Определение № 1253 от 11.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1253 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Й.ов като разгледа докладваното от Иван Й.ов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500891 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Й. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** против Определение №4225/31.03.2026 г., постановено по гр. дело № 17048/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХI гр.с., с коeто е оставено без уважение искането на Й. Г. Г. за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството по гр. д. № 17048/2025 г. на РС-Пловдив, XI гр. с.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение, като се постанови съдебен акт, с който да се освободи ищеца от заплащане на държавна такса по делото.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становището на страната, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, внесена е дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Й. Г. Г. срещу "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023; "Макроадванс Дет Мениджмънт" ЕООД, ЕИК 203053622; "АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК 203374133 и "ХИТ ИНКАСО" ЕООД, ЕИК 200370585, с която са предявени следните искове: отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи сумите по издадената Заповед №460 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№779/2024 г. по описа на РС-Пловдив в общ размер на 2100,09 лв., въз основа на която е издаде изпълнителен лист и е образувано изп.дело №20248220400160 по описа на ЧСИ М. С.Ц.; осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от 975,02 лева, представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД 1 за заплащане на сумата в общ размер от 21 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта-06.03.2024 г. до окончателното плащане.

С обжалваното Определение №4225/31.03.2026 г., постановено по гр. дело № 17048/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХI гр.с., съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавнa таксa по делото.

За да постанови обжалваното определение, районният съд е изследвал данните по делото и е приел, че в случая молителят е в млада, работоспособна възраст и в добро здравословно състояние, живее в собствено жилище, не дължи издръжка на други лица и има възможност да полага труд. Съдът е посочил, че ищецът е теглил множество кредити, видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, и представлява няколко сдружения.

Първоинстанционният съд е формирал извода, че обстоятелството, че млад работоспособен човек без задължения към низходящи, живущ в собствено жилище, макар и ипотекирано и възбранено, официално не получава доходи и не работи по трудово правоотношение, и няма данни за такива през последните две и повече години, и е теглил множество кредити, не е основание за освобождаване на същия от заплащане на държавни такси по делото. Приел е, че по всяко от заведените от него дела ищецът е заплатил частично държавната такса по делото, което води до извод за наличие на доходи, които официално не са обявени. Предвид това първоинстанционният съд е счел, че не може да са направи извод за наличие на имуществено състояние, което не позволява заплащане на държавната такса.

Обжалваното определение е правилно.

За да се осигури достъп до правосъдие законодателят с разпоредбата на чл.

83, ал. 2 ГПК е установил, че по преценка на съда, но съобразно законоустановени критерии, поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, от такси и разноски се освобождават физически лица.

Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица – страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за наличие на основания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото по чл. 83, ал.

2 от ГПК, при твърдения за затруднено материално състояние на лицето е винаги конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя. Преценката следва да бъде обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал., т. 1 – т.

6 от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без страната да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, тоест – нямат имущество и доходи над необходимите средства за тяхната издръжка.

Когато от съвкупната преценка на декларираните имущество, семейно 2 положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че лицето притежава достатъчно доходи и имущество, съдът не може да признае, че това лице няма средства да заплати дължимата държавна такса. Съдът е длъжен да прецени всички представени доказателства и по свое вътрешно убеждение да се произнесе по постъпилата молба за освобождаване от държавна такса, като тежестта на доказване на липсата на "достатъчно средства" е изцяло на молителя /вж. Определение № 1186 от 18.05.2023 г., постановено по частно гр. дело № 1622/2023 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение/.

В конкретния случай жалбоподателят Й. Г. – ищец в производството пред РС-Пловдив е представил декларация от 29.12.2025 г. за семейно и материално положение и имотно състояние, с която е декларирал, че е неженен, не живее във фактическо съпружеско съжителство и няма лица, на които да дължи издръжка. Посочил е, че не работи по трудов договор, регистриран е като самоосигуряващо се лице-без осъществяване на реална стопанска дейност и без реализирани доходи, както и че не получава пенсия, социални помощи, обезщетения, наеми, ренти или други регулярни доходи.

Отбелязал е, че притежава недвижим имот – апартамент в гр. Пловдив, който бил обременен с ипотека в полза на трето лице, и че не притежава МПС.

