Определение № 2183 от 14.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2183 гр. София, 14.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20228002104473 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби вх. № 3378/11.04.2022г., подадена от Н. И. Д., Е. В. Д. и Р. Г. Д., чрез процесуалния им представител адвокат К. К., и вх.№ 3572/15.04.2022г., подадена от М. А. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. Л. Б. и В. Л. Л., чрез процесуалния им представител адвокат Г. Д., срещу въззивно решение № 56/24.02.2022г. по гр. д. № 454/2021 г. на Окръжен съд – Русе. В касационните жалби се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

М. А. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. Л. Б. и В. Л. Л. обжалват въззивното решение в частта, с която е постановено изнасяне на делбените имоти на публична продан. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът при извършване на делбата да се съобрази с изразената от съделителите воля за получаване в общ дял на имоти, или може да я игнорира; 2. когато в исковата молба ищците са поискали поставянето в общ дял на апартамент, а впоследствие не поддържат това искане, но дават съгласие за получаване на имоти в общ дял, като останалите съделители също са изразили обща воля за получаване на имоти в общ дял, може ли да се приеме, че е възможна подялбата чрез обособяването на два дяла, или непременно трябва да се обособят дялове за всеки съделител; 3. Може ли да бъде пречка за извършване на реална делба по реда на чл.353 ГПК обстоятелството, че делбените имоти са различни по вид, предназначение и стойност. Ако те са недостатъчни за всички съделители, но могат да бъдат поделени по групи, задължен ли е съдът да ги изнася на публична продан по реда на чл.348 ГПК. Какво е значението на волята 1 на страните в тези случаи - следва ли съдът да се съобрази с изразената воля, или не е длъжен. При противоречие между исканията на съделителите имат ли значение техните квоти в съсобствеността. Сочат се решения на ВКС с твърдение, че обжалваното им протворечи.

Касационната жалба на Н. И. Д., Е. В. Д. и Р. Г. Д. е срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която на Н. Д. и Е. Д. са присъдени 12 597, 47 лева – обезyетение за лишаване от ползване и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на Д. над сумата от 12 597, 47 лева до предявения размер от 85 493 лева.

В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се твърди противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси : 1.Допустими ли са предявени от съделителите искания, които намират процесуалната си уредба в чл.346 ГПК и имат ли за цел едновременно с прекратяването на съсобствеността да се ликвидират и облигационните отношения между съсобствениците, във връзка със съсобствените имоти; 2. Изисква ли законът писмено поискване/покана до съсобствениците, които са отдали под наем на трето лице съсобствения имот за заплащане на припадащите се на останалите съсобственици получени наеми, като условие за допустимост на направеното искане за сметки; 3. Налице ли е хипотеза на лично ползване на съсобствен имот по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, когато имотът се отдава под наем на трето лице от част от съсобствениците и останалите съсобственици претендират получаване на добиви и граждански плодове. Сочи се портиворечие с ТР№7/2012г., ОСГК на ВКС и решения на ВКС ; 5.Когато изводите на въззивния съд за правната квалификация на иска не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да упражни служебно начало с оглед обезпечаване правилното приложение на материалния закон като провери служебно/ноторно известни факти и разпределянето на доказателствената тежест, като укаже на страните необходимостта да анагжират доказателства. Сочи се противоречие с ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС. Твърди се очевидна неправилност на обжалваното решение – основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

Производството е по делба във фазата по извършване.

С обжалваното решение е отменено решение № 260031/2021 г. по гр. д. № 4873/2014 г. на Русенския районен съд в частта относно извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК и присъдените суми за уравнение на дяловете. Вместо това на публична продан са изнесени делбените недвижими имоти : 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], № 57, с площ 125,60 кв. м.; 2. Поземлен имот ***, с площ от 811 кв.м, ведно с построената в имота сграда ****, с предназначение: хангар, депо, гараж, на 1 етаж, със застроена площ 312 кв. м., находящ се в с Д., [община]; 3. Поземлен имот ***, с площ 1207 кв.м. -земеделска земя, 2 находяща се в [населено място]; 4. Поземлен имот *** по влязла в сила кадастрална карта, представляващ земеделска земя с площ от 6,475 дка, в [населено място], представляващ ПИ с №№ *, *, * и *от картата на възстановената собственост. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която М. Б., Д. Б., М. Т., Т. Т. и В. Л. са осъдени да заплатят на Е. Д. и Н. Д. сумата 12597,47 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 26.09.2017 г. до 07.12.2020 г., ведно със законната лихва от деня на предявяване на претенцията - 26.09.2017 г., до изплащане на задължението. Отменено е определение № 260643/24.03.2021 г. по гр. д. № 4873/2014 г. на Русенския районен съд и е постановено връщане на делото на Русенския районен съд за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са определени дължимите от съделителите държавни такси върху стойността на дяловете им от съсобствеността, както и в частта, с която е отхвърлен искът на Е. Д. и Н. Д. за сумата над 12597,47 лв. до предявения размер от 85493,00 лева обезщетение за лишаване от ползване за периода от август 2013 г. до юли 2017 г.

