лв. Видно от представената ведомост, ищецът през този месец бил получил възнаграждение за пълен отработен месец, като преводното нареждане било за сумата от 38884, 97 лв., която включвала нетно възнаграждение – 2062, 44 лв. и платен неизползван отпуск – 1822, 53 лв. Сочи се, че за периода от 10.11.2023г. до 19.11.20223г. – датата на която е бил възстановен на работа същият е бил безработен и претендира обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно за 6 работни дни в размер на 724, 87 лв.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, чрез неговия пълномощник – адв. М. И.. Отправено е искане за спиране на производството, като са изложени съображения, че търсената част от обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е обусловено от уважения в производството по гр.д. № 4862/2023г. на БРС иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.

Посочено е, че срещу така постановеното решение е депозирана молба за отмяна вх. № 635/05.01.2024г., уточнена с молба вх. № 1528/12.01.2024г., по която молба е депозиран отговор вх. № 2358/18.01.2024г. при БРС. При условията на евентуалност намира иска за допустим, но то оспорва по основание. Твърди, че ищецът не е внесъл писмено искане към бившия си работодател с претенция във вида определен по делото. Намира, че представените от ищеца писмени доказателства не доказват предявената претенция.

С Определението си по чл.140 ГПК от 29.02.2024г., съдът е оставил без уважение искането за спиране на настоящото производство.

В съдебно заседание, ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозира молба, с която не възразява да бъде даден ход на делото, като заявява, че поддържа иска и оспорва отговора на исковата молба. Представя писмени доказателства.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от адв. М. И., която поддържа отговора на исковата молба, като не възразява по приемането на представените от ищеца писмени доказателства, но застъпва становище, че същите не доказват иска. Моли за отхвърляне на иска.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като моли съдът да съобрази приетото от СЕС, че Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения противоречи на принципите на конкуренцията.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото и се установява от приложеното по делото Решение № 2336/20.11.2023г. постановено по гр.д. № 4862/2023г. по описа на БРС, че по силата на същото е признато за незаконно уволнението на ищеца П. А. В., извършено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – поради “Намаляване обема на работа” със Заповед № 00000147/31.07.2023г., издадена от управителя на “РИБЕКС ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК: 2031356681, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Индустриална” № 3, ет.7, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; че ищецът П. А. В. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "техник, технолог на месо и месни продукти", с код на длъжността по НКПД 31193019 и с код по КИД 1020 “Преработка и консервиране на риба и други водни животни без готови ястия” при “РИБЕКС ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК: 203135681, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.

“Индустриална” № 3, ет.7, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ

Осъдена е “РИБЕКС ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК: 2031356681, да заплати на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ на П. А. В., сумата от 8819.22 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.08.2023г. – 09.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Установява се от представена справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 21.03.2024г., че през периода след уволнението до дата 20.11.2023г., когато е възстановен на работа по силата на съдебното решение постановено гр.д. № 4862/2023г. на БРС, ищецът не е бил зает по друго трудово правоотношение.

Установява се от Трудов договор № 00000219/14.05.2021г., копие на трудова книжка , справка от ТД на НАП за актуално състояние на действащите трудови договори на ищеца за периода от 14.05.2021г. до 31.08.2023г., както и справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 21.03.2024г., че считано от 14.05.2021г. до 01.08.2023г. ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество “РИБЕКС ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК: 2031356681, на длъжност "техник, технолог на месо и месни продукти", с основно месечно възнаграждение в 2 размер на 1675 лв.

Установява се от представените фишове за начислено трудово възнаграждение за месеците януари – юли 2023г., че ищецът е получавал основна заплата в размер на 2642 лв. Този извод се подкрепя и от обективираното в представеното с исковата молба предизвестие от 30.06.2023г., изпратено от управителя на ответника до ищеца за прекратяване на трудовия договор, в който управителят на дружеството го е информирал, че ще му бъде изплатено обезщетение в размер на 2642.00 лв., съгласно чл.222, ал.1 от КТ, след предоставяне на необходимите документи, удостоверяващи наличие на безработица, както и представените по делото писмо изх. № 29-11 (1)/2023 от управителя на “РИБЕКС ТРЕЙДИНГ” до ищеца, с което същият е поканен за подписване на споразумение, предвид постановеното от БРС неприсъствено решение, както и писмо изх. № 30-11 (1)/2023г. от управителя на “РИБЕКС ТРЕЙДИНГ” до ищеца, с което същият е поканен да възстанови на дружеството сумата от 2642 лв. От представените по делото фишове за начислено трудово възнаграждение е видно, че ищецът е получавал и ДТВ за стаж и възраст в размер на 15.85 лв., т.е. неговото брутно трудово възнаграждение изчислено на основание чл.162 ГПК за пълен отработен месец се е равнявало на сумата от 2657, 85 лв.

По делото са представени и други писмени доказателства, които не са относими към предмета на доказване по делото, поради което съдът не ги обсъжда.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаване на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ по делото следва да бъде установен фактът на незаконно уволнение на ищеца, както и че същият, в резултат на незаконното уволнение, е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, предвид неполучаването на трудово възнаграждение по незаконно прекратеното трудово правоотношение.

В процесния случай по делото е безспорно установено, че уволнението на ищеца по силата на Заповед № 0000014/31.07.2023г. на Управителя на “РИБЕКС ТРЕЙДИНГ”, е било отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила Решение №2336 /20.11.2023г. по гр.д. №4862/2023г. по описа на БРС. Със същото е било присъдено обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ за периода 01.08.2023г. – 09.11.2023г., предвид на което исковата претенция, включваща периода 10.11.2023г. до 19.11.2023г. не се обхваща от силата на присъдено нещо по предходното решение и е процесуално допустима.

Установява се по безспорен начин от доказателствата по делото, че през периода 10.11.2023г. до 19.11.2023г. ищецът не е бил зает по трудово правоотношение, като по силата на Решение № 2336/20.11.2023г. постановено по гр.д. № 4862/2023г. на БРС е бил възстановен на работа на същата дата, като трудовото му правоотношение е било възстановено във вида, в който е съществувало към момента на прекратяването. Горното обуславя извода, че за периода от датата, следваща тази на приключване на устните състезания – 10.11.2023г. до датата, предхождаща възстановяването му на работа, ищецът е претърпял вреди, под формата на пропуснати ползи.

Предвид изложеното, исковата претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ е основателна и като такава следва да бъде уважена. Налице е причинна връзка между незаконното уволнение и претърпените вреди в резултат на нереализиран трудов доход.

Несъстоятелен е довода на ответника, че ищецът не е внесъл писмено искане до бившия си работодател с претенция във вида, определен по делото, тъй като горното няма касателство досежно основателността на претенцията, приета за разглеждане в настоящия процес, а единствено досежно поставянето на работодателя в забава, в случай, че се претендира обезщетение за забава върху неизплатения размер на обезщетението. По делото не е предявен самостоятелен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава за конкретен период и определен размер. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и такъв да беше предявен, същият би бил основателен, в случай, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на процесното вземане. Вземането за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е парично и безсрочно и за изпадане на длъжника в забава е нужна покана на кредитора на основание чл.84, ал.2 ЗЗД.