Определение № 1994 от 22.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1994 гр. София, 22.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20248002104869 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 9168/30.09.2024г., подадена от Р. Ж. Ж., чрез процесуалния представител адвокат М. Т. от ВАК, срещу решение № 327/26.07.2024г. по в.гр.д. № 471/2024г. на Хасковския окръжен съд, с което като е отменено първоинстанционното решение № 179/05.03.2024г. по гр.д. № 1524/2023г. на Хасковския районен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против М. П. И., Д. К.

Д., С. Я. С., П. Я. Д., Л. Н. П., Д. И. Д. и „Тони - 2004" ЕООД, конститутивен иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на ищцата на изкупуване на 1/2 ид.ч. от поземлени имоти, съсобствени на продавачите по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен с н.а. № 155, том III, рег. № 2848, дело № 369 от 17.12.2021г. на нотариус И. Б. с рег. №125 по регистъра на нотариалната камара, подробно описани в нотариалния акт, за сумата от 8 000 лева, представляваща продажната цена на имотите и са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен със законните последици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че в решението си въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС, по следните правни въпроси:

1.От кой момент започва да тече двумесечният преклузивен срок по чл. 33, ал.2 ЗС, когато съсобственикът не е получил писмена покана от разпоредилите се със своите идеални 1 части съсобственици и какво е значението на знанието на съсобственика относно намерението на останалите съсобственици да извършат разпореждането. По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 197 от 03.08.2012г. по гр.д. № 1430/2010г. на ВКС, I г.о., решение № 209 от 19.07.2010г. по гр.д. № 750/2010г. на ВКС, I г.о. и решение № 153 от 18.02.2019г. по гр. д. № 3895/2017г. на ВКС, І г.о.

2.При липсата на безспорни данни за момента на узнаване за осъществената продажба, следва ли да бъде направен извод, че искът е предявен в срок. Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с решение № 209 от 19.07.2010г. по гр.д. № 750/2010г. на ВКС, I г.о. и решение № 72 от 02.06.2021г. по гр. д. № 3478/2020г. на ВКС, I г.о.

3.Когато идеална част от недвижим имот е продадена от съсобственик на трето за съсобствеността лице, без другият съсобственик да е поканен да я купи, коя от страните по делото носи доказателствената тежест относно момента на узнаване на продажбата от ищеца при направено от ответника възражение за неспазване на двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по въпроса е в противоречие с решение № 72 от 02.06.2021г. по гр. д. № 3478/2020г. на ВКС, I г.о., решение № 100/01.03.1995г. по гр. д. № 1430/1993г. на ВС, V-то г. о., решение № 209/19.07.2010г. по гр. д. № 750/2010г. на ВКС, I г.о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба „Тони – 2004“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат Д. Я. от ХАК, изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Останалите ответници по касационната жалба не са изразили писмено становище по нея в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството по делото е образувано по предявен от Р. Ж. Ж. срещу М. П. И., Д. К. Д., С.

Я. С., П. Я. Д., Л. Н. П., Д. И. Д. и „Тони – 2004“ ЕООД, конститутивен иск с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на ищцата на изкупуване на 1/2 ид.ч. от поземлени имоти, съсобствени на продавачите по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен с н.а. № 155, том III, рег. № 2848, дело № 369 от 17.12.2021г. на нотариус И. Б. с рег. №125 по регистъра на нотариалната камара, подробно описани в нотариалния акт, за сумата от 8 000 лева, представляваща продажната цена на имотите.

2

При постановяване на решението въззивният съд е съобразил, че в исковата си молба Ж. е изложила твърдения, че на 17.12.2021г. ответниците са сключили помежду си договор за покупко- продажба на идеални части от недвижими имоти, обективиран в н.а. с № 155, том III, рег. № 2848, дело 369 от 2021г., вписан в Агенция по вписванията с вх. рег. № 8301 от 17.12.2021г., вх. рег. № 8282, акт № 65, том 26, дело 4106, като ответниците - М. П. И., Д. К.

Д., С. Я. С., П. Я. Д., Л. Н. П. и Д. И. Д., от една страна като продавачи са продали на ответника „Тони – 2004“ ЕООД, от друга страна като купувач, правото на собственост върху 1/2 ид.части от описаните в нотариалния акт недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място] и [населено място], [община]. Изложила, че продавачите се легитимирали като собственици на идеалните части от процесните имоти с решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] №02-34/10.11.1997г. по преписка № 2090/09.09.1991г. и с решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място] № 30-21/04.05.1998г., по преписка № 30223/09.09.1991г., с които било възстановено правото на собственост на наследниците на Д.