Потвърдено е решение № 260307/09.03.2021 г. по гр. д. № 4873/2014 г. на Русенския районен съд, постановено по чл. 250 ГПК.

Въззивният съд е посочил по въпроса за извършване на делбата, че неправилно първоинстанционният съд е възприел заявените от страните искания за поставяне в общ дял на части от делбените имоти и е извършил разпределение по реда на чл.353 ГПК. От заключението на комплексната техническа и оценителна експертиза е приел, че процесните имоти са неподеляеми с оглед определените с решението по допускане на делбата съделители и квоти. Възможно е поделянето само на имот ПИ с идентификатор ***, като с оглед на лицето му е невъзможно да бъде поделен на повече от две части, за да бъде спазено разположението на сградите спрямо съседните имоти, при спазване изискванията за лице към път, както и за оптимална застроена площ за складово-промишлен имот. Експертите са съставили 7 варианта за разпределяне на имотите, като в шест от тях имотите са обособени в по два дяла - съответно общ за ищците и общ за ответниците, а в 7-ия вариант са обособили 3 дяла – един за ответниците, един за ищците Н. и Е. Д. и един за ищцата Р.Д..

Въззивният съд е посочил, че в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съделителите следва да изразят становище за начина, по който да бъде извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на посочения от тях способ. Допустимо е да се предяви и претенция от няколко съделители за поставяне в общ дял в случаите, в които се иска делбата да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК, а имотите са по-малко на брой от съделителите. По отношение на имоти, които не са неподеляеми жилища, способът по чл.349, ал.4 ГПК не може да бъде приложен. От съществено значение е и основанието за възникване на съсобствеността, тъй като този способ е приложим само ако съсобствеността е възникнала от наследяване или имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, която вече е прекратена. Безспорно, съсобствеността в настоящия случай е смесена – от наследяване и обикновена съсобственост, и не попада в нито една от двете хипотези. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН делбата следва да се извърши чрез разпределение, така че всеки съделител да получи реален дял в натура. Следва да се спазва 3 обаче и общият принцип в ГПК за равнопоставеност между съделителите при разпределението по чл. 353 ГПК. Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти са големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в обособените обекти подобрения, реалното им ползване по аргумент от т. 5 от ППВС 7/73 г. При разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност на всеки съделител да се разпределят сходни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Възможно е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти и без прилагане на тези критерии, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, какъвто обаче настоящият случай не е. От данните по делото се установява, че ответниците са заявили искане имотите в [населено място] да им бъдат поставени в общ дял, което са поддържали и до приключване на производството пред въззивната инстанция. Липсва подобно съгласие от страна на ищците Д. по отношение на жилищния имот. Неправилно е прието от районния съд, че молбата на ищците от 14.12.2020 г. е заявление за обединяване на квотите им в общ дял. Такова е изразено единствено по отношение на ПИ с идентификатори *** и ****. По тези съображения неприложим е и вариант 1 от приетата във въззивната инстанция експертиза, както настояват ответниците.

Неприложим е и вариант 7, по който според ищците следва да се извърши делбата, доколкото липсва съгласие от страна на всички ответници да им бъде поставен в общ дял жилищният имот. Аналогично е и положението с вариант 2, посочен в писмените бележки на ищците. При това положение, след като допуснатите до делба имоти се различават съществено както по вид, така и по стойност и предназначение, броят им е по-малък от броя на съделителите, чиито части в съсобствеността са различни, поради което не могат да се обособят равностойни дялове и между страните съществува спор относно обособяването на имотите в самостоятелни дялове, делбата следва да се извърши по способа, предвиден в чл.

348 ГПК.

Относно претенциите по сметките въззивният съд е посочил, че във фазата по допускане на делбата е заявено от тримата ищци устно искане на основание чл. 344, ал. 2 ГПК - съдът да се произнесе за уреждане отношенията между съделителите във връзка с ползването на имотите до окончателното извършване на делбата или да постанови какви суми съделителите, които ползват имотите, следва да платят на неползващите съделители.

Отделно от това устно е заявено, че имат и иск за уреждане на сметките във връзка с ползването на имота от м. август на 2013 г. до настоящия момент. Първоинстанционният съд е дал подробни указания на ищците, които е следвало да изпълнят до следващото съдебно заседание. От ищците Н. и Е. Д. са подадени 2 писмени молби, а от ищцата Р. Д. не е постъпила молба. В първото по делото заседание след допускане на делбата с протоколно определение на съда са приети за съвместно разглеждане претенциите на Н. и Е.

Д., обективирани в писмените им молби от 26.09.2017 г., за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти за периода м. август 2013 г. – м. юли 2017 г. в общ размер на 85 493 лв., както и от 26.09.2017 г. до извършване на делбата. От всички уточнения следва, че исканията на ищците са две: 1.За постановяване на привременни мерки 4