Определение № 15955 от 25.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15955 гр. София, 25.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20251100500866 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274- чл.279 ГПК, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 8992 от 27.01.2025г. по описа на СГС, подадена от М. А. К. и Ц. К. К. срещу разпореждане № 171843 от 22.11.2024г. постановено по гр.д. № 23130/2023г. по описа на СРС, 175 – ти състав, с което е върната исковата молба, подадена от М. А. К. и Ц. К. К., срещу Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********, с която е предявен установителен иск за прогласяване за нищожни на решения, приети на ОС на ЕС от 30.03.2021г.

Жалбоподателите – М. А. К. и Ц. К. К. посочват, е съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като се е произнесъл с разпореждане, вместо с определение. Посочват, че предявените от тях искове са: да бъде установена незаконосъобразност на решения на ОС на ЕС от 30.03.2021г. по т.

2 и т. 3 на сграда с адрес: гр. София, ул. „акад. ******** а при условията на евентуалност – да се установи нищожност на тези решения порази злоупотреба с право, като по отношение на главния иск липсва произнасяне, поради което следва в тази част производството да бъде продължено. Моли да се отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

1

Производството пред СРС е образувано по искова молба, подадена от М. А. К. и Ц. К. К., срещу Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.

„********, с която се иска:

- да бъде установена незаконосъобразността на решения на Общото събрание на етажната собственост по т. 2 и т. 3, приети на проведено общо събрание на 30.03.2021г. поради злоупотреба с право и явна несъразмерност на определените суми,

- а при условията на евентуалност да се установи нищожността на решенията поради злоупотреба с право.

В исковата молба се твърди, че в периода от 2015г. до 08.2021г. ищците са били собственици в режим на съпружеска имуществена общност на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********, а именно: апартамент 3.5 и апартамент 4.4. Сочат, че на 30.03.2021г. в сградата на ЕС е проведено ОС на ЕС, на което били приети следните решения: по т. 2 от дневния ред - „Вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде в размер на 250 лева на 1 % идеални части, като първата вноска да бъде платена до 05.04.2021г.“; по т. 3 от дневния ред е взето решение „Вноската за управление и поддържане на общите части да бъде в размер на 260 лева на живущ“. Твърдят, че с искова молба, по която е образувано гр. дело № 39783/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав, ЕС е предявила иск за заплащане на вноски за управление и поддръжка, и за фонд „Ремонт и обновяване“ за м. април и май 2021г. в общ размер на 4661 лева /в размера, определен с процесното решение на ОС на ЕС/. Поддържат, че решенията от 30.03.2021г. не са обжалвани в срока по чл. 40 ЗУЕС. Твърдят, че посочените решения противоречат на закона – чл. 11, ал. 1, т. 8, чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като няма изготвен план за извършване на ремонт на общите части на сградата, а разходите за управление и поддържане на общите части не са съобразени с реалните разходи за поддръжката им.

От приложените към исковата молба документи /искова молба и обезпечителна заповед – л. 60-62/ се установява, че между същите страни, но в разменени процесуални роли е образувано гр. д. №39 783/2021г. по описа на СРС, 161 състав с предмет – осъдителни искове срещу двамата етажни собственици за заплащане на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части за м. 04.2021г. – м. 05.2021г.

2

С уточнителна молба от 31.07.2023г. ищците са посочили, че към датата на подаване на исковата молба не са собственици на самостоятелен обект в процесната сграда. Сочат, че правният им интерес се обуславя от обстоятелството, че с искова молба по гр. дело № 39783/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав собствениците на самостоятелни обекти, представлявани от управителя на етажната собственост, са предявили иск за заплащане на вноски за управление и поддръжка, и за фонд „Ремонт и обновяване“ за м. април и май 2021г. в общ размер от 4 661 лева в размера, определен с процесното решение на ОС на ЕС. Твърдят, че за първи път са узнали за обжалваното решение на ОС на ЕС на датата на получаване на исковата молба по горепосоченото дело- 19.08.2021г.

На 12.01.2024г. е изготвена и приложена по настоящото дело справка относно по гр. дело № 39783/2021г. /л. 102/, то която се установява, че страни в производството са: Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул.

„******** /ищец/ и Ц. К. К. и М. А. К. /ответници/, както и че делото е насрочено за 05.02.2024г. Посочено е, че с влязло в сила определение от 19.02.2023г. съдът е върнал инцидентен установителен иск по чл. 26 ЗЗД с предмет прогласяване на нищожност на решенията на ОС от 30.03.2021г. по т.

2 и т. 3.

С обжалваното разпореждане №171843 от 22.11.2024г., постановено по гр.д. № 23130/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав, съдът е върнал исковата молба, подадена от М. А. К. и Ц. К. К., срещу Етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „********, с която е предявен установителен иск за прогласяване за нищожни на решения, приети на ОС на ЕС от 30.03.2021г.

За да постанови обжалвания акт, първостепенният съд е приел, че с изтичането на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС се преклудира всякаква възможност за сезиране на съда с искане да подложи на проверка взетите от общото събрание на етажните собственици решения. Доколкото ищците с молба от 31.07.2023г. са посочили, че са узнали за решенията, взети на процесното ОС, на 19.08.2021г., а исковата молба е подадена на 02.05.2023г., то съдът е приел исковата молба за недопустима и е върнал същата на основание чл. 130 ГПК.

При служебно извършена проверка съдът констатира, че с определение №9686/03.03.2024г. постановено по гр. д. №39 783/2021г. по описа на СРС, 25 състав производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, 3 т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д.

№23 130/2023г. по описа на СРС, 175 състав.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Относно първото въведено възражение, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че прекратяването на производството е извършено с акт на разпореждане от съда, а не определение настоящият съдебен състав приема, че същото е неоснователно по следните съображения. Действително в разглеждания случай актът, който се обжалва и който поставя край на съдебното производство пред първата инстанция е наименован разпореждане, а правилното наименование е определение.

Доколкото обаче първоинстанционният съд е едноличен, настоящият съдебен състав приема, че това представлява техническа грешка, допусната в наименованието на постановения акт от този съд, а не влияе върху неговата допустимост и съответно правилност.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

В установената съдебна практика се приема, че са у редени специални правила за вземането на решения на етажната собственост и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките. Решенията на етажната собственост се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни 4 собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.

Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал.2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40 ал.1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани.

Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.

Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок /в този смисъл № 654/01.10.2009г. по гр.д.№ 1506/2008г. на ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 39/19.02.2013 г. постановено по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I Г. О.;

Определение № 482/17.10.2017 г. по гр. д. № 11/2017 г. на ВКС, I Г. О., 5 определение №266 от 27.05.2019г. по гр. д. №4371/2018г. на ВКС, II Г. О./.

Изключение от така изложеното според съдебната практика е в случаите, когато 1) редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; 2) ОС на етажните собственици е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича или 3) липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС /определение №89 от 22.05.2017г. постановено по ч. гр. д. №1464/2017г. по описа на ВКС, I Г. О./. При тези хипотези се приема, че независимо, че не е предявен в срок иск по чл. 40 от ЗУЕС, може да бъде предявен иск за установяване на нищожност на решение на общото събрание на ЕС на посочените основания. Всъщност така посоченото изключение, потвърждава правилото изведено по-горе в мотивите, тъй като общото и в трите хипотези е, че няма валидно взето решение на общото събрание на ЕС, защото порокът е свързан с формирането на волята /първата и трета/ или предоставената компетентност на този орган, а не с процедурата по провеждане и приложимите материални норми, които следва да бъдат съобразени с оглед спецификата на решавания въпрос.