Определение № 105 от 12.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. София, 12.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20258002101088 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Център за градска мобилност“ ЕАД, [населено място], чрез адвокат М. Г., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №260579/15.11.2024г. по в.гр.д. №822/2021г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, постановено при нарушение на процесуалния закон.

Насрещната страна В. С. Г., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат А.

Л., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените въпроси са некоректно зададени, нямат точна и ясна формулировка и по нито един от тях не е посочена съдебна практика, относима към предмета на разглеждане. Твърди още, че въпросите не са от значение за точното решаване на делото и не е налице очевидна неправилност на решението. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Районен съд – София, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на В. С. Г., извършено със Заповед № РД № 15 – ЗП – 03/14.03.2018 г. на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД – [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и 1 прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; В. С.

Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „контрольор, автомобилен транспорт“, сектор „Платено паркиране“, отдел „Паркиране“, дирекция „Паркиране и мобилност“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и „Център за градска мобилност“ ЕАД – [населено място] е осъдено да му заплати сумата от 12 102, 56 лева, представляваща обезщетение за период от шест месеца, считано от 16.03.2018 г. до 16.09.2018 г., през който е останал без работа поради незаконното уволнение, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени (включително чрез препращане по реда на чл. 272 от ГПК) следните обстоятелства:

Страните са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 01.08.2012г., като В. Г. заемал длъжността „контрольор, автомобилен транспорт“, „сектор „Платено паркиране“, отдел „Паркиране“, Дирекция „Паркиране и мобилност“ при ответното дружество. Със Заповед № РД № 15 – ЗП – 03/14.03.2018 г. на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД – [населено място] на същия било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.188, т.3 вр. чл.190, ал.1, т.1 и т.7 вр. чл.187, ал.1, т.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ било прекратено трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта (16.03.2018г.).

Дисциплинарното наказание било наложено за системни нарушения на трудовата дисциплина, както следва: 1/ преждевременно приключване на работа на 25.09.2017 г., без информация за проблем до ръководството или такава за проблем с устройството, за времето между 10:07 ч. до 15:07 ч., през което устройството не било ползвано. В заповедта било посочено, че на посочения ден служителят бил определен да работи по график І - ва смяна от 07:00 ч. до 15:30 ч. по участък в зоната за почасово паркиране от [улица], между [улица]и [улица], и [улица]между [улица]и [улица]. Последна проверка на PDA устройството била извършена в 15:17 ч. 2/ приключване на работния ден по-рано от предвиденото на 26.09.2017 г., самоволно напускане участъка на дежурството; изключване на електронното устройство и неизползването му в периода от 08:00 ч. до 13:37 ч., в конкретни времеви интервали. По отношение на това нарушение съдът констатирал, че според заповедта на 26.09.2017 г. служителят бил определен да работи по график І - ва смяна от 07:00 ч. до 15:30 ч. по участък в зоната за почасово паркиране по маршрути № 33 и № 40 (с конкретно посочени улици); първата проверка с PDA устройството била извършена в 8:32 ч., което обосновало извод за 32 минутно закъснение за започване на работа. Последната проверка с устройството била извършена в 13:37 ч., при край на работната смяна в 13:37 ч.; 3/ неспазване на работното време на 27.09.2017 г., тъй като първата проверка с PDA устройството била извършена в 09:18 ч. (един час, по-късно от началото на работния ден (08:00 ч.); неизползване на PDA устройството в различни времеви интервали до 13:55 ч., както и последна проверка в 13:59 ч.; за времето от 10:18 ч. до 12:20 ч. служителят престоявал на едно място със седем извършени проверки на автомобили. В заповедта било отразено още, че на посочената дата служителят бил определен да работи по график по маршрути № 69 и № 73; 4/ на 28.09.2017 г. служителят извършил първата проверка в 08:14 2 ч., а последната в 13:41ч.; приключил работа по-рано от определения край на работното време, без да уведоми за това; в периода от 09:42 ч. до 15:30 ч. имало интервали, в които служителят не ползвал PDA устройството. На този ден същият бил определен да работи по график по маршрути № 37 и № 116; 5/ на 29.09.2017 г. служителят извършил последната проверка с PDA устройството в 13:30 ч. и напуснал преждевременно работа; в интервала от 08:30 ч. до 13:30 ч. служителят не изпълнявал трудовите си задължения, тъй като не използвал PDA устройството. На този ден по график същият следвало да работи І - ва смяна по маршрут № 71.

Съдът констатирал, че заповедта съдържа данните на GPS – системата относно времевите интервали на посочените дати, през които служителят не се намирал в определената му за работа зона и не извършвал обработка и проверки за редовност на паркирането в зоната, както и докладите въз основа на които същата е изготвена. Посочил, че обстоятелствата описани в същата, работодателят обосновал с представените по делото неподписани справки от електронната система на дружеството и справки за извършени проверки от електронното устройство PDA на ищеца по часове, маршрут, улици, както и резултатите от извършените проверки. Констатирал, че тези данни били възпроизведени в съставените за нарушенията доклади и становище.

