Решение № 689 от 09.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Пловдив, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радостина Анг. Стефанова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20215300501941 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК и чл.240 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от А.-М.А. Р., ЕГН- **********, гр.

Пловдив, ул. ***, против Решение № 582/17.05.2021г., постановено по гр.д.№ 1691/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с., с което е признато за установено, че със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 262097/ 03.12.2020 г., по ч. гр. Д. № 16089/ 2020 г. на ПдРС, V гр. с., по отношение на нея, че дължи на Р.Р. Г.-Ч., ЕГН- **********, сумата в размер на 20 000 лв.главница, представляваща предоставена в заем сума по Договор от 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на заявлението в съда- 02.12.2020 г., до окончателното й плащане; както и е осъдена да й заплати разноските в заповедното производство в размер на 400 лв.- за държавна такса и на 850 лв. - за адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото дело в размер на 400 лв. - за държавна такса, сумата о т 5 лв.- за издаване на съдебно удостоверение и сумата от 850 лева- за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло 1 предявените искове.

Въззиваемата страна Р.Р. Г.-Ч., ЕГН- **********, със съдебен адрес- град П., ул. *** чрез адв. Ц.Ч., депозира писмен отговор, с който оспорва подадената жалба като изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд - Пловдив от Р.Р. Г.-Ч. против А.-М.А. Р. е заведена искова молба по чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК и чл.240 от ЗЗД, с която посочва, че с Договор от 30.11.2016 г. ищецът предоставил на ответника в заем сумата от 20 000 лв., без лихва, която била преведена по банков път с основание за превода „срочен безлихвен заем“. По устна уговорка сумата следвало да се върне до края на м. март 2017 г., но след падежа липсвало изпълнение, в която връзка била изпратена и покана за плащане, като ответницата отказала да приеме документите. За събиране на сумата се образувало ч. гр. д. № 16089/ 2020 г. на ПдРС, V гр. с., но срещу издадената заповед длъжникът възразил и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Направено е искане за признаване съществуването на вземането по заповедта и присъждане на разноските в процеса.

Към исковата молба прилага заверено копие от Извлечение от сметката на Г.-Ч. в „Банка ДСК“ АД за 30.11.2016г. с основание за превод на сумата 20 000 лв. - срочен безлихвен заем.

Ответницата А.-М.А. Р. депозира в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който не отрича получаването по банков път на сумата от 20 000 лв., но оспорва наличието на заемно правоотношение. Оспорва също така и основанието за извършване на превода, тъй като платежното нареждане се съставяло от платеца и това представлявал частен писмен документ.

Възразява, че не била запозната с изпратена й покана от ищцата, с която тя нямала никакви отношения, поради което и отказала да получи документите.

Преведената сума била предадена на бащата на ответницата, който й казал, че ще има такъв превод по нейна сметка, но предназначен за него. Направено е искане за отхвърляне на иска. Претендирани са разноски.

2

В хода на производството са приети допуснатите за събиране писмени доказателства – Удостоверение, изд. на 17.03.2017г. от „Банка ДСК“ АД в уверение на това, че по разплащателната сметка с титуляр А.-М.А. Р. са постъпили средства в размер на 20 000 лв. от сметка с титуляр Р.Р. Г.-Ч. и основание за превод: срочен безлихвен заем. В удостоверението е записано също така, че средствата са изтеглени на каса от А.-М.А. Р. на 01.12.2016г. в размер на 15 650 лв., на 02.12.2016г. в размер на 2 000лв., а останалите средства са изтеглени от банкомат.

Приложена е и Покана, отправена от Р.Р. Г.-Ч. до А.-М.А. Р. за възстановяване на заем в размер на 20 000 лв., като същата е била върната с отбелязване от куриера на „Еконт“, че на 28.10.2020г. адресатът е отказал да получи пратката.

Представена е от Р.Р. Г.-Ч. и годишна данъчна декларация за 2016 г., в която е отразена сумата 20 000 лв. - предоставен заем на ответницата А.М.А. Р..

Приложен е и Договор за временна финансова помощ от

11.12.2017 г., сключен между „Романтика Пловдив“ ЕООД /със законен представител- сестрата на ответницата/ и Бачковската света обител, на последната е предадена в заем сумата от 30 000 лв., със срок за връщане датата 31.01.2018 г. Представени са и 4 бр. РКО, издадени за периода 11.12.14.12.2017 г. от дружеството в полза на манастира, всеки за сумата от по 7 500 лева, по повод Договора за финансова помощ между страните.

В хода на делото са разпитани св. И.Т.Ч. /съпруг на ищцата/ и св.А.Р. /баща на ответницата/.

Районният съд, с решението си по делото е уважил изцяло предявения иск.

С въззивната жалба на А.-М.А. Р. се правят оплаквания срещу направените правни изводи с решението, като счита същите за неправилни.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в 3 тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Основните възражения на жалбоподателката се състоят в това, че изобщо не е имало уговорка между страните за сключване на такъв договор за заем, както и че няма задължение, нито срок за връщане на процесната сума.

Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.

Съгл. разпоредбата на чл.240 от ЗЗД - С договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Както е известно, характерните белези на договора за заем, от правно естество, са че той е консенсуален, неформален, едностранен, реален договор и безвъзмезден /ако не е уговорено противното изрично/. Договорът се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. От момента на получаването за заемателя възниква задължението да върне сумата в определения срок, а когато такъв не е уговорен – в течение на един месец от поканата /чл.240, ал.4 ЗЗД/. В конкретния случай по делото, няма спор, че ответницата фактически е получила сумата в размер на 20 000 лв., като в банковия документ е записано и основанието за превода – срочен безлихвен заем. С получаването на тази сума и на посоченото изрично основание за лицето – получател Р. се поражда задължението да върне сумата в същия размер. В тази връзка, ирелевантни са обстоятелствата за фактическия състав на договора за заем, по-конкретно дали ответницата лично е задържала сумата за себе си или я е предала след това на трето лице за правоотношението. По отношение на срока, след като не е уговорена конкретна дата за връщане на сумата, в такъв случай приложимо е правилото на чл.240 ал.4 от ЗЗД, съгласно което – Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Както се посочи по-горе, покана е била изпратена от Г.-Ч. до Р. и правилно Районният съд е формирал правен извод, че ответницата се е запознала със съдържанието й, тъй като едва след отпечатването на пратката с писмото, получаването е било оформено при условията на „отказ“ от получателя. В тази насока са и показанията на св. Р., който е казал при 4 разпита му в съд. заседание на 20.04.2021г. /протокол – на л.46/, че дъщеря му тогава се обадила и му казала, че получава „писмо от някаква Р.Ч., за някакъв заем“. По делото ответницата не е твърдяла да е изпълнила задължението си по връщане на процесната сума нито в едномесечния срок от получаване на поканата, нито по -късно във времето /заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано на 02.12.2020г./ поради което и следва да се приеме, че е налице неизпълнение на постигнатите договорености от нейна страна.

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата 850 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение, което е в обхвата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 582/17.05.2021г., постановено по гр.д.

№ 1691/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с.

Осъжда А.-М.А. Р., ЕГН- **********, гр. Пловдив, ул. ***, да заплати на Р.Р. Г.-Ч., ЕГН- **********, със съдебен адрес- град П., ул. *** с пълномощник адв. Ц.Ч., сумата 850 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.№ 1941/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6