Решение № 138 от 03.10.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Търговище, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ

Членове:

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря МАРИЯ М. ИВАНОВА в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243500600270 по описа за 2024 година Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.С. А. от ТАК, в качеството на защитник на подсъдимия И. Ф. М. от гр. Търговище, срещу присъда № 15/25.06.2021 г. постановена по нохд № 297/2020 г. по описа на РС Омуртаг, с която подс.М. е бил признат за виновен за това, че „на 13.05.2020 г., в с. К., община А., пред къща на ул.“Христо Ботев“ № 6 и в сградата на кметството извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправил обиди и закани към Б. Х. и Н. Е., заявил, че не го е страх, направил опит да влезе в двора на къщата на Х. и Е. с автомобила си, след което в присъствие на трима полицейски служители в кметството на с.К., общ. А., продължил да отправя обиди и закани към Х. и му нанесъл два удара с юмрук в лицето, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост“ – престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, вр. с ал.1 от НК , за което при условията на чл.54 от НК му било наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, ефективното изтърпяване на което е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият е бил оправдан в частта на обвинението, касаеща заявеното от него, че „не го е страх от полиция и прокуратура, защото той е законът“.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия Б. Х. сумата 1200 лв., а на пострадалата Н. Е. сумата 500 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението, ведно 1 със законната лихва от деня на извършване на деянието - 13.05.2020 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявените от двамата граждански искове до пълния им размер от 5000 лв., съответно 4000 лв., като неоснователни. Предвид изхода на делото, съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените от пострадалите разноски в размер на сумата 112.50 лв. за всеки от тях, както и да заплати по сметка та РСО сумата 100 лв. представляваща д.т. /2х50.00 лв./ върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия, който чрез защитника си адв. Ст. А. от ТАК е подал жалба в законоустановения срок. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че фактическите положения по делото са неправилно установени и не е разкрита обективната истина, каквото е изискването на закона. Сочи се, че погрешните логически съждения на съда, извлечени от неправилно възприетата фактическа обстановка, са довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Моли въззивният съд, след като обсъди детайлно всеки един факт, който е доказан в хода на съдебното ,следствие, а не само тези, които са в ущърб на подсъдимия, да постанови оправдателна присъда. В условията на алтернативност моли съдът да измени присъдата, като преквалифицира деянието по чл.325, ал.1 от НК и определи наказание за него при условията на чл.55 от НК. В заключение посочва, че след запознаване с мотивите ще се изложат допълнителни доводи, но в срока по чл.320, ал.4 от НПК не са постъпили допълнителни съображения към жалбата.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло лично от подсъдимия и от адв.А., който доразвива доводите си относно допуснатите процесуални нарушения свързани с начина, по който е възприета фактическата обстановка, акцентира върху съществуващите влошени отношения между подсъдимия и пострадалите, респ. върху причината за възникналия пореден конфликт. Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника му позиция, като в последната си дума сочи, че не е виновен.

Гражданските ищци и частни обвинители Б.Х. и Н.М., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от повереника си адв.В.А. от ТАК, която заявява, че обвинението е доказано по необходими за това несъмнен начин от събраните в първата инстанция доказателства. Пледира за потвърждаване на присъдата и уваженият с нея размер на гражданските искове.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира жалбата за неоснователна, като поддържа, че първостепенният съд подробно и аргументирано е обсъдил цялата относима доказателствена съвкупност и е постановил осъдителна присъда, който е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде изцяло потвърдена.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкупност, след преценка на съображенията и доводите, изложени от подсъдимия и неговия защитник, повереника на гражданските ищци, представителя на ТОП, както и след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, установи следното:

2

Съдът намира подадената срещу присъдата въззивна жалба за допустима, но по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Фактическата обстановка е напълно изяснена от районният съд, който в съответствие с процесуалния ред е събрал необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното решаване на делото.

Доказателственият материал по делото е анализиран от РС Омуртаг задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. С него се изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От събрания доказателствен материал първостепенният съд е установил следната фактическа обстановка, която въззивния съд изцяло споделя:

Подсъдимият и въззивник в настоящото производство И. Ф. М. живеел в собствен имот в с.К., общ.А.. Съседен на този имот бил имот, собственост на пострадалите Б. Х. и неговата майка Н. М.. Между собствениците на двата често възниквали конфликти, провокирани от спорове за границите на имотите, но и за това, че подсъдимият и семейството му отглеждали животни - крави, които преминавали ежедневно пред дома на двамата пострадали и замърсявали пространството пред него с изпражнения. В съседство с имота на пострадалите живеела и св.Б. Х..