Т. Д., починал на 10.03.1952г. Твърдяла, че тя и ответниците- физически лица са наследници на Д. Т. Д. и като такива, към датата на разпоредителна сделка, са били съсобственици на процесните имоти. Твърдяла, че при сключването на договора за покупко-продажба не са били спазени изискванията на чл. 33 ЗС, тъй като никой от съсобствениците на ищцата ответниците продавачи, не й бил предлагал да изкупи дяловете му от имотите при каквито и да е условия. Посочила, че с ответниците не били в близки отношения, през 2018г. разговаряла с ответника Д. К. Д. по повод и във връзка с уреждане на отношенията им като съсобственици, на когото заявила, че не желае да продава имуществото си и иска да изкупи дяловете на останалите съсобственици. Той се ангажирал с осигуряването на необходимите документи, а ищцата поела ангажимента да се свърже с Т. В., която също била наследник и съсобственик. Ищцата получила от него на електронната си поща сканирани копия на решенията за възстановяване правото на собственост върху процесните земи, след който момент не била комуникирала с него и с другите ответници - продавачи. Поддържала, че за разпоредителната сделка узнала от направена на 17.05.2023г. справка в имотния регистър, воден от Агенция по вписванията, от който се снабдила и с копие на нотариалния акт, обективиращ сделката. От самия нотариален акт било видно, че при съставянето му не били представени предвидените в чл. 33, ал. 1 ЗС писмени доказателства, че продавачите са предложили на другите съсобственици да купят тези части при същите условия и не се съдържала писмена декларация, че никой от останалите съсобственици не е приел предложените му условия. Ищцата предявила конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на процесните 1/2 ид.ч. от имотите, които ответниците - продавачи са продали на ответника „Тони-2004“ ЕООД, при цена, съгласно н.а. №155 от 17.12.2021г., том. III, рег.

№2848, дело № 369 от 2021г. на нотариус И. Б. с №125 по регистъра на нотариалната камара, в размер на 8000 лв.

Взето е предвид, че в срока по чл. 131 ГПК ответниците М. П. И., Д. К. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Л. Н. П. и Д. И. Д. не са депозирали отговор на исковата молба. В съдебно заседание 3 ответниците С. С. и Д. Д. са заявили, че оспорват предявения иск.

Посочено е, че в срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Тони - 2004“ ЕООД, с който е оспорен предявения иск като недопустим и алтернативно като неоснователен. Изложени са твърдения, че ищцата е узнала за процесната покупко-продажба непосредствено след сключване на договора за покупко-продажба от 17.12.2021г., а не при извършване на справка в имотния регистър на 17.05.2023г. Посочено е, че доколкото основният предмет на дейност на ответното дружество бил изкупуване, отдаване под наем и стопанисване на земеделски земи, находящи се на територията на Хасковска област, в края на 2021г. с всички законни наследници на общия наследодател Д. Т. Д., в това число и с ищцата, от представители на дружеството - купувач, а именно: Х. Т. П. и Славея Д. Д., са били водени множество разговори за закупуване на притежаваните от тях по наследство идеални части от процесните земеделски земи, както и относно договаряне на продажната цена и всички други условия по бъдещата тяхна продажба. С ответниците М. П. И., Д. К. Д., С. Я. С., П. Я. Д., Л. Н. П. и Д. И. Д. било постигнато съгласие за продажбата на придобитите по наследство по 1/12 ид.част за всеки един от тях или общо 1/2 ид. част за всички шест наследници от процесните ПИ и на 04.11.2021г. в [населено място] с всеки един от тях бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на притежаваните от тях по 1/12 ид.ч. от процесните имоти. В изпълнение на задълженията по предварителните договори за покупко-продажба, на същата дата била изплатена и договорената с всеки един наследник продажна цена, в брой срещу издадена от продавачите писмена разписка, в размер на 6066,00 лева, или общо за закупуване на 1/2 идеална част от процесните поземлени имоти купувачът изплатил на шестимата наследници на Д. Т. Д. действително договорената продажна цена в размер на 36 096,00 лв. След получаването на дължимите продажни цени по сключените предварителни договори за покупко-продажба, на 04.11.2021г. шестимата ответници с пълномощно с нотариална заверка, упълномощили двамата представители на купувача - Х. Т. П. и Славея Д. Д., заедно или поотделно, да имат права да се снабдят с всички изискуеми по закон документи, касаещи процесните имоти, като им предоставили и разпоредителни права за изповядване на сделката пред нотариус, като техни пълномощници. С останалите четирима наследници - В. Ж. Ж., Т. И. В., С. Д. И. и ищцата Р. Ж. Ж., не било постигнато съгласие, въпреки водените продължителни и интензивни преговори за продажба на придобитите от тях по наследство от наследодателя Д. Т. Д., общо 1/2 ид. ч. от процесните имоти. Поддържало се е, че ищцата била отлично запозната с условията и цената на извършената продажба, предмет на нотариалния акт за покупко-продажба от 17.12.2021г., като същата заявила на пълномощниците на купувача, че не желае да продаде дела си от земеделските земи срещу предлаганата й цена от страна на дружеството-купувач. В отговора е направено възражение, че двумесечният преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е изтекъл още през месец февруари 2022г., което обстоятелство обуславяло недопустимост на исковата претенция.

Въззивният съд е приел, че за основателността на предявения иск следва да са налице съсобственост между ищцата и прехвърлителите по процесната сделка, извършване на прехвърляне на идеална част от имот чрез покупко-продажба или друга приравнена на нея 4 сделка, съсобственикът прехвърлител да не е предложил идеалната част, която притежава на другите съсобственици при условията, при които е извършил прехвърлителната сделка, искът да е предявен в преклузивния двумесечен срок. Посочено е, че съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Посочено е, че по делото е безспорно установено, че ищцата и ответниците са съсобственици на процесните недвижими имоти представляващи земеделски земи, като шестимата ответници са прехвърлили притежаваните от тях идеални части от наследствените им имоти на ответника „Тони – 2004“ ЕООД на 17.12.2021г., без да са предложили на ищцата да закупи частите им при същите условия, поради което за нея е налице правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл.