Протокол № 1190 от 16.09.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1190 гр. Варна, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100501152 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:40 часа се явиха:

Въззивникът С. Х. С. , редовно и своевременно призован, явява се лично, представлява се от адв. Б. Б., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемите М. Й. Б. и И. М. И., редовно и своевременно призовани, явяват се лично, представляват се от адв. Р. Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Адв. Б.: Няма пречки с оглед редовното призоваване.

Адв. Д.: Няма пречки.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на С. Х. С. чрез адвокат Б. Б. против решение № 1111 от 22.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 4639 по описа за 2025 г. на Районен съд Варна, двадесет и първи състав, с което е прието за установено на основание член 124 от ГПК в отношенията между М. Й. Б. и И. М. И. от една страна и С. Х.

С., че С. Х. С. не е собственик на реална част от недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, находящ се в град В. - бул. „С.“ № ***, ет.*, ап. ***, целият с площ 106,29 кв.м, която реална част представлява стая с площ от 17 кв.м, находяща се в югоизточния край на секцията на блока, при граници от северозапад – имот с идентификатор № ***, от североизток – имот с идентификатор № ***, от югоизток – зелени площи и от югозапад – зелени площи, която реална част е отбелязана с лилав цвят на скица – приложение № 1 от съдебно техническата експертиза /СТЕ/, находяща се на лист 334 от делото, която е приподписана от съда и е неразделна част от решението; оставен е без 1 уважение предявеният от С. Х. С. срещу М. Й. Б. и И. М. И. насрещен иск с правно основание член 108 от ЗС за приемане за установено между страните, че С. Х. С., по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт /НА/ за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том VI, дело № 2062/1995 г., е собственик на реална част от недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна, находящ се в град В. - бул.

„С.“ № ***, ет.*, ап.***, целият с площ 106,29 кв.м, която реална част представлява стая с площ от 17 кв.м, находяща се в югоизточния край на секцията на блока, при граници от северозапад – имот с идентификатор № ***, от североизток – имот с идентификатор № ***, от югоизток – зелени площи и от югозапад – зелени площи, която реална част е отбелязана с лилав цвят на скица – приложение № 1 от СТЕ, находяща се на лист 334 от делото, която е приподписана от съда и е неразделна част от решението и за осъждане на М. Й. Б. и И. М. И. да предадат на С. Х. С. владението върху процесната реална част – стая; осъден е С. Х. С. да заплати на М. Й. Б. и И. М. И. сума в размер на 2346,73 евро, представляваща стойност на сторените в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, както и за постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се, че част от приетите по делото от първоинстанционния съд писмени доказателства от значение за изхода на спора изобщо не са били обсъдени при формиране на волята на съда. Също така се навежда, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, не е коментирано изобщо на какво се дължи разликата в квадратите и границите, посочени в актовете за собственост на страните, не е изобщо споменато, че в СГКК – Варна процесната стая e част от апартамента на С., не е обсъден конструктивния план. Сочи се, че заключението на вещото лице С. е базирано на строителни книжа, които не отговарят на констатираното в него, като подробно се аргументира това становище. Излага се, че първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди в мотивите си владението на процесната стая в периода 2018-2024 г. и предеването й от страна на ищците на ответника. Набляга се, че съдът в мотивите си не е обсъдил всички събрани доказателства, възраженията и доводите на страните, а се е ограничил само до изброяване на някои от доказателствата и е базирал изводът си само върху заключението на вещото лице.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи предявеният насрещен иск.

Въззиваемите страни в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са депозирали отговор по така подадената жалба чрез адвокат Р. Д., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Набляга се, че заключението на вещото лице не е оспорено при приемането му пред първата инстанция, както и, че показанията на свидетелите, водени от ответника, са изключително неубедителни от една страна, а от друга - не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Адв. Б.: Нямам възражения по доклада, но имам да представя нови доказателства.

Поддържам така подадената въззивна жалба.

Адв. Д.: Нямаме възражения по доклада. Оспорвам жалбата на изложените в нея основания.

Адв. Б.: С оглед обстоятелството, че в съдебно заседание сме твърдели, че съдебнотехническата експертиза не е изготвена въз основа на действително проверени в Община В. документи, по инициатива на моя доверител е направено искане до Община В., Дирекция „Управление на човешки ресурси“, както и на Дирекция „Общинска собственост“ въз основа на негова молба са издадени следните документи: писмо с регистрационен номер 001ВН от 2

25.05.2026 г., с което уведомяват моя доверител, че във връзка с неговото заявление, че след извърШ. проверка в архива на Община В., в съхраняваната строителна документация за жилищната сграда на бул. „С.“ № *** не са установили налични площи образувани и е налице протокол № 79 от 15.08.1986 г. на териториално отделение ТПО. Отделно от това му е предоставена заповед № 1094 от 03.10.1994 г. относно това, с което е взето решение да бъде отчуждено въпросното жилище - ап. * на * етаж, където изрично е описано каква е квадратурата на продаваната част, кои са купувачите и какви са условията по него. Отделно от това му е предоставен и оценителен протокол от 04.08.1994 г., което на основание чл. 153 от наредбата за държавните имоти е извърШ. оценка на продавания имот, където е било взето решение, съобразно предходната заповед за продаване на праводателите на моя доверител, ведно със съответна оценка на кв. м., където изрично е записано, че 1 кв. м. от продаваната площ ще се продава за сумата от 3 600 евро тогавашни пари и е обявено, че общата площ на жилището е 106,29 кв. м., както и правото на строеж се включва в тази цена.