Посочил е, че не притежава влогове и депозити, като по банковите му сметки нямало налични свободни средства. Декларирал е, че има задължения към финансови институции, които оспорва пред съдебен ред. Същият не е декларирал да страда от заболявания, нито е представил писмени доказателства в тази насока.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, от които се установява следното. Ищецът няма сключени трудови договори за периода 01.01.2024 г. - 09.02.2026 г., същият е управляващ и представляващ Сдружение на собствениците „Земен рай“, с код по БУЛСТАТ 176793576 и Сдружение на собствениците -гр.Пловдив, район Северен, с код по БУЛСТАТ 176817707, като е посочено, че няма регистрация като самоосигуряващо се лице, видно от справката от НАП-л.78 от първоинстанционното дело. От справката от Агенция по вписванията /л.74-77/ се установява, че ищецът притежава собствено жилище-апартамент, находящ се в ***, върху което има наложени възбрани, като учредената върху недвижимия имот договорна ипотека е заличена на 21.10.2022 г., противно на поддържаното от ищеца. Съгласно представената информация от НОИ /л.81/ на ищеца не са му изплащани парични обезщетения за безработица или временна неработоспособност, като няма отпусната пенсия. На ищеца не са отпускани социални плащания съгласно удостоверенията от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.

Пловдив /л.92-93/.

От представената по първоинстанционното дело справка за семейно положение и родствени връзки на ищеца се установява, че същият е неженен, като няма низходящи.

В случая, дължимата такса по първия предявен иск е 84 лв./42,95 евро, по втория иск е в размер на 50 лв./25,56 евро По третия иск за обезщетение за неимуществени вреди с оглед цената му от 21 000 лв./10737,13 евро – дължимата държавна такса възлиза на 840 лв./429,49 евро. Дължимата такса по първите два иска е в минимален /50 лв./ и близо до минималния размер /84 лв./. По отношение на третия иск следва да се посочи, че ищците по съдебните дела имат възможност да предявяват каквито решат искове и в каквито желаят 3 размери. В случая сравнително високият размер на държавната такса по третия иск е обусловен от високата цена на иска, която ищецът сам е посочил.

Не може да се твърди, че ищецът без да предяви иска в този размер е лишени от възможност да защити правата си, доколкото за него съществува възможността да го предяви като частичен, в който случай дължимата държавна такса би била в значително по-нисък размер.

Настоящият съдебен състав като взе предвид оплакванията в частната жалба и данните по делото също намира молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за неоснователна. Въззивният съдебен състав счита, че при положение, че ищецът Й. Г., на 40 г. е в добро здравословно състояние и в трудоспособна възраст, с оглед на което няма пречки да работи и да реализира доходи и е без задължения към непълнолетни деца, живее в собствено жилище, не би могло да се приеме, че заплащането на държавна такса в посочените по-горе размери, е непреодолима пречка за него, препятстваща го да реализира гарантираното му право на достъп до съд за защита на правата му. Дължимата преценка на съда е дали страната разполага с възможност да набави необходимия финансов ресурс за заплащане на дължимата такса и при наличието на такава теоретична възможност, освобождаване не се извършва.

/в този смисъл Определение № 50382 от 4.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3269/2022 г., III г. о., ГК/.

В случая, съобразно изложеното по-горе и предвид размера на дължимата такса съдебният състав счита, че ищецът може да заплати тази такса и не са налице основания за освобождаване. Въззивният съд счита, че обстоятелствата по делото не дават основание да се приеме, че ищецът не е в състояние да заплати дължимата държавна такса по предявените искове, доколкото същият е в трудоспособна възраст и не се установява за страната да отсъства всякаква възможност да заплати държавната такса, която в частност не може да се определи като непосилна и преграждаща търсената защита.

По отношение на поддържаните в частната жалба доводи следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото е заплатена частично държавната такса /в размер на 50 лв./, което води до извод за наличие на доходи, които официално не са обявени. Установява се, че ищецът е заплатил сумата от 50 лв. за държавна такса по делото при идентични на сегашните си материални възможности, което обуславя извода, че жалбоподателят разполага с възможности да осигури необходимите му средства за по-нататъшното водене на делото.

Във връзка с изложените в частната жалба доводи, че молителят има кредитни задължения и е ищец по множество съдебни дела, следва да се посочи, задълженията за заплащане на такси по други, образувани по негово искане дела, не е основание за освобождаване от таксата по настоящото дело, тъй като решението да се образуват тези дела по едно и също време принадлежи изцяло на ищеца, както и решението му да предяви исковете в пълен размер, при възможност да предяви частични искове. Наличието на облигационни задължения, поети доброволно от ищеца /няма данни кредитите да са за неотложни нужди/ само по себе си не е основание да се формира извод за липса на средства за заплащане на дължимата държавна такса.