Определение № 10356 от 07.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10356 гр. С., 07.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110139030 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И. К. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес общ. С., гр. С., ул. (АДРЕС) чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., ж.к. „Манастирски лИ.ди“, бл. 112, вх. „А“, ет. 2, офис 11, представлявано от Д. М. М. Управител против „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Лозенец“ ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 представлявано от Здравко Стаменов Райчев.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като предвидения от закона срок последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва част от исковите претенции по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 26.03.2021 г. И. К. Д. е сключил договор за паричен заем № 9870238033 с „ВИВУС.БГ" ЕООД /с предишна фирма 4Финанс/. Като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 200 лева, при погасяване в срок до 31.03.2021г.

В посочения договор кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49.2%, лихвен процент за кредита в размер на 40.15%, сума на лихвата за срока на договора 1.10 лв. В 1 договора е записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 30.93 лв. такса за бързо разглеждане.

На 26.03.2021 г. между страните е сключен анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 100 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 46.40 лв.

На 26.03.2021 г. между страните отново е сключен анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 200 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 76.15 лв.

На 27.03.2021 г. между страните е сключен трети анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 50 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 83.10 лв.

Ищецът е погасил сумата по договора, като за срока на договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за експресно разглеждане, а именно: 636.05 лв.

Твърди се, че с оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Твърди се, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на ДиректИ. 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.

Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща 'търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.

Ищецът счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че същият се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в Договор за паричен заем № 9870238033/26.3.2021 година, сключен между ищеца и ответника „ВИВУС.БГ" ЕООД, с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.

С., р-н „Лозенец" ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 представлявано от Здравко Стаменов Райчев, като нищожна на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.

Иска се още с решението да се осъди ответника„ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Лозенец“ ул. Д. Хаджикоцев № 52-54 представлявано от Здравко Стаменов Райчев на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ищеца И. К. Д. с ЕГН **********, сумата в размер на 83.10 лв., представляваща недължимо 2 платени суми по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба - -13.7.2023 година до окончателното й изплащане Прави се искане възнаграждение. за присъждане на разноски, включително и адвокатско

С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на договора за кредит и клаузите към него като неоснователна и недоказана.

Твърди се, че неоснователно и лишено от обективни аргументи е твърдението на ищецът, че Договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и че всички параметри по процесния договор за кредит са били изначално известни на кредитополучателя.

Твърди се, че от Общите условия към Договора става ясно, че в ГПР са включени лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, известни на Кредитора и дължими от кредитополучателя, но не са включени разходите, които Кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на Кредитополучателя по негово искане. Специалните условия недвусмислено посочват кои са елементите, формиращи ГПР, откъдето и кредитополучателят е имал възможността да направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи Договора при така предвидените условия или не.

Иска се съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца И. К. Д. искове като неоснователни и недоказани.

Иска се присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно, кумулативно съединяване следните искови претенции:

- за прогласяване на нищожност на клауза от процесния договор – с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.22 от Закона за потребителския кредит;

- осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такИ. няма;

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – такИ. няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца

Ищецът следва да установи, че е върнал заемната сума в цялост и на падежа.

Ищецът следва да докаже плащането на сумата от 83.10 лв. относно експресното разглеждане от ответника, с оглед на иска му да се възстанови тази сума като недължимо платена по процесния договор за кредит.

3

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такИ. и изискване на цялата преписка по Договор за паричен заем № 9870238033/26.03.2021 г., включително да предостави, разписки от счетоводството за получени суми, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредит, както и приложимите към Общи условия – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

По доказателственото искане на ищеца за допускане и назначаване на съдебноикономическа експертиза – съдът приема това искане за относимо и следва да го уважи.

По доказателственото искане да бъде издадено съдебно удостоверение което да послужи пред БНБ с адрес: гр. С., ул. „Славянска" 6, на база на което да бъде предоставена информация относно всички сключени договори за потребителски кредити между И. К. Д. с ЕГН ********** и „ВИВУС.БГ" ЕООД, с ЕИК: 202393458 - съдът приема това искане за нерелевантно и неотносимо.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на съдебно икономическа експертиза – съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 от ГПК ответната страна да представи не покъсно от първото по делото съдебно заседание цялата преписка по Договор за паричен заем № 9870238033/26.03.2021 г., включително да предостави, разписки от счетоводството за получени суми, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредит, както и приложимите към Общи условия, като указва, че неизпълнението на това задължение съдът ще съобразява съгласно чл.161 от ГПК.

Отхвърля като неотносимо искането да бъде издадено съдебно удостоверение което да послужи пред БНБ с адрес: гр. С., ул. „Славянска“ 6, на база на което да бъде предоставена информация относно всички сключени договори за потребителски кредити между И. К. Д. с ЕГН ********** и „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл. 159, ал. 1 от ГПК.

Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, 4 които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаn о Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero ( С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M.

Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния характер на договорните клаузи по неравноправността на клаузите на процесния потребителски кредит и приложимите към същия Общи условия – съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.