На 13.05.2020 г. сутринта, св.М. М.а съпруга на подсъдимия, извела кравите, за да ги предаде на пастира, но видяла, че малки телета са останали и се върнала за тях. В момента, когато преминавала с телетата пред дома на двамата пострадали Х. и М., Х. бил отвън и метял с метла изпражнения от животните, при което измел част от тях върху св. М.а. Св.М.а незабавно позвънила и съобщила за станалото на съпруга си, който към него момент бил в гр. Търговище. Веднага потеглил към с. К., като след около половин час пристигнал в селото с управлявания от него автомобил. Движел се с висока скорост и спрял рязко пред дома на пострадалите. Двамата още били в двора на къщата, като виждайки пристигането на подсъдимия, пострадалата М. успяла да заключи входната врата. Подсъдимият слязъл от автомобила си, започнал да вика и крещи на двамата свидетели да излязат; да ги псува; да отправя закани към тях, че ще ги избие и опожари; крещял, че не го е страх и отправил обиди към пострадалия Х.; започнал да блъска по задната врата на двора, но не успял да влезе. Качил се отново в автомобила си и започнал да обикаля с него около оградата на имота, опитвайки се и да влезе вътре, но отново не успял. След това слязъл от автомобила, обикалял около мрежата и се опитал да я прескочи, но не успял, като през цялото време псувал и отправял заплахи и обиди към двамата пострадали. След това подс.М. отишъл до дома си, но малко по-късно отново се върнал и започнал да вика и отправя обиди и заплахи към свидетелите Х. и М.. След това се качил в автомобила си и си тръгнал. Цялата ситуация била пряко наблюдавана от двамата пострадали, които се заключили вътре в помещенията. Св.Х. подал сигнал за случващото се на единния телефон за спешни повиквания 112.

Отделно от тях двамата, пряк свидетел на случилите се събития била и св. Б. Х., която към момента на първото идване на подсъдимия се прибирала от обора към къщата си; видяла спирането на автомобила; чула отправените от 3 него закани и обиди към двамата пострадали; уплашила се и влязла в дома си, откъдето видяла последвалите опити на подсъдимия да влезе в двора им; продължавала да чува заканите и обидите отправяни от него; видяла го да си тръгва и после да се връща, продължавайки да вика и крещи и да псува.

Притеснена от действията му, св.Б. Х. се обадила на кметския наместник на с.К. - св.В.Ю., като й казала – „…ще стане нещо тук, обадете се където трябва…“ /показания в с.з., л.42/. Междувременно във връзка с подадения на тел.112 сигнал от пострадалата, в с.К. били изпратени трима полицейски служители - свидетелите И.И., Б.И. и Б.Г.. Тримата отишли до дома на пострадалите, които им разказали какво се е случило. Полицейските служители потърсили и подсъдимия, но не го намерили в дома му. След това полицаите, заедно с пострадалия Б. Х. отишли до сграда, в която се помещавал кметския наместник на селото, за да снемат писмени обяснения. Сградата била отворена, но кабинетът на кметския наместник бил заключен, поради което полицаите изпратили св.Б. Х. да извика св. В.Ю.. Докато тримата полицаи изчаквали в една от стаите на сградата, там пристигнал подсъдимия, който започнал да пита „къде е моята любов?“ /показания на св.Б.Г. в с.з, л.44/. В това време и св.Б. Х. се върнал в сградата. След като подсъдимият го видял, в присъствието на свидетелите И.И., Б.И. и Б.Г., преди същите да успеят да реагират, го ударил два пъти с юмрук по лицето. Тримата полицаи веднага се намесили, поставили белезници на подсъдимия и го задържали по реда на ЗМВР. След това в сградата пристигнала и св. В.Ю.. За извършените от подсъдимия действия, на 17.06.2020 г. било образувано ДП.

Първостепенният съд е приел за доказана по безспорен начин описаната по-горе фактическа обстановка, която е била установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, отчасти от обясненията на подсъдимия и от надлежно приобщените писмени доказателства. Преди да анализира обясненията на подсъдимия, правилно съдът е отбелязал, че обясненията на подсъдимия са освен доказателствено средство и средство за защита, и следва да бъдат съпоставени с останалите събрани по делото доказателства. Правилно е била дадена вярна на обясненията на подсъдимия в частта, в която е посочил повода, поради който е отишъл да дома на пострадалите и той е, че св.Б. Х. е измел част от животинските изпражнения на улицата върху съпругата му. По същият начин, в основата на присъдата са поставени и неговите обяснения в частта, в която е признал, че е отишъл пред дома на св.Б. Х.; псувал го е; в сградата, в която се помещава кметския наместник на с.К., общ. А. му е ударил шамар в присъствието на тримата полицаи – в тези части обясненията се подкрепят по категоричен начин от събраните по делото доказателства. В останалата им част обаче – в която подс.

М. твърди, че не е правил опити да влезе в имота на пострадалите; че не е блъскал входната врата на имота им и че не е заявявал, че не го е страх, правилно РСО не им е дал вяра. В тази част обясненията му очевидно са възприети от съда само като защитна версия /позиция/, която подсъдимия може да реализира от избран от него начин /в т.см.р.№ 478/04.11.2008 г. на ВКС по н.д.№ 514/2008 г. І н.о./ и правилно не са били поставени в основата на присъдата. Макар и да не е посочил изрично, РСО е приел, че в тази им част 4 обясненията на подсъдимия са опровергани категорично от показанията на пострадалите /при първия случай/, респ. от полицейските служители /при втория случай, в т.ч. приобщените по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК показания на свидетелите И. и Г. от ДП/. От показанията на изслушаните по делото свидетели, съдът не е дал вяра единствено на показанията на св.М.а в частта, в която същата е заявила, че не е чула съпруга й да отправя закани към двамата пострадали, а всъщност причината да отиде в дома им е само да ги попита какъв е проблема. В тази част показанията на св.