Решение № 5334 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5334 гр. София, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110211682 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) *********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Е. ООД с *********, на основание чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., за извършено нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се правят искания за отмяна като неправилен и незаконосъобразен така издадения електронен фиш /ЕФ/ поради съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на материалните разпоредби на закона.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, като изпраща представител - юрк. Г.. В открито съдебно заседание в даване хода на делото по същество, релевира доводи за неоснователност на подадената жалба и моли процесния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, Моли присъждане на разноски в полза на АПИ за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 07.08.2021г. в 13:22 часа пътно превозно средство – товарен автомобил марка ************, модел*******, с рег.*******, с технически допустима максимална маса 1

43000 кг., брой оси 5 , екологична категория ЕВРО 6D, в общ. Столична се движил по път А6 (автомагистрала „Европа“), като при пътния участък на км. 50+427 в посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/.

Нарушението е било установено посредством устройство с № 10182, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП.

След осъществяване на справка за собствеността на автомобила било установено, че същият принадлежи на „В.ЕООД, ******* с ползвател дружество с ограничена отговорност „Е. ООД с ********, чийто законен представител бил Р. К. Н. Поради това на юридическото лице- ползвател, бил съставен процесният електронен фиш с **********, с който било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, тъй като цялата съвкупност е еднопосочна и непротиворечива. От снимките, генерирани с устройство № 10182 - елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък без да е регистрирана в Електронната система за събиране на пътни такси данни за платена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В резултат на тази проверка, съдът намира следното:

Когато собствениците/ ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.

Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса 2 или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

ЕФ за нарушение, установено чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, за което свидетелства приложения по делото Протокол № 28765/21.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че в процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение. В обжалвания електронен фиш е отбелязано, че същият е издаден на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е развита в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (редакция, актуална към датата на извършеното нарушение), която регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Горното извежда извода, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл.

189ж (редакция, актуална към датата на извършеното нарушение) от ЗДвП е недопустимо.

Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание - първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.

1, т. 1 от ЗП, докато втората санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани 3 данни. Очевидни са съществените различия в субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства се явява прилагането на диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.

За вмененото на жалбоподателя нарушение, към датата на извършване на нарушението, не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред - със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради това съдът приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени и правата на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на възражение и евентуално - оспорване на фактическите констатации на контролните органи.

На следващо място, в чл. 2, § 7 от Регламент ******204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: е предвидено, че доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б от ЗП, (в сила от 13.02.2024 г.), с които националното законодателство се привежда в съответствие с въпросните изисквания на Регламент *******204 и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Целта на тези изменения е привеждане националното законодателство в съответствия с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) ***********204, но макар към датата на настоящото нарушение все още да не са влезли в сила разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, разпоредбите на посочения Регламент имат пряко действие. Поради това и атакуваният ЕФ е издаден при противоречие с реда на реализиране административнонаказателната отговорност, предвиден в Регламент (ЕС) **********204, тъй като собственика на пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през съответния участък, като ако след уведомяване, той не стори това доброволно, е трябвало да се образува административнонаказателно производство. В този смисъл са и Решение № 12987 от 26.07.2024 г. по адм. д. № 5353/2024 г. на АССГ, Решение № 8696 от 14.06.2024 г. по адм. д.

№ 3486/2024 г. на АССГ и др.

По тези съображения ЕФ се явява издаден при наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, което е и основание за неговата отмяна.

4

При този изход на делото жалбоподателят има разноски и претендира и доказва извършването на такива в размер на 550 лв. - адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 63д от ЗАНН въззиваемата страна следва да заплати сторените разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 ЗАНН и чл. 63д, Софийски районен съд