Съдът приел, съобразно издадената от работодателя Заповед № РД-09-16/ 11/ 31.08.2015 г., че за заеманата от ищеца длъжност бил определен трисменен режим на работа по график: първа смяна от 07.30 ч. до 16.00 часа; втора смяна от 11.00 ч. до 19.30 ч., и трета смяна от 11.30 ч. до 20.00ч. По време на работа били предвидени: една 30 минутна почивка за хранене, която следвало да се ползва без прекъсване на работния режим от 12.00 ч. до 14.00 ч., както и две плаващи физиологични почивки за двигателна активност по 15 минути.

Приел, че ищецът бил запознат с посочената заповед; длъжностната характеристика и Инструкцията за работа на служителите на длъжността "контрольор автомобилен транспорт" в сектор "Платено паркиране", отдел "Паркиране", на Дирекция "Паркиране и мобилност", по участъците от зоните с режим на почасово платено паркиране "Синя зона" и "Зелена зона", утвърдена от Изпълнителния директор на ответното дружество. В същите били разписани конкретните задължения, редът и начинът за упражняване контрол на редовността на паркираните автомобили в "Синя зона" и "Зелена зона", както и работата с PDA устройствата, с които се извършвал контролът.

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, които ценил по реда на чл.172 от ГПК. От същите приел за установено, че в годината на нарушенията дружеството работодател имало технически проблеми в електронната система и при използване на PDA - устройствата, свързани с мобилната връзка, копчетата за включване, батериите, връзката със сървъра, в следствие на които устройствата не можели да осъществяват връзка, възниквали неточности в джи пи ес вградения модул, неточности с позиционирането и картата. Получавали се още сривове в системата или в мобилните оператори с продължителност от няколко минути до часове, през които обективно не можело да бъдат извършвани проверки. Съдът установил, че служител на работодателя (свид. К. – ръководител на отдел „Паркиране“ при ответното дружество) бил уведомяван за забавянето 3 в работата на системата, след което се свързвал с фирмата по поддръжка и проблемите се оправяли. При констатирани проблеми с устройствата, те незабавно били изпращани за ремонт, давали се батерии или се предприемали действия по отстраняване на техническите проблеми. Съдът посочил, че според свидетеля К. данните в системата били достоверни, като отклоненията от работното време, маршрутите и липсата на проверки в продължителен период можело и били регистрирани. Според него проверката на района била моментна снимка, която не доказвала изпълнение на трудовите задължения. Отбелязал още, че според свидетелката К. (служител на дружеството) сривовете в системата, независимо от продължителността им, водели до спиране на работата за всички.

Въз снова на изложеното, въззивният съд направил извод, че неизползването на PDA – устройството през посочените в заповедта периоди от време можело да е резултат, както на причини от субективно естество, така и на обективни причини (възниквалите технически проблеми при изпълнение на ежедневните трудови задължения за длъжността "контрольор, автомобилен транспорт"). Приел, че установеният факт на съществували множество проблеми в електронната система на ответното дружество в процесния период, не позволява да бъде направен еднозначен и обоснован извод, че неизползването на PDA – устройството от ищеца през посочените в заповедта периоди от време (от няколко минути до няколко часа) е резултат единствено на недобросъвестното му поведение, представляващо закъснение за работа, преждевременно приключване на работното време или неговото неуплътняване.

Заключил, че по делото не е установено виновното неизпълнение на трудовите задължения на В. С. Г., които не се изчерпвали само с използването на това устройство, а включвали и множество други задължения, посочени в длъжностната му характеристика, като: продажба на талони за почасово паркиране; отчитане на парични средства от продажбата на талони; поддържане на връзка с екип „скоби“; информиране за възникнали промени и проблеми на ръководителите на синята и зелената зона; предоставяне по учтив начин на информация за реда на паркирането и др.

Въззивният съд приел още, че представените неподписани справки от електронната система на дружеството и справки за извършени проверки от електронното устройство PDA, представляват частни документи, съдържащи изгодни за издателя факти, поради което направил извод, че същите не са достатъчни за установяване на отразените в тях факти, а достоверността им е силно разколебана от свидетелските показания.

В заключение съдът направил извод, че дори да се приеме, че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина (посочени в процесната заповед), то пропуските в работата му не могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Посочил, че съгласно правилото на чл.189, ал.1 КТ задължение на субекта на дисциплинарна власт е при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Приел, че в конкретния случай, дори да се приеме, че ищецът Г. е имал укоримо поведение и е извършил нарушения на трудовата дисциплина, то същите не могат да бъдат квалифицирани като нарушения на трудовата дисциплина от категорията на визираните в чл.190, ал.1, т.1, т.3 и т.7 КТ, респ. да обосноват налагането на най-тежкото 4 дисциплинарно наказание „уволнение“. Направил извод, че наложеното от работодателя наказание не съответства на тежестта на извършените от ищеца нарушения, обстоятелствата, при които са били осъществени, както и на поведението на работника (служителя), поради което на ищеца било наложено наказание, несъответстващо по тежест на евентуално извършените от него нарушения на трудовата дисциплина.