Определение № 299 от 16.07.2020, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 721/2020
- Вид
- Определение № 299
- Подписан
- 16.07.2020
- Състав
- Вера Цветкова, Петър Гунчев, Маргаритка Шербанова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 299
15.07.2020 г.
Апелативен съд - София
Град
4-ти наказателен
На 13.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Вера Цветкова
Маргаритка Н. Шербанова
Петър И. Гунчев като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20201000600721 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 от НПК.
С определение №2245 от 01.07.2020г. по НЧД №1948/2020г., Софийски градски съд, наказателно отделение, 3-ти състав е оставил без уважение молбата на осъдения В. Д. М. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното общо наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода, определено му по чнд №7880/2019г. по описа на СРС, с остатък от 3 /три/ месеца и 7 дни.
Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от осъденият В. М. чрез служебния му защитник адв.В.. В нея се посочва, че са били изтъкнати чисто човешки проблеми и притеснения, които не могат да бъдат решени от затвора. Изтъква, че с отношението си към околните, с действията си и постоянната работа като хигиенист, доказвал ежедневно, че е настъпила промяна в поведението му в положителна посока. Поради това се прави извод, че не е нужно да търпи наложеното наказание изцяло и желае съдът да постанови условно предсрочно освобождаване. Осъденият М. подчертава, че от 2014г. по отношение на него няма образувани наказателни преписки, което говори за категоричното му решение да престане с нарушаването на законите в страната. Изразява съжаление за деянията си в миналото, а и не е наказван по време на престоя си в СЦЗ и ЗО“Кремиковци“. Твърди, че е работил повече, отколкото е била написано в служебната бележка. Моли да бъде уважена жалбата и съдът да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:
С определение №2245 от 01.07.2020г. по НЧД №1948/2020г., Софийски градски съд, наказателно отделение, 3-ти състав е оставил без уважение молбата на осъдения В. Д. М. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното общо наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода, определено му по чнд №7880/2019г. по описа на СРС, с остатък от 3 /три/ месеца и 7 дни. Най-напред съдът установил, че по отношение на осъденото лице В. М. е било определено по реда на чл.25 вр.чл.24 от НК общо наказание по няколко присъди, като е постъпил в затвора за изтърпяване на наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода за престъпления по чл.198 и чл.144 ал.3 от НК на 11.03.2020г. Налице е първата предпоставка, визирана в чл.70 от НК.
Контролната съдебна инстанция споделя направения от първия съд извод, че не е налице втората предпоставка изискуема от закона – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. До момента на превеждането му в затвора, М. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в размер на 2г. и 6 месеца, а това означава, че през периода на това задържане, с лицето не е била извършвана превъзпитателна работа и за поправянето му се работи само от няколко месеца. Отчетено е било, че по време на краткия му престой в затвора, М. не е бил наказван или награждаван. В приложеният по делото доклад във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване е отразено, че рискът от рецидив по отношение на осъдения е висок – 85 точки и е непроменен от постъпването му в затвора.
Рискът от вреди за обществото също е висок. От изготвените доклади се установява, че при М. са налице дефицитни зони по много направления, а именно настоящото правонарушение, с утвърден модел на користно насилствен извършител, с криминално минало /осъждан 16 пъти/, не приема отговорността за деянието, не разбира мотивите за криминалното си поведение, не приема присъдата за справедлива и не разпознава факторите, които са довели до извършване на правонарушението и поради това липсва способност за разрешаването им, не зачита и не признава правата на другите.
Следва да се има предвид, както е обърнал внимание и решаващият съд, че по отношение на М. е прилаган института на условно предсрочно освобождаване във връзка с друга търпяна присъда, като след постановено такова освобождаване с 6 месечен изпитателен срок, той е продължил да извършва нови престъпления, за които в момента търпи настоящето наказание. Правилен е изводът на първия съд, че на осъденото лице е давана възможност за поправяне и превъзпитание, но не е получен очаквания резултат. По делото липсват доказателства за промяна на отношението на М. към извършеното от него. В доклада изготвен от администрацията е посочено, че целите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени и с лишеният от свобода следва да бъде продължена поправителната работа. Не може да бъде споделено твърдението на осъденото лице, че администрацията на затвора формално е изготвило своя доклад, тъй като това се опровергава от приложените документи в затворническото му досие, от което се вижда сериозна, задълбочена и отговорна работа с лишения от свобода за постигане целите на наложените наказания.
При така установените факти и от контролната съдебна инстанция, безспорно се достига до извод, че не е налице втората изискуема предпоставка в закона за постановяване на условно предсрочно освобождаване – осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. Първостепенният съд е анализирал данните за В. М. и е достигнал до извод, че не са предоставени доказателства за поправянето му. Въззивната съдебна инстанция споделя крайният извод на решаващия съд, като изложи и своите съображения за това.
Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.
Въззивната съдебна инстанция напълно споделя становището на първия съд и намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2245 от 01.07.2020г. по НЧД №1948/2020г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 3-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на осъдения В. Д. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното общо наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода, определено му по чнд №7880/2019г. по описа на СРС, с остатък от 3 /три/ месеца и 7 дни. Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________