Към него е предоставено и писмо № 31 220 от 16.02.1995 г., от което е описано квадратурата на жилището, както и Заповед № 88 от 16.12.1991 г. ведно с обяснителна записка към нея.

Моля да приемете настоящите документи като представям копие на другата страна.

Оригиналите са в мен ако има нужда мога да ги предоставя.

Нямаме оспорване на експертизата, защото тя според нас е некомпетентно направена.

То просто няма смисъл, защото според мен проблемът не е в тази експертиза и от заключенията, които са направени от нея, независимо, че районният съд без да приеме всички други доказателства е приел че е миродавно това, че следващият етаж е бил със същата собственост. Аз в жалбата съм ги описал тези неща, тя е много подробно описана, затова счетохме, че вместо да обжалваме експертизата, която според нас не е основоположник и не би следвало да бъде основоположник за вземане на решението, предприехме тези действия за снабдяване с тези документи. Обяснителната записка е от Община В., тя е към заповедта за оценяване на жилището и е неразделна част от нея. Това е листа, който той е получил заедно с тези документи към оценката на жилището.

Другото ми искане е тъй като реално районен съд е приел в решението си, че едва ли не тази стая е ничия, защото ищцовата в първоинстанционното производство страна и въззиваема в настоящото, първоначално е завела положителен установителен иск за това, че са собственици. В първото по делото заседание с оглед отговора, който сме представили и протокола, който сме представили от 2018 г. при закупуване на жилището и установяване, че те са поели ангажимента да освободят стаята, тъй като тя е била дадена временно за ползване на бившия праводател, те преминаха от положителен към отрицателен установителен иск. Първоначално твърдяха в исковата молба, че те са собственици на тази стая и впоследствие минаха на твърдението, че ние не сме собственици на въпросната стая.

В тази връзка аз ще Ви помоля с оглед твърдението, че едва ли не тя е ничия, ще Ви моля да издадете на моя доверител съдебно удостоверение по силата, на което Община В., включително Дирекция „Собственост и стопанство“ след проверка в документацията в архивите на общината да даде заключение има ли общината собственост във въпросния блок на бул. „С.“ № ***, ет. 1, ако има и ако няма да заявят едностранно в това, тъй като ние твърдим, че сме го закупили това нещо, и че сме го владели от 1995 г. до момента, в който е имало спор с въззиваемите през 2024 г., когато те се опитват да нарушат нашето владение, за което съответно ние сме сигнализирали и т.н., тези доказателства ги има в делото.

Адв. Д.: Първо абсолютно никога не сме твърдели, че сме собственици на тази процесна стая. Напротив искът ни е заведен като отрицателен установителен, това е наша стратегия, предприета от самото началото на делото и тя съвпада огледално с 4-те или 5-те решения, които колегата Б. е цитирал в своя ползва уж в своята въззивна жалба. По отношение на днес направените доказателствени искания мисля, че те са недопустими с оглед на нормата на чл. 266 ал. 2, защото първо такива доказателствени искания няма никакви направени в самата въззивна жалба. Това, което днес се представи на Вашето 3 внимание и моля да бъде прието са не нововъзникнали писмени доказателства, а доказателства, които са съществували някъде още по времето на провеждането на първото дело и във всеки случай до края на първото съдебно заседание не е поискано приобщаване.

Така, че считам, че и това искане е закъсняло и моля да не го уважавате. Формата на искова защита, която сме предприели мисля, че е единствено възможната и сме поддържали иска си като отрицателен установителен от самото начало.

Адв. Б.: Няма преклузия към настоящия момент, защото това, което ние направихме след като видяхме решението на районен съд е трябвало да бъде извършено от вещото лице.

Ние не сме имали достъп до тези архиви, имало е назначена експертиза, която за съжаление не си е свършила работата. Ние няма как да знаем какво тя е изгледала и какво не. Това е направено по наша инициатива и затова и с документите сме се сдобили след решението. За нас те са новооткрити, тъй като до настоящия момент ние реално не сме знаели, че въобще съществуват такива.

Адв. Д.: Ако бяха поискали експертиза.. можеше да се появят.

СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането за приемане на писмени доказателства, представени в днешно съдебно заседание от въззивника, доколкото такива не са поискани нито с въззивната жалба, нито с приемане заключението на вещото лице пред първа инстанция, нито същото заключение е оспорено и е поискано то да издири евентуално други налични в Община В. документи. Също така е преклудирано и искането да бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се сдобие въззивникът с друго такова от Община В. дали същата притежава собственост на посочения адрес. С оглед на това О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на доказателства направени от въззивника в днешно съдебно заседание, а именно: писмо от Община В. рег.

№АУ082180ВН_001ВН; Заповед на Община В. №1094/03.10.1994 г.; оценителен протокол от 04.08.1994 г.; писмо от Община В. изх. №31220/1995 г.; Заповед № 89/06.12.1991 г., ведно с обяснителна записка към нея;